ПРОПОВЕД В ДЕНЯ НА СВЕТИТЕ ПЪРВОУЧИТЕЛИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Тържествен е този ден, когато Православната църква тачи паметта и прославя делото на славянските просветители светите братя Кирил и Методий.
В тропара на празника четем: “Кириле и Методие богомъдри, вие, които сте подобни на апостолите и учители на славянските страни, молете се на Владетеля на всичко да утвърди Той всички славянски народи в православие и единомислие, да умири света и да спаси нашите души”!
Надяваме се, че няма българин, който да не знае кои са солунските братя светите Кирил и Методий и какво е значението на тяхното дело за съдбата на нашия народ. Дори и онези, които не вярват в Бога и не почитат Неговите светии, и те тачат великите просветители на славянското племе.
Но, ако е факт, че всички знаят за Солунските братя просияли в святост, факт е също така, че не всички им отдават почит, както трябва.
Едни виждат у тях само великите творци на славянската писменост. Други – родоначалниците на славянската култура. Трети – духовните обединители и евангелизатори на славянството. Но никое от това едностранчиво възприемане не изчерпва напълно значението на св. братя. Единствено св. Църква е схванала напълно всичкото им земно и небесно величие. Тя е изразила това в богослужебен порядък и в народностно традиция които преминават през времето и подържат жива тяхната памет. Защо ги тачи св. Църква? Преди всичко, защото те са послужили за духовното спасение на славяните. Колко много души са били приведени при Христа благодарение на тяхната проповед!
Те са евангелизатори и мисионери на славяните. Затова Църквата ги почита като равноапостоли. Колко много славянски души, след кончината на св. братя, са имали възможност да слушат Словото Божие на свой роден и разбираем език благодарение на тяхното епохално дело – създаването на славянската азбука и превеждането след това на Светите книги на славянски език! Светите Кирил и Методий наистина са светлите създатели на славянската култура и просвета. Но, ако те бяха само това Църквата не би ги тачила като истински духовни родоначалници на славянството. Защото каква полза от земно знание, ако то не служи за духовна обнова и спасение. Всичкото земно е временно. И културите като земни явления отминават. Историята помни много древни култури - египетска, асировавилонска, персийска, еладска, римска и пр. Споменат за тях живее само в древните ръкописи и учебниците по история. Върху тях почива прахта на забвението и тесните специалисти правят своите научни трудове, които малцина ползват. Само който вярва в Бога пребъдва вечно.
Вечна е вярата, вечна е религията, вечно е православието. За никоя култура не е казано, че води към блажено безсмъртие във вечността Само за вярата е казано това, за светоотеческата вяра, защото тя единствена ни дарява правилното Христово благовестие и свързаната с него Божия благодат. Ето защо, едностранчиво тачат паметта на св. братя онези, които виждат у тях само просветители. Вярно е, че светите Кирил и Методий са създатели на славянската писменост и културни обединители на славянството, но още по вярно е, че те са, преди всичко, апостоли Христови, религиозни просветители на славянските народи. Като такива те се нареждат сред светиите и Църквата ги почита като равноапостоли.
Действително св. братя са общопризнати славянски учител, но учители на вяра, а не на безбожие. От житията им се знае с какво ревност те са проповядвали св. Евангелие сред езическите маси. Целият им живот е едно непрекъснато богослужение. Вярата в Бога е основния нерв на тяхната дейност. Нека не забравяме това днес, когато под една или друга форма изразяваме своята почит към тях. Трябва, когато тачим паметта им, пред нас да изникват величавите образи на духовници и светци на св. Църква, които стоят пред престола на Всевишния и се застъпват за нас, подкрепяйки ни в нашите немощи.
Не напразно днес се обръщаме към св. братя с молитва за утвърждаване на всички славянски народи, и за обединението им, но не на друга база, а на базата на православието и единомислието, както прекрасно е казано в тропара на празника. Какво може да обедини народите, ако не единомислието породено от любовта, която Христос донесе на земята? Какво друго може да умири света, ако не тази любов, която се реализира само тогава, когато хората се срещат в името на Бога? Ето къде е величието на Солунските братя. Те са велики преди всичко като светии и апостоли Христови. Чрез ревността си да угодят на Бога те послужиха на човечеството и станаха просветители и благодетели на славяните.
С вяра те създадоха славянската писменост, с вяра те преведоха Новозаветните книги и сложиха основа за понататъшното развитие на славянската книжнина, с вяра те посяха евангелското семе сред народите, което във времето поникна и даде стократен плод, с вяра те и сега пред Бога са ходатай за нашите съдби. Нека и ние с вяра да тачим паметта им и да ги имаме за небесни покровители сега и во веки. Амин.
В тропара на празника четем: “Кириле и Методие богомъдри, вие, които сте подобни на апостолите и учители на славянските страни, молете се на Владетеля на всичко да утвърди Той всички славянски народи в православие и единомислие, да умири света и да спаси нашите души”!
Надяваме се, че няма българин, който да не знае кои са солунските братя светите Кирил и Методий и какво е значението на тяхното дело за съдбата на нашия народ. Дори и онези, които не вярват в Бога и не почитат Неговите светии, и те тачат великите просветители на славянското племе.
Но, ако е факт, че всички знаят за Солунските братя просияли в святост, факт е също така, че не всички им отдават почит, както трябва.
Едни виждат у тях само великите творци на славянската писменост. Други – родоначалниците на славянската култура. Трети – духовните обединители и евангелизатори на славянството. Но никое от това едностранчиво възприемане не изчерпва напълно значението на св. братя. Единствено св. Църква е схванала напълно всичкото им земно и небесно величие. Тя е изразила това в богослужебен порядък и в народностно традиция които преминават през времето и подържат жива тяхната памет. Защо ги тачи св. Църква? Преди всичко, защото те са послужили за духовното спасение на славяните. Колко много души са били приведени при Христа благодарение на тяхната проповед!
Те са евангелизатори и мисионери на славяните. Затова Църквата ги почита като равноапостоли. Колко много славянски души, след кончината на св. братя, са имали възможност да слушат Словото Божие на свой роден и разбираем език благодарение на тяхното епохално дело – създаването на славянската азбука и превеждането след това на Светите книги на славянски език! Светите Кирил и Методий наистина са светлите създатели на славянската култура и просвета. Но, ако те бяха само това Църквата не би ги тачила като истински духовни родоначалници на славянството. Защото каква полза от земно знание, ако то не служи за духовна обнова и спасение. Всичкото земно е временно. И културите като земни явления отминават. Историята помни много древни култури - египетска, асировавилонска, персийска, еладска, римска и пр. Споменат за тях живее само в древните ръкописи и учебниците по история. Върху тях почива прахта на забвението и тесните специалисти правят своите научни трудове, които малцина ползват. Само който вярва в Бога пребъдва вечно.
Вечна е вярата, вечна е религията, вечно е православието. За никоя култура не е казано, че води към блажено безсмъртие във вечността Само за вярата е казано това, за светоотеческата вяра, защото тя единствена ни дарява правилното Христово благовестие и свързаната с него Божия благодат. Ето защо, едностранчиво тачат паметта на св. братя онези, които виждат у тях само просветители. Вярно е, че светите Кирил и Методий са създатели на славянската писменост и културни обединители на славянството, но още по вярно е, че те са, преди всичко, апостоли Христови, религиозни просветители на славянските народи. Като такива те се нареждат сред светиите и Църквата ги почита като равноапостоли.
Действително св. братя са общопризнати славянски учител, но учители на вяра, а не на безбожие. От житията им се знае с какво ревност те са проповядвали св. Евангелие сред езическите маси. Целият им живот е едно непрекъснато богослужение. Вярата в Бога е основния нерв на тяхната дейност. Нека не забравяме това днес, когато под една или друга форма изразяваме своята почит към тях. Трябва, когато тачим паметта им, пред нас да изникват величавите образи на духовници и светци на св. Църква, които стоят пред престола на Всевишния и се застъпват за нас, подкрепяйки ни в нашите немощи.
Не напразно днес се обръщаме към св. братя с молитва за утвърждаване на всички славянски народи, и за обединението им, но не на друга база, а на базата на православието и единомислието, както прекрасно е казано в тропара на празника. Какво може да обедини народите, ако не единомислието породено от любовта, която Христос донесе на земята? Какво друго може да умири света, ако не тази любов, която се реализира само тогава, когато хората се срещат в името на Бога? Ето къде е величието на Солунските братя. Те са велики преди всичко като светии и апостоли Христови. Чрез ревността си да угодят на Бога те послужиха на човечеството и станаха просветители и благодетели на славяните.
С вяра те създадоха славянската писменост, с вяра те преведоха Новозаветните книги и сложиха основа за понататъшното развитие на славянската книжнина, с вяра те посяха евангелското семе сред народите, което във времето поникна и даде стократен плод, с вяра те и сега пред Бога са ходатай за нашите съдби. Нека и ние с вяра да тачим паметта им и да ги имаме за небесни покровители сега и во веки. Амин.
