ПОБЕДАТА НА ЖИВОТА
„Но ето, Христос възкръсна от мъртвите и
за умрелите стана начатък“. / І Кор.15:20/
От дълбока древност, през низ от векове и върволица от поколения, християните на този ден се поздравяват с ангелския привет: Христос възкресе!
В тези две думи се разкрива мистиката на станалото и надеждата на света. Велико е събитието, с което се поздравяваме. Огромна е силата на празника. Тайната на Христовия гроб озадачава разума, но усилва вярата. Силата на чудото извиква съмнение на ума, но дава крила на надеждата. Някои отричат плодовете на тази победа на небето, но следствието от нея остава, като светлина за света и спасение на човека.
Три основни истини ни проповядва Христовата Пасха: Възкръсналият Спасител утвърждава истината, че начало и причина за света, човека и живота е Бог. Иисус Христос се явява като Син Божий, по силата на произхода Си и факта на възкресението. Пасхата е в рамката на Божията милост и промисъл за спасението на грешния човешки род и на света. Пасхата Христова е завършек на обещанието дадено на Адам и начало за сбъдването на човешката надежда за вечен живот. Корените на това обещание тръгват от грехопадението, а Пасхата е начало на спасението.
Затова и събитието е неизразимо по своята величина и църквата го счита за тържество на тържествата, а вековете го възпяват като празник на празниците. Възкресението е свидетелство на небето, че Бог промишлява за творението и Творецът, когато утвърждава порядките, като наказва беззаконието, не отнема възможноста за покаяние и надеждата за опрощаване. Даденото на прародителите обещание за Избавител се осъществява именно в лицето на възкръсналия Христос. Той идва на земята за да открие волята на небето и като посочи пътя на спасението да свали от човека веригите на греха и го направи син на благодатта. В Спасителят човек може да търси пътя на битието си, истината за произхода си и картината за бъдните дни.
Тази възможност се полага заедно с Богомладенеца във Витлеемските ясли. Тя е засвидетелствана от скромните овчари и просветените мъдреци. Христос проповядва за това като за дар от небето, дар, който беше приет от галилейските рибари и грешните митари, но отхвърлен от злобата на фарисеите и неверието на садукеите, които предизвикаха страшната Голготска драма. Смъртта не можа да удържи Началника на живота в студения гроб и възкресението стана основа на надеждата в нов, вечен живот, въпреки слабата вяра на християните и отрицанието на безбожниците. Друга истина, която крие великият празник на Пасхата, която е и главната причина за големината на духовната ни радост около Христовото възкресение, това е, че Иисус Христос, по думите на св.ап. Павел, чрез възкресението Си от мъртвите показа на света, че е Син Божий. По естество, по обетование, по въплъщение, по служение и по тържество Христос надмогна силата на злото и се яви, като пратеник на небето, помирител на земята, изкупител на света и спасител на човека.
От всички доказателство, които имаме за това, от Откровението, от историята, от религиозния опит, от извършените чудеса, възкресението е най-необоримото; венец на всичко и печат на истината. Празният гроб, по любовта и промисъла на Бога, стана неизчерпаем източник на жива вяра, на крепка надежда и на чиста любов за християнина напред във времето. Гробът изплаши стражата, посрами враговете, доказа правдата, стана проповед на истината. Голготският хълм е свидетел за човешкото безумие и сатанинска злоба. Същият хълм, както и гроба осветен от животворния кръст в последствие се превръща в най-голямата светиня за поклонение, утеха, надежда и спасение. Възкръсналият Христос, като непорочен Агнец с невината Си кръв, уми човека от петното на греха и даде нова перспектива на живота. Голготският хълм и гроба в подножието му разкриват в пълнота живота на Иисус Христос не само като Мисия, но и като Бог. Тук светът видя човека, Който надмогва силите на природата и границите на разума; тук се открива най-великото учителство и се ражда добродетелта, освещава се жертвата, поразен е греха и се запечатва безсмъртието на човека. Това дава повод на великия апостол Павел да каже: „Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“. /І Кор.15:14/ И наистина, ако Христос не е възкръснал Евангелието губи силата си, Църквата губи основата си,всички истини на вярата стават легенди, пулсът на благочестието спира, изворът на надеждата пресъхва и цялото християнство става подобно на езическите култове.
Празникът Великден ни кара да спрем вниманието си над плодовете на Христовото възкресение за човешкия род. Кръстът на Голгота и гробът в градината на Йосиф от Ариматея сближиха небето със земята, приведоха заблуденото творение към благия Творец, освободиха човека от веригите на греха. Възкръсналият Христос посочи истината на живота, за да може човек да се спаси, като прослави Бога. Пасхата Господня от идейна и нравствена гледна точка е живеца в духовното битие на човека. Бог обеща на Адам победа над тлението. На нея се надяваха патриарсите. Тази победа преследваха царете, и нея предизвестиха пророците, като надежда за верните. Дарът на надеждата Христос победно даде на хората, за изобличение на враговете и като награда за християните. Учениците Христови усвоиха този дар, като истина неоспорима и с нея на уста, тръгнаха да проповядват в света за Христос – Разпнатия. Силата на възкресението премина във вековете, за да движи и днес хората към духовен живот и нетленна вечност. На възкресението Витлеем дължи славата си; Назарет дължи достойнството си; Йордан дължи благословението си; Капернаум дължи възраждането си; Йерусалим дължи учението си; Голгота дължи мистиката си; Кръста дължи победата си; светът дължи вярата си; човечеството дължи спасението си. Плътските души плътски мъдруват и презирайки духовното се надсмиват над чудото, като светотатстват с вярата.
Но възкресението и тях озарява, любовта, която грее от кръста и тях засяга, проповедта, която за тях е безумство, и тях търси. Църквата, като мистично тяло Христово и за тях се моли, и с търпение очаква светът да се освободи от оковите на безверието, за да бъде озарен от евангелската светлина и да приеме градивната сила на Христовата любов. Денят на Христовото възкресение ни носи голяма радост, но ни и задължава. Светът столетия вече чува спасителната вест за Христовото възкресение. Евангелието на Богочовека Христос отдавна е достояние на всеки човек,който търси истината в живота. И при все това човечеството е в безпътица и светът лежи в зло. Великден, за кратко, в мистиката на светата нощ, сгрява човешкото сърце,но живота след това, остава тежък и бъдещето несигурно. И това, като че ли се повтаря век след век. Положението е такова, може би, защото поколенията предават на потомството благата вест за възкресението повече в красиви думи, а не като сила на живота. От тук, като че ли, е лошият привкус на морална криза и идейно разпътство и безплодие. Светът и човека не могат без Христос. Той е ключът на хармонията в духовния и материалния свят. Неговото пък възкресение е двигателя, който води към съвършенство.
Христос възкръсна и смъртта се обезсили; Христос възкръсна и злото е сразено; Христос възкръсна и истината тържествува; Христос възкръсна и лъжата е изобличена; Христос възкръсна и ни дари с надежда; Христос възкръсна и оплоди живота със своята любов. Затова св.ап. Павел ни приканва: Стани ти, който духовно си заспал, и възкръсни от мъртвилото на греха, и Христос ще те осветли. / Еф. 5:14-17/ Духовната дрямка в нашия живот е многообразна и мъртвилото на греха е система. Затова Църквата Христова е облагодатена и тя зове чедата си да възприемат възкресението на своя Спасител в дух и дело, в мисъл и действие. Само така и тогава ще можем достойно да се присъединим към мистичното и реално славословие на ангелският хор и кажем: „Христе Спасе, ангелите възпяват на небесата Твоето възкресение – сподоби и нас на земята с чисто сърце да Те славословим“. Амин.
за умрелите стана начатък“. / І Кор.15:20/
От дълбока древност, през низ от векове и върволица от поколения, християните на този ден се поздравяват с ангелския привет: Христос възкресе!
В тези две думи се разкрива мистиката на станалото и надеждата на света. Велико е събитието, с което се поздравяваме. Огромна е силата на празника. Тайната на Христовия гроб озадачава разума, но усилва вярата. Силата на чудото извиква съмнение на ума, но дава крила на надеждата. Някои отричат плодовете на тази победа на небето, но следствието от нея остава, като светлина за света и спасение на човека.
Три основни истини ни проповядва Христовата Пасха: Възкръсналият Спасител утвърждава истината, че начало и причина за света, човека и живота е Бог. Иисус Христос се явява като Син Божий, по силата на произхода Си и факта на възкресението. Пасхата е в рамката на Божията милост и промисъл за спасението на грешния човешки род и на света. Пасхата Христова е завършек на обещанието дадено на Адам и начало за сбъдването на човешката надежда за вечен живот. Корените на това обещание тръгват от грехопадението, а Пасхата е начало на спасението.
Затова и събитието е неизразимо по своята величина и църквата го счита за тържество на тържествата, а вековете го възпяват като празник на празниците. Възкресението е свидетелство на небето, че Бог промишлява за творението и Творецът, когато утвърждава порядките, като наказва беззаконието, не отнема възможноста за покаяние и надеждата за опрощаване. Даденото на прародителите обещание за Избавител се осъществява именно в лицето на възкръсналия Христос. Той идва на земята за да открие волята на небето и като посочи пътя на спасението да свали от човека веригите на греха и го направи син на благодатта. В Спасителят човек може да търси пътя на битието си, истината за произхода си и картината за бъдните дни.
Тази възможност се полага заедно с Богомладенеца във Витлеемските ясли. Тя е засвидетелствана от скромните овчари и просветените мъдреци. Христос проповядва за това като за дар от небето, дар, който беше приет от галилейските рибари и грешните митари, но отхвърлен от злобата на фарисеите и неверието на садукеите, които предизвикаха страшната Голготска драма. Смъртта не можа да удържи Началника на живота в студения гроб и възкресението стана основа на надеждата в нов, вечен живот, въпреки слабата вяра на християните и отрицанието на безбожниците. Друга истина, която крие великият празник на Пасхата, която е и главната причина за големината на духовната ни радост около Христовото възкресение, това е, че Иисус Христос, по думите на св.ап. Павел, чрез възкресението Си от мъртвите показа на света, че е Син Божий. По естество, по обетование, по въплъщение, по служение и по тържество Христос надмогна силата на злото и се яви, като пратеник на небето, помирител на земята, изкупител на света и спасител на човека.
От всички доказателство, които имаме за това, от Откровението, от историята, от религиозния опит, от извършените чудеса, възкресението е най-необоримото; венец на всичко и печат на истината. Празният гроб, по любовта и промисъла на Бога, стана неизчерпаем източник на жива вяра, на крепка надежда и на чиста любов за християнина напред във времето. Гробът изплаши стражата, посрами враговете, доказа правдата, стана проповед на истината. Голготският хълм е свидетел за човешкото безумие и сатанинска злоба. Същият хълм, както и гроба осветен от животворния кръст в последствие се превръща в най-голямата светиня за поклонение, утеха, надежда и спасение. Възкръсналият Христос, като непорочен Агнец с невината Си кръв, уми човека от петното на греха и даде нова перспектива на живота. Голготският хълм и гроба в подножието му разкриват в пълнота живота на Иисус Христос не само като Мисия, но и като Бог. Тук светът видя човека, Който надмогва силите на природата и границите на разума; тук се открива най-великото учителство и се ражда добродетелта, освещава се жертвата, поразен е греха и се запечатва безсмъртието на човека. Това дава повод на великия апостол Павел да каже: „Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“. /І Кор.15:14/ И наистина, ако Христос не е възкръснал Евангелието губи силата си, Църквата губи основата си,всички истини на вярата стават легенди, пулсът на благочестието спира, изворът на надеждата пресъхва и цялото християнство става подобно на езическите култове.
Празникът Великден ни кара да спрем вниманието си над плодовете на Христовото възкресение за човешкия род. Кръстът на Голгота и гробът в градината на Йосиф от Ариматея сближиха небето със земята, приведоха заблуденото творение към благия Творец, освободиха човека от веригите на греха. Възкръсналият Христос посочи истината на живота, за да може човек да се спаси, като прослави Бога. Пасхата Господня от идейна и нравствена гледна точка е живеца в духовното битие на човека. Бог обеща на Адам победа над тлението. На нея се надяваха патриарсите. Тази победа преследваха царете, и нея предизвестиха пророците, като надежда за верните. Дарът на надеждата Христос победно даде на хората, за изобличение на враговете и като награда за християните. Учениците Христови усвоиха този дар, като истина неоспорима и с нея на уста, тръгнаха да проповядват в света за Христос – Разпнатия. Силата на възкресението премина във вековете, за да движи и днес хората към духовен живот и нетленна вечност. На възкресението Витлеем дължи славата си; Назарет дължи достойнството си; Йордан дължи благословението си; Капернаум дължи възраждането си; Йерусалим дължи учението си; Голгота дължи мистиката си; Кръста дължи победата си; светът дължи вярата си; човечеството дължи спасението си. Плътските души плътски мъдруват и презирайки духовното се надсмиват над чудото, като светотатстват с вярата.
Но възкресението и тях озарява, любовта, която грее от кръста и тях засяга, проповедта, която за тях е безумство, и тях търси. Църквата, като мистично тяло Христово и за тях се моли, и с търпение очаква светът да се освободи от оковите на безверието, за да бъде озарен от евангелската светлина и да приеме градивната сила на Христовата любов. Денят на Христовото възкресение ни носи голяма радост, но ни и задължава. Светът столетия вече чува спасителната вест за Христовото възкресение. Евангелието на Богочовека Христос отдавна е достояние на всеки човек,който търси истината в живота. И при все това човечеството е в безпътица и светът лежи в зло. Великден, за кратко, в мистиката на светата нощ, сгрява човешкото сърце,но живота след това, остава тежък и бъдещето несигурно. И това, като че ли се повтаря век след век. Положението е такова, може би, защото поколенията предават на потомството благата вест за възкресението повече в красиви думи, а не като сила на живота. От тук, като че ли, е лошият привкус на морална криза и идейно разпътство и безплодие. Светът и човека не могат без Христос. Той е ключът на хармонията в духовния и материалния свят. Неговото пък възкресение е двигателя, който води към съвършенство.
Христос възкръсна и смъртта се обезсили; Христос възкръсна и злото е сразено; Христос възкръсна и истината тържествува; Христос възкръсна и лъжата е изобличена; Христос възкръсна и ни дари с надежда; Христос възкръсна и оплоди живота със своята любов. Затова св.ап. Павел ни приканва: Стани ти, който духовно си заспал, и възкръсни от мъртвилото на греха, и Христос ще те осветли. / Еф. 5:14-17/ Духовната дрямка в нашия живот е многообразна и мъртвилото на греха е система. Затова Църквата Христова е облагодатена и тя зове чедата си да възприемат възкресението на своя Спасител в дух и дело, в мисъл и действие. Само така и тогава ще можем достойно да се присъединим към мистичното и реално славословие на ангелският хор и кажем: „Христе Спасе, ангелите възпяват на небесата Твоето възкресение – сподоби и нас на земята с чисто сърце да Те славословим“. Амин.
