В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Евангелското четиво, което чухте е познато на всички, тъй като се чете освен на днешната неделя, и на всеки благодарствен молебен и на всеки маслосвет през годината. Евангелието е съвсем кратко, състои се само от осем стиха, но е дълбоко поучително и силно изобличително.

Разказва ни за изцеряването на прокажени хора. Господ Иисус Христос влиза в едно село. Срещнали го десет души болни от проказа, които се спрели отдалеч и с висок глас му извикали: „Наставниче, помилуй ни!”Господ им казал: „идете покажете се на свещениците” понеже свещениците имали дълг и право да освидетелстват дали някой прокажен се е очистил от проказата. „И когато още отивали, очистили се. А един от тях като видял, че е изцерен, върнал се, прославяйки Бога с висок глас и паднал ничком в нозете на Спасителя, като Му благодарил; а този човек бил самарянин. Тогава Господ Иисус Христос рекъл: Нали десетимата се очистиха, а къде са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен този другородец.” И казал на благодарящия: Стани, твоята вяра те спаси!”( Лука 17:12- 19 )

Трябва да отбележим, че проказата е страшна болест. Кожата става бяла като сняг: после по цялото тяло се образуват вонящи рани, от които тече гной. Постепенно всички крайници на тялото се разпадат. Заразените от проказа е трябвало веднага да напуснат домовете си, близките и приятелите си и да пребивават извън населеното място. Те пребивавали в гробищните пещери. Когато някой се приближавал към тях, те трябвало да викат с висок глас: “нечист, нечист”. Ако болните не се лекували навреме, болестта траела с години.

Ето за такива прокажени ни разказва днешното литургийно евангелие! Те били иудеи и самаряни. Господ Иисус Христос ги излекувал, но само един от тях и то самарянин се върнал да благодари на Спасителя , че е изцерен, като паднал в нозете Му. А Господ с тъга и укор запитал: „А къде са деветте?”

Ето това е осъдителното, което заслужава най-строго изобличение и порицание: Да страдаш тъй тежко от такава ужасна и нелечима за времето си болест; да си изоставен от близките си и да се скиташ бездомен по гробищата. Да нямаш покой денем и нощем, без утеха и надежда до безкрай. Но изведнъж, да се почувстваш изцерен и да се върнеш към живот и да почувстваш себе си като Христов последовател - християнин. Зная, че всички ще осъдят деветте излекувани прокажени за тяхната неблагодарност. Това е прекрасно, но нека погледнем себе си! Какви сме ние? Благодарим ли за доброто, което получаваме? Благодарни ли са децата към своите родители, за онова, което те правят за тях? Благодарим ли на Господа за неговите велики и пребогати милости към нас? Благодарим ли за даденото ни здраве, за храната, за водата, за красотата на света около нас? 

За всичко това трябва да благодарим на Бога. Нека да помислим! - има ли благодарност? – Напротив, имаме само случаи на черна неблагодарност на всяка крачка. Да се научим да благодарим преди всичко на Бога, за всички блага, с които Той преизобилно ни обсипва. Да благодарим на своите родители, които са ни дали живот. Да благодарим на своите учители и наставници, че са се трудили за нас. Да благодарим на свещениците, които ни проповядват словото Божие и всекидневно се молят за нас. При изповед чрез Божията благодат опрощават греховете ни като казват: „и аз недостойният свещеник чрез дадената ми от Бога власт ви освобождавам от всичките ви грехове!” Духовниците се приемат като недостойни пред хилядите сторени грехове от християните. Нека да не сме неблагодарни като деветте изцерени прокажени. Ангелите благодарят постоянно пред Божия престол, а ние къде сме?

Св. Климент Римски говори за благодарността към Бога така:

Да погледнем, братя, от какво вещество сме образувани, кои сме и с каква природа сме дошли на света, и как Този, Който ни образува и сътвори, ни въведе в Своя свят из гробната тъмнина и приготви благодеяния за нас, преди да бяхме родени. Затова, тъй като всичко, що имаме, е от Него, длъжни сме да благодарим за всичко Нему, Комуто да бъде слава всякога и завинаги. Амин.

Също и Св. Амвросий Оптински ни казва:

Трябва да въздаваме хвала на Родения от Дева в църковните химни и духовните песнопения, а също и извън църквата, като неспирно Го славим и Му благодарим за Неговата неизказана любов към нас грешните, които сме изкупени с Неговата честна кръв и които сме приели чрез това обещание живот вечен, блажен и безкраен.

Нека да погледнем, братя и сестри, проказата и от друга страна!

В България никога досега не е имало проказа като телесно заболяване, но има духовна проказа, от която и у нас, и по света страдат милиони хора. И както телесната, така и духовната проказа има много видове. Невъзможно е в една кратка проповед да се спре вниманието, макар и с малко думи, на всеки един вид духовна проказа на душата.

Но нека да обърнем внимание само на някой от тях:

Първата духовна проказа е Безбожието. То представлява безпътие, лъжа, смърт, неспособност да се обича. Безбожието се поражда от лошия живот и особено от нежеланието този лош живот да се изправи. Псалмопевецът казва: „В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: „не дири сметка"; във всичките си помисли дума: „няма Бог" (Псал. 9:25).

Втората духовна проказа е Магьосничеството. То е съзнателно или несъзнателно служение на дявола, очакване на помощ от дявола. Ето някои видове магьосничество, които се ширят сред нашия народ: гледане (на ръка, на кафе), баене, гасене на въглен, врачуване, извикване духове на умрели, „лекуване" при екстрасенси, носене на амулети и талисмани, хипноза и т.н. Всичко това не само че не помага на болните, но им нанася и тежки психически увреждания и ги води към духовна смърт.

Третата духовна проказа са сектите. Секти са всички религиозни течения, които не учат така, както учи Православната Църква. Едни от тях твърдят, че папата е втори Христос и е непогрешим; други почитат съботата вместо неделята; трети отричат почитането на Богородица и светците, отричат също и светите Тайнства и иконите... Църквата строго забранява молитвеното общение на православни с еретици и сектанти. Свети Йоан Богослов заповядва: „Който дохожда при вас и не донася това учение (т.е. учението на Църквата), него не приемайте у дома си и не го поздравявайте; защото, който го поздравява, участва в неговите лоши дела” (2 Йоан 1:10-11).

Четвъртата духовна проказа която се е появила и се появява в нашия живот е Суеверието. Суеверията също са проказа за душата, която може да порази както невярващи, така и вярващи, които дори считат себе си за православни. Едни от най-разпространените суеверия у нас са астрологията и учението за прераждане. Свети пророк Йеремия увещава: „Не слушайте... вашите гадатели, вашите съновидци, вашите магьосници и вашите звездобройци... Защото те ви пророкуват лъжа.” (Йер. 27:9-10). „В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа” (Притч. 10:21), поучава и премъдрият Соломон. Прераждане няма. Човек един път се ражда и един път умира. Свети апостол Павел пише: „На човеците е отредено да умрат един път, а след това –  съд” (Евр. 9:27).

Братя и сестри,

Господ излекувал десетимата прокажени, защото те с висок глас викаха: „Иисусе Наставниче, помилуй ни!” (Лука 17:13). А как Той да излекува духовно прокажените, за които говорихме, при положение че те най-често нито викат с висок глас, т.е. не Му се молят усърдно, нито пък и искат да бъдат излекувани. Те се чувстват някак си добре в своите тежки душевни рани, в своята духовна гной и нечистотия. Не ни остава нищо друго освен да се обърнем към Нашият Господ Иисус Христос с думите: Господи, вразуми ни! Господи, отрезви ни! Господи, дай ни да виждаме греховете си! Амин.