ПРОПОВЕД В ДЕНЯ НА ПРЕПОДОБНА ПЕТКА ТЪРНОВСКА - РОДНА НЕВЕСТА ХРИСТОВА
“Възлюбила пустинния и безмълвен живот, усърдно тръгнала след своя Младоженец Христос,…
като стоиш с мъдрите деви в небесния чертог, моли се за нас, които почитаме твоята свята памет.”
(Из тропара)
В църковните песни Господ Иисус Христос се възпява като Жених, като Младоженец, а Църквата – като невеста Христова. Оттук и всяка девица, която посвещава девството си в пълно целомъдрие на Бога, се именува също невеста Христова. Като невести Христови се представят всички монахини, всички целомъдрени, девствени свети жени, които се отказват от тоя свят, от съблазните и изкушенията му и се отдават изцяло на молитва, пост и на въздържание от всяка похот.
Като невеста Христова се възпява и днес честваната светица – преподобна Параскева, известна в съзнанието на нашия народ още с името света Петка. Тя е наша родна светица, почитана от целия наш благочестив народ, украшение на Българската православна църква и усърдна молитвена застъпница за нас пред Бога. Затова и аз днес ще ви говоря за тази наша родна Христова невеста, която се прославила със своята любов към Бога и ближния. Сведения за света Петка черпим от нейното житие, съставено от свети Патриарх Евтимий. Преподобна Параскева се родила в село Епиват на Мраморно море, през единадесети век, от благочестиви и заможни родители-българи. Малката Параскева имала брат, който ходел на училище и показвал голямо усърдие. По-късно той се издигнал с образование и благочестие и станал епископ на Мадайска епархия. Починал в дълбока старост и от светите му мощи се извършвали чудеса.
Подобно на брата си и света Петка заживяла отрано с чисто и свято религиозно настроение. Обикнала храма и службите в него. Още от малка тя била възпитана във вяра и добродетелност. Отличавала се с милостиво и състрадателно сърце. Помагала на бедни и безприютни. Веднъж видяла бедна жена, облечена в дрипи. Параскева се смилила над нея, съблякла своите красиви дрехи, дала ги на бедната жена, а облякла нейните. Така тя постъпвала и с други бедни жени, въпреки строгото мъмрене на своите родители. Друг път, като била в църква и чула думите на Спасителя от литургийното евангелско четиво: “Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Марк 8:34), сърцето и се затрогнало от тия думи и тя решила да посвети целия си живот на Бога. Един глас заговорил вътре в душата и: “Ако искаш, можеш да се отречеш от себе си. Да се отречеш за едно велико дело. Да станеш невеста на Небесния Жених. Да станеш служителка на Бога в света.”
Когато родителите и привършили земния си живот, Параскева решила да се откаже от себе си, да вземе изцяло кръста си и да тръгне след Христа. Вдъхновявана и насърчавана от брат си, тя раздала цялото си имущество на бедните и нуждаещите се и тръгнала на дълъг път. Желанието и било да посети Палестина, - Светата Земя, която подслонила Божия Син, която видяла Бога в човешки образ. По пътя света Петка се отбила в Цариград, в Ираклийското подворие, където пребъдвала в пост и молитва цели пет години. Тук тя слушала мъдрите слова на великите пустинници и душата и тръпнела от умиление и възторг. Но мисълта за Светата Земя, за Гроба Господен, за пустинните брегове на Йордан не я оставила. И един ден продължила пътя си по-нататък. Стигнала благополучно в Йерусалим.
След като се поклонила на светия Гроб Господен и на другите свети места, тя се уединила в Йерусалимската пустиня и тук прекарала много години подвижнически богоугоден живот, понасяйки с голямо търпение жегата, студа, глада и пристъпите на сатаната. Сред ужасите на пустинята света Параскева успяла да разбие всички свои суетни мечтания и привидения. Възлюбила пустинния и безмълвен живот, въоръжена със знамението на Кръста Господен, тя застанала пред Създателя на света с ангелска чистота, с украсени от подвизи и молитви духовни криле. Когато веднъж била на молитва видяла ангел Господен, който и казал: “Остави пустинята и се върни в отечеството си, защото там трябва да оставиш тялото си, а с душата си да преминеш при Господа. Покорявайки се на това небесно указание, преподобната тръгнала за своята родина. На връщане тя отново посетила светите обители около Цариград, а също и храмовете “Света София” и Влахернския храм, посветен на Света Богородица.
Най-после пристигнала в родното си селище Епиват, където не заварила жив никого от своите роднини и познати. Затова заживяла като странница в храма “Свети Апостоли”, отдавайки се на молитва, бдения и пост. Когато усетила края на своя земен живот, света Петка се обърнала с молитва към Бога: “Човеколюбче Господи, да не ме презреш мене, Твоята бедна рабиня, която остави всичко заради Твоето пресвето Име и Те последва!... Но ме сподоби дръзновено да застана пред твоя страшен Престол, защото си благословен във вечни векове! Амин!” И в този миг завършила блажено като всяка невеста Христова своя земен път. Благочестиви хора погребали тялото и, без дори да подозират, че носят и скриват в пръстта една светица.
След смъртта на преподобна Параскева нейното запазено от тление тяло било открито по чуден начин. Благодарение на видения благочестиви християни извадили нетленните и свети мощи и с подобаваща тържественост ги положили в храма на “Свети 12 апостоли”. Още същия ден станали много чудесни изцеления. Българският народ винаги е чествал паметта на света Петка, като и въздава духовна почит и похвала. Много църкви в нашата страна са издигнати в нейна чест още преди векове. Цялото наше средновековие е познавало светостта и и молитвено е призовавало нейното име. През 1238 година българският цар Иван Асен ІІ получил от латинците светите мощи на преподобната и като драгоценно съкровище ги пренесъл в престолния си град Търново. Царят и патриарх Василий, излезли да посрещнат светите мощи и ги положили в новопостроения в нейна чест храм. Когато турският султан Баязид ІІ превзел Търново, той откарал мощите в Цариград.
По-късно благочестивата сръбска кралица Милица ги изпросил и пренесла в своята страна. Още по-късно през 1641 година молдавския владетел Василий Лупу ги пренесъл в своята столица Яш и ги положил в храма “Свети Три Светители”. По-късно били пренесени във величествената катедрала “Сретение Господне”, където се намират и до днес. На днешния ден светите мощи се изнасят в двора на Яшката митрополия. Хиляди християни се стичат тук, за да изпросят молитвено застъпничество и помощ от дивната Христова невеста. Така света Параскева е духовна връзка между двата съседни православни народи – българския и румънския.
Братя и сестри, колко честити сме ние, че в лицето на преподобна Параскева имаме наша родна светица и небесна покровителка! Със своя живот тя е жив прекрасен пример на богопреданост и милосърдие. От нейното житие за нас могат да се вземат главно две поуки. Поука за всеобщо милосърдие и взаимопомощ при всички нужди и беди в живота и поука за стремеж към все по-близко и по-сърдечно общуване с Бога и с Неговите светии. Нека прибягваме молитвено към тази духовно силна наша родна светица, като се стараем да и подражаваме! Да бъдем милосърдни като света Петка! Да влизаме непрекъснато в общение с Бога като нея!
На днешния ден Църквата Божия издига пред очите ни светлия образ на една от най-лъчезарните невести Христови, която лекува страстите, избавя от духовните недъзи и беди и ни помага в делото на нашето спасение. Затова нека в този възвишен момент с едно сърце и с едни уста се обърнем към света Параскева-Петка с думите на църковните песнописци:
“Всеблажена, преблажена, честна , всечестна, славна, достославна, богомъдра Параскево, преподобна наша майко, непрестанно се моли на Христа за всички нас, които почитаме твоята честна памет, да ни подари прошка на греховете, да спаси и просвети нашите души!” – Амин!
като стоиш с мъдрите деви в небесния чертог, моли се за нас, които почитаме твоята свята памет.”
(Из тропара)
В църковните песни Господ Иисус Христос се възпява като Жених, като Младоженец, а Църквата – като невеста Христова. Оттук и всяка девица, която посвещава девството си в пълно целомъдрие на Бога, се именува също невеста Христова. Като невести Христови се представят всички монахини, всички целомъдрени, девствени свети жени, които се отказват от тоя свят, от съблазните и изкушенията му и се отдават изцяло на молитва, пост и на въздържание от всяка похот.
Като невеста Христова се възпява и днес честваната светица – преподобна Параскева, известна в съзнанието на нашия народ още с името света Петка. Тя е наша родна светица, почитана от целия наш благочестив народ, украшение на Българската православна църква и усърдна молитвена застъпница за нас пред Бога. Затова и аз днес ще ви говоря за тази наша родна Христова невеста, която се прославила със своята любов към Бога и ближния. Сведения за света Петка черпим от нейното житие, съставено от свети Патриарх Евтимий. Преподобна Параскева се родила в село Епиват на Мраморно море, през единадесети век, от благочестиви и заможни родители-българи. Малката Параскева имала брат, който ходел на училище и показвал голямо усърдие. По-късно той се издигнал с образование и благочестие и станал епископ на Мадайска епархия. Починал в дълбока старост и от светите му мощи се извършвали чудеса.
Подобно на брата си и света Петка заживяла отрано с чисто и свято религиозно настроение. Обикнала храма и службите в него. Още от малка тя била възпитана във вяра и добродетелност. Отличавала се с милостиво и състрадателно сърце. Помагала на бедни и безприютни. Веднъж видяла бедна жена, облечена в дрипи. Параскева се смилила над нея, съблякла своите красиви дрехи, дала ги на бедната жена, а облякла нейните. Така тя постъпвала и с други бедни жени, въпреки строгото мъмрене на своите родители. Друг път, като била в църква и чула думите на Спасителя от литургийното евангелско четиво: “Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Марк 8:34), сърцето и се затрогнало от тия думи и тя решила да посвети целия си живот на Бога. Един глас заговорил вътре в душата и: “Ако искаш, можеш да се отречеш от себе си. Да се отречеш за едно велико дело. Да станеш невеста на Небесния Жених. Да станеш служителка на Бога в света.”
Когато родителите и привършили земния си живот, Параскева решила да се откаже от себе си, да вземе изцяло кръста си и да тръгне след Христа. Вдъхновявана и насърчавана от брат си, тя раздала цялото си имущество на бедните и нуждаещите се и тръгнала на дълъг път. Желанието и било да посети Палестина, - Светата Земя, която подслонила Божия Син, която видяла Бога в човешки образ. По пътя света Петка се отбила в Цариград, в Ираклийското подворие, където пребъдвала в пост и молитва цели пет години. Тук тя слушала мъдрите слова на великите пустинници и душата и тръпнела от умиление и възторг. Но мисълта за Светата Земя, за Гроба Господен, за пустинните брегове на Йордан не я оставила. И един ден продължила пътя си по-нататък. Стигнала благополучно в Йерусалим.
След като се поклонила на светия Гроб Господен и на другите свети места, тя се уединила в Йерусалимската пустиня и тук прекарала много години подвижнически богоугоден живот, понасяйки с голямо търпение жегата, студа, глада и пристъпите на сатаната. Сред ужасите на пустинята света Параскева успяла да разбие всички свои суетни мечтания и привидения. Възлюбила пустинния и безмълвен живот, въоръжена със знамението на Кръста Господен, тя застанала пред Създателя на света с ангелска чистота, с украсени от подвизи и молитви духовни криле. Когато веднъж била на молитва видяла ангел Господен, който и казал: “Остави пустинята и се върни в отечеството си, защото там трябва да оставиш тялото си, а с душата си да преминеш при Господа. Покорявайки се на това небесно указание, преподобната тръгнала за своята родина. На връщане тя отново посетила светите обители около Цариград, а също и храмовете “Света София” и Влахернския храм, посветен на Света Богородица.
Най-после пристигнала в родното си селище Епиват, където не заварила жив никого от своите роднини и познати. Затова заживяла като странница в храма “Свети Апостоли”, отдавайки се на молитва, бдения и пост. Когато усетила края на своя земен живот, света Петка се обърнала с молитва към Бога: “Човеколюбче Господи, да не ме презреш мене, Твоята бедна рабиня, която остави всичко заради Твоето пресвето Име и Те последва!... Но ме сподоби дръзновено да застана пред твоя страшен Престол, защото си благословен във вечни векове! Амин!” И в този миг завършила блажено като всяка невеста Христова своя земен път. Благочестиви хора погребали тялото и, без дори да подозират, че носят и скриват в пръстта една светица.
След смъртта на преподобна Параскева нейното запазено от тление тяло било открито по чуден начин. Благодарение на видения благочестиви християни извадили нетленните и свети мощи и с подобаваща тържественост ги положили в храма на “Свети 12 апостоли”. Още същия ден станали много чудесни изцеления. Българският народ винаги е чествал паметта на света Петка, като и въздава духовна почит и похвала. Много църкви в нашата страна са издигнати в нейна чест още преди векове. Цялото наше средновековие е познавало светостта и и молитвено е призовавало нейното име. През 1238 година българският цар Иван Асен ІІ получил от латинците светите мощи на преподобната и като драгоценно съкровище ги пренесъл в престолния си град Търново. Царят и патриарх Василий, излезли да посрещнат светите мощи и ги положили в новопостроения в нейна чест храм. Когато турският султан Баязид ІІ превзел Търново, той откарал мощите в Цариград.
По-късно благочестивата сръбска кралица Милица ги изпросил и пренесла в своята страна. Още по-късно през 1641 година молдавския владетел Василий Лупу ги пренесъл в своята столица Яш и ги положил в храма “Свети Три Светители”. По-късно били пренесени във величествената катедрала “Сретение Господне”, където се намират и до днес. На днешния ден светите мощи се изнасят в двора на Яшката митрополия. Хиляди християни се стичат тук, за да изпросят молитвено застъпничество и помощ от дивната Христова невеста. Така света Параскева е духовна връзка между двата съседни православни народи – българския и румънския.
Братя и сестри, колко честити сме ние, че в лицето на преподобна Параскева имаме наша родна светица и небесна покровителка! Със своя живот тя е жив прекрасен пример на богопреданост и милосърдие. От нейното житие за нас могат да се вземат главно две поуки. Поука за всеобщо милосърдие и взаимопомощ при всички нужди и беди в живота и поука за стремеж към все по-близко и по-сърдечно общуване с Бога и с Неговите светии. Нека прибягваме молитвено към тази духовно силна наша родна светица, като се стараем да и подражаваме! Да бъдем милосърдни като света Петка! Да влизаме непрекъснато в общение с Бога като нея!
На днешния ден Църквата Божия издига пред очите ни светлия образ на една от най-лъчезарните невести Христови, която лекува страстите, избавя от духовните недъзи и беди и ни помага в делото на нашето спасение. Затова нека в този възвишен момент с едно сърце и с едни уста се обърнем към света Параскева-Петка с думите на църковните песнописци:
“Всеблажена, преблажена, честна , всечестна, славна, достославна, богомъдра Параскево, преподобна наша майко, непрестанно се моли на Христа за всички нас, които почитаме твоята честна памет, да ни подари прошка на греховете, да спаси и просвети нашите души!” – Амин!
