ПРОПОВЕД ЗА 13 НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ
ЖИВОТ И СПАСЕНИЕ
„Учителю благий, какво да сторя,
за да наследя живот вечен?” (Лука 18:18)
Всеки, човек който е натоварен с мисията да казва на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Всевишния. Затова Господ Иисус Христос казва: „Аз не мога да правя нищо от Себе Си, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил..“ ( Иоан 5:30) „Учителю благий!“ - трудно могат да се намерят думи по-съдържателни и с по-голяма мелодичност и хармония от тези две думи. Много се изисква от един ученик, за да разбере дълбокия им смисъл. Тези думи съдържат в себе си Божиите блага. Те носят в себе си условия за осъществяване на Божията Любов, Мъдрост и Истина.
Те носят в себе си условията за осъществяване на всички добродетели. Тези думи са ключ, с който могат да се отворят вратите, затворени от векове насам.
Те представляват формула, която може да се изпита и провери. И за това се иска Вяра. Думата „учител“ е издържана във всяко отношение. На практика обаче Истински Учител в света може да бъде само Бог. Затова Христос казва на учениците Си: „А вие недейте се нарича учители, защото един е вашият Учител - Христос, и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата.“ ( Матей23:8-9) Бог е Учител и Баща, и той има отношение към нас, по закона на Мъдростта, която по Божий промисъл внася истинското знание в света, която внася всички идеи, форми, чувства и импулси в живота. Учителството подразбира един процес на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между Учителя и ученика. Необходимо е пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. Трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. Ето защо да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. Затова Христос предупреждава всеки, който си позволи самоволно да учителства и духовно да осакатява, че ще отговаря пред Всевишния. Животът е скрита, неизяснена за човека същност. Ние знаем, усещаме, мислим за живота, без да можем да си го обясним. Обикновените хора, философите и науката, имат различни теории, с които си служат за изясняване на истините за живота и света , но в повечето случаи те на практика ги усложняват и замъгляват.
Светът е пълен с противоречия и хората живеят в тях. Човешкият живот е низ от задачи, и то повечето неразрешени. Вече осем хиляди години се явяват множество философски, научни и педагогически системи. Всяка философия разглежда въпросите от свое становище и гледна точка. Обаче всеки въпрос би трябвало да се изяснява от гледището на цялото човечество като един общ организъм. Човекът, като клетка от този организъм, би трябвало да знае мястото и ролята си в него и да не се отделя самоволно. Но всеки човек иска да живее, и то да живее добре. Всички искат да намерят смисъла на живота. На този въпрос Иисус Христос ни отговаря с няколко думи: Смисълът на живота се заключава в общението с Господ Бог Вседържител, Който е носител на всичко истинско във света, както и на Вечния живот в Неговото царство. Вярващия човек осъзнава, че съществува Божий Промисъл за света, който има грижа и за най-малките живи същества. Съвпаденията и случайностите не могат да се обяснят научно, това обаче не значи, че те са произволни. Науката доказва, че и най-малките частици на материята се подчиняват на “природния закон”. Въпреки това днес все по трудно може да се убеди невярващия човек, че има Бог, който е създал вселената и промисля ежеминутно за всичко случващо се в нея. Тук идва и Христовото учение което ни наставлява, да не се отчайваме, и в скърбите си да бъдем радостни. В сиромашията си да бъдем благородни. Когато нямаме нищо в джоба си, да считаме, че сме богати. А какво по-голямо богатство от това да знаем, че никой не ни преследва, и никой не ни завижда. Свети ап. Павел казва на св.ап. Тимотей: “Наръчвай на богатите в тоя свят, да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в изобилие за наслада да вършат добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри и общителни, като по този начин си събират съкровище - добра основа за бъдещето, за да постигнат вечен живот. “.(І Тим. 6:17-19)
Нека и ние се стремим да търсим живия Господ Бог чрез благодатта на Любовта. Ако имаме вътрешен страх, и се съмняваме в Божие промисъл за нас, то трябва да оставим страха и съмнението настрана. Ако сме завистливи да оставим завистта. Ако сме злобни, да превъзмогнем злобата. Ако не говорим истината, или я премълчаваме, нека това се промени. Ако искаме да имаме много богатства и имоти, то по - добре е това желание да не е минавало през главата ни. Нека се освободим от всичко отрицателно и да се преродим посредством Божията Любов, Мъдрост и Истина. Тогава ще започнем да правим всичко заради Бога. “Който различава дните, различава ги за Господа; - пише св. ап. Павел - и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, но живеем ли - за Господа живеем, умираме ли - за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме - Господни сме. Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи.(Римл.14:6-9)
От една мисъл и от един стремеж трябва да се водим през целия си живот. Каквото и да вършим, при каквито и обстоятелства да се намираме: в скърби, в радости, оплетени в житейски грижи – тази мисъл, този стремеж не бива да ни напуска никога – мисълта: Как да заслужим вечен живот? Но как да се спасим, когато ежедневно нарушаваме Божиите заповеди? Трябва никога да не забравяме думите на Спасителя, че “невъзможното за човеците е възможно за Бога”( Лука 18:27). В тази наша вяра ние се утвърждаваме най-вече по време на светата Божествена Литургия.
Там, където е Господ – там е истинският живот, любов и единство и по Божията милост можем да приемем подготвени чрез тайнството на покаянието Светото Тяло и Светата Кръв Христови и така да станем съпричастни на Божествената Любов, която ни спасява и възкресява. Амин.
„Учителю благий, какво да сторя,
за да наследя живот вечен?” (Лука 18:18)
Всеки, човек който е натоварен с мисията да казва на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Всевишния. Затова Господ Иисус Христос казва: „Аз не мога да правя нищо от Себе Си, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил..“ ( Иоан 5:30) „Учителю благий!“ - трудно могат да се намерят думи по-съдържателни и с по-голяма мелодичност и хармония от тези две думи. Много се изисква от един ученик, за да разбере дълбокия им смисъл. Тези думи съдържат в себе си Божиите блага. Те носят в себе си условия за осъществяване на Божията Любов, Мъдрост и Истина.
Те носят в себе си условията за осъществяване на всички добродетели. Тези думи са ключ, с който могат да се отворят вратите, затворени от векове насам.
Те представляват формула, която може да се изпита и провери. И за това се иска Вяра. Думата „учител“ е издържана във всяко отношение. На практика обаче Истински Учител в света може да бъде само Бог. Затова Христос казва на учениците Си: „А вие недейте се нарича учители, защото един е вашият Учител - Христос, и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата.“ ( Матей23:8-9) Бог е Учител и Баща, и той има отношение към нас, по закона на Мъдростта, която по Божий промисъл внася истинското знание в света, която внася всички идеи, форми, чувства и импулси в живота. Учителството подразбира един процес на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между Учителя и ученика. Необходимо е пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. Трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. Ето защо да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. Затова Христос предупреждава всеки, който си позволи самоволно да учителства и духовно да осакатява, че ще отговаря пред Всевишния. Животът е скрита, неизяснена за човека същност. Ние знаем, усещаме, мислим за живота, без да можем да си го обясним. Обикновените хора, философите и науката, имат различни теории, с които си служат за изясняване на истините за живота и света , но в повечето случаи те на практика ги усложняват и замъгляват.
Светът е пълен с противоречия и хората живеят в тях. Човешкият живот е низ от задачи, и то повечето неразрешени. Вече осем хиляди години се явяват множество философски, научни и педагогически системи. Всяка философия разглежда въпросите от свое становище и гледна точка. Обаче всеки въпрос би трябвало да се изяснява от гледището на цялото човечество като един общ организъм. Човекът, като клетка от този организъм, би трябвало да знае мястото и ролята си в него и да не се отделя самоволно. Но всеки човек иска да живее, и то да живее добре. Всички искат да намерят смисъла на живота. На този въпрос Иисус Христос ни отговаря с няколко думи: Смисълът на живота се заключава в общението с Господ Бог Вседържител, Който е носител на всичко истинско във света, както и на Вечния живот в Неговото царство. Вярващия човек осъзнава, че съществува Божий Промисъл за света, който има грижа и за най-малките живи същества. Съвпаденията и случайностите не могат да се обяснят научно, това обаче не значи, че те са произволни. Науката доказва, че и най-малките частици на материята се подчиняват на “природния закон”. Въпреки това днес все по трудно може да се убеди невярващия човек, че има Бог, който е създал вселената и промисля ежеминутно за всичко случващо се в нея. Тук идва и Христовото учение което ни наставлява, да не се отчайваме, и в скърбите си да бъдем радостни. В сиромашията си да бъдем благородни. Когато нямаме нищо в джоба си, да считаме, че сме богати. А какво по-голямо богатство от това да знаем, че никой не ни преследва, и никой не ни завижда. Свети ап. Павел казва на св.ап. Тимотей: “Наръчвай на богатите в тоя свят, да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в изобилие за наслада да вършат добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри и общителни, като по този начин си събират съкровище - добра основа за бъдещето, за да постигнат вечен живот. “.(І Тим. 6:17-19)
Нека и ние се стремим да търсим живия Господ Бог чрез благодатта на Любовта. Ако имаме вътрешен страх, и се съмняваме в Божие промисъл за нас, то трябва да оставим страха и съмнението настрана. Ако сме завистливи да оставим завистта. Ако сме злобни, да превъзмогнем злобата. Ако не говорим истината, или я премълчаваме, нека това се промени. Ако искаме да имаме много богатства и имоти, то по - добре е това желание да не е минавало през главата ни. Нека се освободим от всичко отрицателно и да се преродим посредством Божията Любов, Мъдрост и Истина. Тогава ще започнем да правим всичко заради Бога. “Който различава дните, различава ги за Господа; - пише св. ап. Павел - и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, но живеем ли - за Господа живеем, умираме ли - за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме - Господни сме. Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи.(Римл.14:6-9)
От една мисъл и от един стремеж трябва да се водим през целия си живот. Каквото и да вършим, при каквито и обстоятелства да се намираме: в скърби, в радости, оплетени в житейски грижи – тази мисъл, този стремеж не бива да ни напуска никога – мисълта: Как да заслужим вечен живот? Но как да се спасим, когато ежедневно нарушаваме Божиите заповеди? Трябва никога да не забравяме думите на Спасителя, че “невъзможното за човеците е възможно за Бога”( Лука 18:27). В тази наша вяра ние се утвърждаваме най-вече по време на светата Божествена Литургия.
Там, където е Господ – там е истинският живот, любов и единство и по Божията милост можем да приемем подготвени чрез тайнството на покаянието Светото Тяло и Светата Кръв Христови и така да станем съпричастни на Божествената Любов, която ни спасява и възкресява. Амин.
