ПРОПОВЕД ЗА 1 НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ
ЧУВСТВО ЗА НЕДОСТОЙНСТВО
“Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек” (Лука 5:8)
Светото Евангелие прочетено на днешната Неделя първа след Кръстовден (Лука 5:1-11) ни разказва за едно от многобройните чудеса на Господ Иисус Христос. То ни говори, че изобилието, което идва от Бога, може да потресе човешките сърца, да ги приведе в благоговеен страх, който прелива в умиление, изразено в думи като тези: “Боже, ние сме недостойни за Тебе!” Но да видим картината, която евангелският текст ни предлага. Господ Иисус Христос е на брега на Генисаретското езеро. Около Него, както винаги, се тълпят множество хора, които искат да чуят словото Божие.
Притиснат от народа, Спасителят помолва Симон да Го качи на единия от двата кораба, за да може от него да проповядва, така че всички да го виждат и разбират. Симон на драго сърце се съгласил, без да подозира, че Христос има специално намерение спрямо него и другарите му. След като привършва благодатното Му слово, сред водите става нещо необикновено, което ужасява бедните галилейски рибари, между които са и тримата бъдещи апостоли: Андрей, брат на Симона, Иаков и Иоан, синове Заведееви. Господ казва на Симон: ”Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба” (Лука 5:4). Развълнуван Симон Му отговаря: ”Наставниче, цяла нощ се мъчехме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата” (Лука 5:5). Четиримата рибари хвърлят мрежата към дълбочините и бавно почват да я изтеглят. Но тя тежи, почва да се раздира. Цялата догоре е пълна с риба. Смутени от необикновения риболов те викат на помощ рибари и от другия кораб.
Двата кораба така се напълват с риба, че са застрашени да потънат и едвам достигат до брега. Този неочакван изобилен риболов изумил всички, но поразил най-вече св. ап. Петър, който бил обхванат от силно чувство на благоговейна почит пред Господ и на ужас пред съзнанието за собствената си греховност. Той паднал пред коленете на Иисус Христос и извикал: ”Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек” (Лука5:8). Този вик на благочестивия рибар от Витсаида напомня за друга една просба от подобен род - тази на гадаринци, които помолили Христа да си отиде от техните предели . Каква, обаче, голяма разлика има в подбудите на свети апостол Петър и тези на гадаринците! Тук имаме един вик, плод на съзнание за недостойнство пред Божията святост, а там - от грубо материални интереси на плътски живеещи и мъдруващи хора.
Когато човек се вижда изправен пред Божието Лице, погледът му непринудено пада върху неговата собствена поквара и неговите грехове, и затова той силно се страхува, както пророк Исаия се уплашил при неговото повикване на пророческо служение (Ис. 6:5). Същото става сега със Симон Петър. Не че е бил някакъв голям грешник, напротив той всякога се е стараел да живее благочестиво. Но както един слънчев лъч ни показва, че в наглед най-чистата стая се носят във въздуха хиляди прашинки, така и един лъч на Божията светлина разкрива и в най-благочестивата душа нечистота и греховност. Затова и той се чувства недостоен да има пред себе си за по дълго време като гост Божествения Спасител. Колко светла, чиста и непокварена е била душата на тоя скромен галилейски рибар!
Бог високо цени смирението и винаги достойно го възнаграждава. “На кого, казва Господ, да погледна, ако не на кроткия и смирения!” Затова Христос разкрива Своята велика спасителна мисия и Своето особено намерение спрямо бъдещите апостоли. Той казва на Симона: ” Не бой се; от сега ще ловиш човеци” (Лука 5:10). Думите на Спасителя може да бъдат разширени по смисъл така: ”Аз допуснах да стане необикновеният риболов, за да ви призова на моя служба като ловци на човеци. И нека днешният богат улов да бъде за вас белег, че за Отца нищо не представлява да ви благослови богато, да ви даде успех там, където делото изглежда безнадеждно. Вървете след Мене!”
И тия мъже веднага последвали божествения призив. От този момент нататък те действително станали ловци на човеци. Животът им намерил своето истинско съдържание и своето богоугодно назначение. От прости и неуки рибари те се превърнали в неуморими и възторжени проповедници на словото Божие. Те всички се впуснали безстрашно в човешкия океан, хвърлили в него своите евангелски мрежи,уловили и спасили в тях хиляди човешки души. Например, на първата християнска Петдесетница чрез проповедта на апостол Петър са повярвали в Иисуса Христа “около три хиляди души” (Деян. 2:41).
Братя и сестри, ние трябва да бъдем особено доволни от евангелския текст на тази Неделя първа след Кръстовден, който в богатия риболов ни предлага и богата поука. Колко пъти и ние самите, подобно на свети апостоли, се трудим цяла нощ, та и по цели денонощия, седмици, месеци и дори години наред, без да получим очакваното. Защо ли е така? - Защото работим без Божията благословия и не в името Божие. „Ако Господ не съзида къщата, - казва Псалмопевецът, - напразно ще се трудят строителите и” (Пс. 126:1). Затова, искаме ли всяка наша работа да има успех, трябва да я започнем в името на Бога, да хвърлим мрежите си по Неговата дума (Лука 5:5). Тогава нека бъдем сигурни, че Бог ще благослови нашите трудове и нашата ловитба. Така ще бъдем между спечелените за Христа, а и сами като Го следваме,ще станем ловци на човеци. Господ Иисус Христос иска и в нашия живот да се изпълни онова, което в живота на Симон, Иаков и Иоан станало факт.
И за целта ни е дарил Своята благодат, която възпълва онова, което не ни достига. Нека и ние подобно на свети апостол Петър да имаме чувство за своето недостойнство като грешни и слаби хора, но и винаги да сме готови да следваме нашия Спасител. Да Му благодарим от все сърце и да Му бъдем верни докрай, до смърт, за да получим “венеца на живота” (Откр. 2:10). Амин!
“Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек” (Лука 5:8)
Светото Евангелие прочетено на днешната Неделя първа след Кръстовден (Лука 5:1-11) ни разказва за едно от многобройните чудеса на Господ Иисус Христос. То ни говори, че изобилието, което идва от Бога, може да потресе човешките сърца, да ги приведе в благоговеен страх, който прелива в умиление, изразено в думи като тези: “Боже, ние сме недостойни за Тебе!” Но да видим картината, която евангелският текст ни предлага. Господ Иисус Христос е на брега на Генисаретското езеро. Около Него, както винаги, се тълпят множество хора, които искат да чуят словото Божие.
Притиснат от народа, Спасителят помолва Симон да Го качи на единия от двата кораба, за да може от него да проповядва, така че всички да го виждат и разбират. Симон на драго сърце се съгласил, без да подозира, че Христос има специално намерение спрямо него и другарите му. След като привършва благодатното Му слово, сред водите става нещо необикновено, което ужасява бедните галилейски рибари, между които са и тримата бъдещи апостоли: Андрей, брат на Симона, Иаков и Иоан, синове Заведееви. Господ казва на Симон: ”Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба” (Лука 5:4). Развълнуван Симон Му отговаря: ”Наставниче, цяла нощ се мъчехме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата” (Лука 5:5). Четиримата рибари хвърлят мрежата към дълбочините и бавно почват да я изтеглят. Но тя тежи, почва да се раздира. Цялата догоре е пълна с риба. Смутени от необикновения риболов те викат на помощ рибари и от другия кораб.
Двата кораба така се напълват с риба, че са застрашени да потънат и едвам достигат до брега. Този неочакван изобилен риболов изумил всички, но поразил най-вече св. ап. Петър, който бил обхванат от силно чувство на благоговейна почит пред Господ и на ужас пред съзнанието за собствената си греховност. Той паднал пред коленете на Иисус Христос и извикал: ”Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек” (Лука5:8). Този вик на благочестивия рибар от Витсаида напомня за друга една просба от подобен род - тази на гадаринци, които помолили Христа да си отиде от техните предели . Каква, обаче, голяма разлика има в подбудите на свети апостол Петър и тези на гадаринците! Тук имаме един вик, плод на съзнание за недостойнство пред Божията святост, а там - от грубо материални интереси на плътски живеещи и мъдруващи хора.
Когато човек се вижда изправен пред Божието Лице, погледът му непринудено пада върху неговата собствена поквара и неговите грехове, и затова той силно се страхува, както пророк Исаия се уплашил при неговото повикване на пророческо служение (Ис. 6:5). Същото става сега със Симон Петър. Не че е бил някакъв голям грешник, напротив той всякога се е стараел да живее благочестиво. Но както един слънчев лъч ни показва, че в наглед най-чистата стая се носят във въздуха хиляди прашинки, така и един лъч на Божията светлина разкрива и в най-благочестивата душа нечистота и греховност. Затова и той се чувства недостоен да има пред себе си за по дълго време като гост Божествения Спасител. Колко светла, чиста и непокварена е била душата на тоя скромен галилейски рибар!
Бог високо цени смирението и винаги достойно го възнаграждава. “На кого, казва Господ, да погледна, ако не на кроткия и смирения!” Затова Христос разкрива Своята велика спасителна мисия и Своето особено намерение спрямо бъдещите апостоли. Той казва на Симона: ” Не бой се; от сега ще ловиш човеци” (Лука 5:10). Думите на Спасителя може да бъдат разширени по смисъл така: ”Аз допуснах да стане необикновеният риболов, за да ви призова на моя служба като ловци на човеци. И нека днешният богат улов да бъде за вас белег, че за Отца нищо не представлява да ви благослови богато, да ви даде успех там, където делото изглежда безнадеждно. Вървете след Мене!”
И тия мъже веднага последвали божествения призив. От този момент нататък те действително станали ловци на човеци. Животът им намерил своето истинско съдържание и своето богоугодно назначение. От прости и неуки рибари те се превърнали в неуморими и възторжени проповедници на словото Божие. Те всички се впуснали безстрашно в човешкия океан, хвърлили в него своите евангелски мрежи,уловили и спасили в тях хиляди човешки души. Например, на първата християнска Петдесетница чрез проповедта на апостол Петър са повярвали в Иисуса Христа “около три хиляди души” (Деян. 2:41).
Братя и сестри, ние трябва да бъдем особено доволни от евангелския текст на тази Неделя първа след Кръстовден, който в богатия риболов ни предлага и богата поука. Колко пъти и ние самите, подобно на свети апостоли, се трудим цяла нощ, та и по цели денонощия, седмици, месеци и дори години наред, без да получим очакваното. Защо ли е така? - Защото работим без Божията благословия и не в името Божие. „Ако Господ не съзида къщата, - казва Псалмопевецът, - напразно ще се трудят строителите и” (Пс. 126:1). Затова, искаме ли всяка наша работа да има успех, трябва да я започнем в името на Бога, да хвърлим мрежите си по Неговата дума (Лука 5:5). Тогава нека бъдем сигурни, че Бог ще благослови нашите трудове и нашата ловитба. Така ще бъдем между спечелените за Христа, а и сами като Го следваме,ще станем ловци на човеци. Господ Иисус Христос иска и в нашия живот да се изпълни онова, което в живота на Симон, Иаков и Иоан станало факт.
И за целта ни е дарил Своята благодат, която възпълва онова, което не ни достига. Нека и ние подобно на свети апостол Петър да имаме чувство за своето недостойнство като грешни и слаби хора, но и винаги да сме готови да следваме нашия Спасител. Да Му благодарим от все сърце и да Му бъдем верни докрай, до смърт, за да получим “венеца на живота” (Откр. 2:10). Амин!
