ЛЕЧИТЕЛНАТА СИЛА НА ВЯРАТА


И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения:
дерзай, чедо, прощават ти се греховете! /Мат: 9-2/

В Свещеното Писание болестта обикновено се свързва с наказание за греховете. Виждайки слепородения, учениците питат Иисус: “Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?” (Йоан 9: 2). Изцелението се възприема като знамение за прошка от Господа, “защото Аз съм Господ (Бог твой),целител твой” (Изх. 15:26). Болестта може да възникне у човека по Божие допущение или с Божие съизволение посредством нечиста сила, като у Йов. Тогава “отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Йова с люта проказа – от ходилата на нозете му до самото му теме” (Йов2: 7). Причина за появата на болест може да бъде и завистта. Също у Йов четем: “... гняв убива глупеца, и раздразнителност погубва безумеца” (Йов5: 2). От друга страна: “Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите” (Притч.14: 30). Старият Завет посочва като причина за болести и физическото пресищане. В книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов четем: “Синко! през живота си изпитвай душата си и наблюдавай, кое за нея е вредно, и това не й давай... Не се пресищай с всякаква сладост и не се нахвърляй на всякакви ястия, защото от много ядене иде болест, и пресищане докарва холера; от пресищане мнозина са умрели, а въздържаният ще си продължи живота” (Сир. 37: 30-34). Много пъти, когато Иисус Христос изцелява болни, ги предупреждава да не грешат повече, което говори за връзката между болестта и греха.

В днешното евангелско четиво се разказва за още едно чудесно изцеление - на разслабления. След като се отдалечава от гергесинската страна, където Спасителя изцелява бесноватите, Той се връща в Капернаум. Донасят при Него един разслаблен. Иисус Христос прави едно от поредните чудеса – изцелява с Божествена сила болния, като казва: “Дерзай, чедо, прощават ти се греховете”. Чудесното изцеление е награда за вярата, която е проникната от мисълта за величието на Христа, от дълбокото осъзнаване на собственото недостойнство и греховност, от смирената преданост на всеблагата воля на Човеколюбеца. Като откликва на това вътрешно разположение на разслабления, Господ му прощава греховете. Христос изцелява болния заради вярата на тези, които го носят. Господ не веднъж извършва чудеса без вяра на страдащия, каквито са случаите с възкресяване на мъртъвци. Дори близките на мъртвите не проявявали някаква вяра. За Наинската вдовица не се казва, че проявила вяра, а само, че плакала над умрелия си син. Но в мига, в който се приближил към нея Господ и й казал решително “не плачи”, в нея пламнала вярата в Неговото могъщество. И Марта и Мария не вярват много, че Той ще възкреси брат им Лазар, след като е умрял от 4 дни. Само началника на синагогата Иаир имал силна вяра, като се приближил до Спасителя и Му казал:”дъщеря ми умира, но ела и сложи ръка върху нея и тя ще оживее”. Така Христос изцелява много болни не заради тяхната вяра, а заради вярата на близките и приятелите им. Такъв е случаят със слугата на стотника в Капернаум. Изцелява го заради вярата на стотника. Изцелява много глухонеми, бесновати заради вярата на техните близки.

Бесовете изгонва от гергесинците не заради вярата на околните, нито заради тяхната вяра, а изключително по Свои собствени съображения и по домостроителния план за спасение на човеците, за да пробуди вярата в окаменелите сърца и да я укрепи в маловерните. Той вижда силната вяра на четиримата, които носят разслабления. Имаме основание да съдим, че и болния е имал вяра. Христос го нарича “чедо”. Нима ще нарече Той чедо невярващ човек? Книжниците веднага се усъмняват и си казват: “Той богохулства”. Те се смятат по-големи мъдреци от Него и не могат да приемат с плътския си помрачен ум мисъл за това, че Бог може да се яви като Човек и това да бъде Самия Господ Иисус Христос. Те не мислят за разслабления, не му състрадават, а следят всяка дума на Христос, за да Го унизят и да Го отстранят от пътя си. “А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата” си? Господ вижда помишленията им. Те не казват нищо, но Той чете в сърцата. Знае, че изпитват озлобление и ненавист. Те се отнасят с Христос не като вярващи. Ако са вярващи, ще се радват на словото и делото Му, както народа, който прославя Бога. Да не се радваш на чуждото благо е една от най-недостойните черти на загрубялата от грехове човешка душа. Да страда заедно с другия може и грешника, а да се радват на чуждата радост могат само децата и невинните като деца. “А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.” Докато книжниците хулят в сърцата си Бога, народа непомрачен още от тщеславието на света се удивлява и прославя Бога. Този народ е много по-добър от жестокосърдечните книжници и е по близо до доброто и истината. Но той не разбира Божествената сила на Христа. Той прославя Бога, Който е дал такава власт на човека, но не вижда и не признава Господа нашия Иисус Христос като Единороден Син Божий.

Всичко, което не виждат и не признават тогавашните хора, да видим и признаем ние чрез Църквата, които сме получили благодатта да узнаваме истината. Да се научим да ценим благото, защото всяко благо е от Бога. Да възхвалим Всеподателя Господа, Животворящия Източник на вечна радост, която ще ни отвори очите да съзерцаваме истината в цялата й пълнота в Иисус Христос. Да Го признаем и прославим като Син Божий, Единственият Спасител на човешкия род и Едничкият Човеколюбец. На Него слава подобава с Отец и Свети Дух – Троица Единосъщна и Неразделна, сега и винаги и веки веков. Амин.