ЧУДЕСАТА НА ВЯРАТА

“А Той рече: дерзай дъще, твоята вяра
те спаси – иди си с миром”. /Лук.8:48/

След като напуснал Гадаринската страна Господ Иисус се отправил през Генисаретското море към град Капернаум, където митаря Матей Го поканил в къщата си. Спасителят сяда на трапезата с мнозина митари и грешници, което дало повод на присъстващите фарисеи да попитат апостолите, защо вашият Учител яде и пие с такива хора? Като узнава това Иисус казва: здравите нямат нужда от лекар а болните….не Съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. /Мат.9:12,13/ Малко след това събитие при Спасителя идва Иаир, началник на синагогата, който паднал пред нозете на Иисус и Го помолил да отиде у дома му и да помогне, защото там едничката му дъщеря на около дванадесет години била тежко болна и на смъртно легло./Лук.8:41-42/ 

Тази покана на злочестия баща, става причина Богочовека да извърши две от Своите впечатляващи чудеса, които са предмет на днешното неделното евангелско четиво, а именно, изцеряване на кръвотечивата жена и възкресяване дъщерята на Иаир. Римският стотник в гр. Капернаум на име Иаир бил знатен човек и от благодарност към Бога построил в града със собствени средства синагога – еврейски храм. Той бил благочестив и благороден мъж, уважаван изключително от всички в града. Също така бил и образец за баща в семейството си. Имал дете, момиченце на 12 години. Когато то заболяло и след няколко посещения на лекар родителите разбрали, че детето им е на умиране. „Какво да направим? – питали се те в безизходицата си. - Може би Иисус ще излекува чедото ни! Той върши толкова много чудеса.” Иаир отишъл и видял близо до Генисаретското езеро Господ Иисус Христос ограден от множеството хора. Приближил се до Него, паднал пред нозете Му и настойчиво изрекъл: „Господи, моята дъщеря е на умиране, дойди и възложи ръцете си върху нея, за да оздравее.” Иисус погледнал в скръбните очи на съкрушения баща и му казал: “Ще дойда веднага с тебе.” И придружен от народа и учениците тръгнал с Иаир. По пътя Иисус изведнъж се спрял, огледал се наоколо и запитал: “Кой се допря до мене?” /Лук.8:45/ Никой не отговорил, само Петър се обадил: “Наставниче, народът те обкръжава и притиска, а ти питаш: Кой се допря до мене?” /Лук.8:45/ Ала Иисус повторил своя въпрос и рекъл: “Допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене”. /Лук.8:46/ Иаир ужасен се терзаел от мисълта, че всеки момент детето му може да умре. В този момент една възрастна жена застанала пред Иисуса и треперейки паднала пред нозете му и изповядала, че се докоснала до дрехите Му. От 12 години страдала от тежка болест - кръвотечение. Ходила при много лекари, изхарчила цялото си състояние, без да получи облекчение.

Най-сетне решила да потърси помощ от Иисуса. Тя си помислила: “Ако бих могла да се допра само до края на дрехата Му сигурно ще оздравея”. И сторила това и усетила, че се е излекувала. Спасителят не я укорил, а и казал” “Дерзай дъще твоята вяра те спаси, иди си с миром” /Лук.8:48/. Иаир в това време разбрал, че дъщеря му починала. Иисус Му рекъл: “Не бой се само вярвай и детето ти ще бъде спасено” /Лук.8:50/. Господ наредил никой да не го придружава по-нататък. Той взел от своите ученици само Петър, Иоан и Иаков, отправил се към дома на Иаир и влязъл в стаята при починалото дете. Родителите му плачели и ридаели. Иисус им рекъл: “Не плачете, тя не е умряла, а спи!” /Лук.8:52/ Иисус хванал детето за студената ръка и извикал: “Момиче, стани” Тя отворила очи огледала се учудено наоколо и станала. Иисус заповядал на майката да даде на детето да яде. С това доказал, че то е напълно здраво. Изцеряването на кръвотечивата жена и възкресението на Иаировата дъщеря са чудеса – плод на велико милосърдие и утеха от благия Христос за обременения и страдащ човек. Това е огледало, в което поучително може да се огледа всеки невярващ, за да открие своята духовна пустота.

Истинската вяра има чудодейна сила да цери не само физически рани и недъзи, но и да успокоява бушуващото човешко съзнание, и да облекчава болката на нараненото човешко сърце. Вярата възвръща живота и възцарява мир в душата, без които човек не може да се движи към творчество и добродетели. Затова нека да пазим вярата, ако я имаме, ако ли пък тя нещастно отсъства, да я потърсим и придобием докато е време. Амин.