ЗАЛОГ ЗА НАШЕТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ


“Момко, тебе думам, стани!” (Лука 7:14)

Евангелският разказ на Неделя трета след Кръстовден мислено ни отвежда в малкия градец Наин в Галилея. Сега той е малко селце със същото име. В него е издигнат параклис за спомен на чудото, което Спасителят извършил тук. Веднъж Господ Иисус Христос заедно със Своите ученици и множество народ тръгнал за град Наин. Когато приближавали градските порти, срещу тях се задало траурно шествие. Млади хора носели мъртвец – единствен син на бедна вдовица. Нещастната майка вървяла покрусена. След загубата на мъжа си тя оставала напълно сама, без никаква подкрепа. Спасителят видял бедната жена, смилил се над нея и и казал: “Не плачи” (Лука 7:13). После пристъпил към мъртвеца, докоснал се до ковчега и рекъл пред изумените носачи: “Момко, тебе думам, стани!” (Лука 7:14). Тълпата гледала с внимание необикновения случай. Словото на Господа върнало младежа към живот. Той седнал и започнал да говори. Тогава страх обзел всички присъстващи и те казали: “Велик пророк се издига между нас и Бог посети Своя народ” (Лука 7:16). Разказаното в св. Евангелие не е измислица, а исторически факт. Възкресението на Наинския младеж е залог и за нашето възкресение, залог за нашия вечен живот. Каква радостна вест е това евангелско четиво! Господ Иисус Христос срещнал погребалното шествие и не го отминал. Той превърнал скръбта в радост. Това Негово чудо освобождава и нас от постоянния страх от смъртта и ни вдъхновява да живеем праведно на тази земя.

Спасителят възкреси на погребалното носило Наинския младеж, възкреси от смъртния одър Иаировата дъщеря, възкреси от самия гроб и четиридневния Свой приятел Лазар и с това показа, че животът, който Той дава, е по-силен от смъртта. Бог стои в края на нашия земен живот и ни казва: “Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки” (Иоан 11:25-26).


В реда на тези мисли за смъртта и възкресението трябва да подчертаем, че много по-страшна от телесната е духовната смърт, когато човек изгуби вярата си в Бога и заживее в смъртни грехове. Такъв живот води към вечна гибел. Затова свети Григорий Двоеслов казва: “Възкресяването на един грешник от духовна смърт е по-голямо чудо на божествената сила и любов от телесното възкресяване на умрял”. Но да не забравяме, че мисълта за телесната смърт може да ни предпази от много грехове. Ако алчност, суетност, честолюбие и славолюбие ни мъчат, ние лесно можем да се освободим от тях, като се запитаме: когато дойде земният край, ще имаме ли някакво значение за света? “Помни смъртта и никога няма да забравиш Бога” – казва великият и светлообразен свети Серафим Саровски.


Случаят с възкресяването сина на Наинската вдовица, както и другите случаи на възкресяване, засвидетелствани в свето Евангелие, а най-вече и светлото Христово възкресение убедително ни говорят за безсмъртието на човешката душа и бъдещото всеобщо възкресение. Това възкресение е безумство за тия, които не вярват в него, а вярват в смъртта, за да погинат в нея. За нас, които вярваме и чрез тази вяра се спасяваме, възкресението е сила Божия. Затова да не гледаме на смъртта като на последен край, а само като на врата за отвъдното битие, като начало на невидимото, абсолютното, вечното и истинното. Нека не скърбим безутешно за нашите покойници, както ония, “които нямат надежда” (1 Сол. 4:13), а съгласно с думите на Псалмопевеца да вярваме, че “които са сеели със сълзи, ще жънат с радост” (Пс. 125:5).


И тъй, Бог свързва нишките, които обединяват материалното тяло с душата. Той ги разкъсва и връща елементите на материята, а духа довежда до Себе Си, “следователно живеем ли или умираме – Господни сме” (Рим. 14:8). Затова нека в собствения си живот да проверим силата на възкресението, като служим на Христа, “в святост и правда... през всички дни на живота си” (Лука 1:75) и да Му бъдем верни до смърт, за да получим “венеца на живота” (Откр. 2:10). Амин!