В името на Отца и Сина и Светия Дух!

В днешното литургийно свето евангелие според Св.ап.Лука, братя и сестри, се казва: “Иди и ти прави също така!”.

Християнския начин на живот за всеки човек протича в две направления – вертикално и хоризонтално. Вертикалното се осъществява в стремежа към Бога, в общение с Него, в любовта към Него. Хоризонталното пък се осъществява в любов към човека, в любов към ближния. Само по пътя на любовта към Бога и към ближния ще достигнем вечния живот, към който се стреми всеки човек. Затова свидетелства и св. Иоан Богослов с думите: “Който каже: “любя Бога”, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?” (1 Иоан 4:20).

Тази основна християнска истина е разкрита убедително и в днешното евангелско четиво (Лука 10:25-37), което съставлява и тъй наречената притча за Милостивия самарянин.

Един еврейски законник дошъл при Господ Иисус Христос и, изкушавайки Го, му казал: 
“Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?” (Лука 10:25). Колко жалко е това, че е казано “изкушавайки Го”! Следователно въпросът не е зададен от вътрешно искрено желание, а законникът е искал просто да подведе Иисус Христос да каже нещо противно на Моисеевия Закон, за да могат да Го обвиняват. Обаче Нашият Господ Иисус Христос разбира това и кара законника сам да си даде отговора. 

Затова и Господ го пита: “В Закона що е писано? Как четеш? (Лука 10:27). И законникът отговаря: “Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си”. На тези думи Спасителят му казал: “Право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив” (Лука 10:28).

Не успял, обаче, в намерението си при тъй дадения отговор, законникът умело прибягва до нов начин за изкушаване на Бога. Той поставя нов въпрос: “А кой е мой ближен? Законникът добре знае кой, според Закона, е негов ближен, защото още в Стария завет в книга Левит 19:18 се казва: Не отмъщавай и не бъди злобен против синовете на твоя народ, но обичай ближния си като себе си. Аз съм Господ (Бог ваш).

Също и в книга Изход се казва: Не лъжесвидетелствувай против ближния си. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти. (Изх. 20:16-17).

Този законник, очевидно иска да изтъкне някакво противоречие между по-тясното старозаветно разбиране за ближния и новото, което Христос разкрива.

Както на първия, така и на втория въпрос Спасителят не отговаря направо на своя изкусител. Той заставя самия него да отговори, като разказва познатата на всички ни притча за Милостивия самарянин. Както всички Христови притчи, така и тази се отличава със своя реализъм. 

Ето и какво гласи тази притча:

Един човек пътувал от Иерусалим за Иерихон и налетял на разбойници. Те го съблекли, наранили, ограбили и го оставили полумъртъв на каменистия път. Този беден човечец стенел, раните го болели, силите го напускали, а нямало наоколо никой, който да му помогне. И ето, че по същия път се задал един еврейски свещеник. Страдалецът дочул неговите стъпки. И, може би, се е оживил от мигновена надежда за помощ. Но, напразно! Усърдният ревнител на буквата на Закона се оказал хладен по сърце. Той видял умиращия и отминал.

Едва отминал, ето че по пътя се задал един левит. Левитите са нисши служители при храма. Какво е било и неговото отношение, братя и сестри, към изпадналия в ръцете на разбойниците? 

Докато свещеникът само “видял” и “отминал”, левитът “се приближил “, “погледнал” и също “отминал”.

Най-сетне минал и трети пътник! Съдейки по външността му, не е било трудно да се разбере, че той бил от омразната за иудеите Самария. Но как обаче се отнесъл той към ранения пътник? Самарянинът дошъл до него, видял го и се смилил. След това привързал раните му, откарал го на добичето си до страноприемницата и се погрижил за него. А на другия ден, като си заминавал, извадил два динария, дал ги на съдържателя и му рекъл: “Погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, на връщане аз ще ти заплатя” (Лука 10:35).

Спасителят завършил притчата и запитал законника: “И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?” (Лука10:36). Законникът отговорил: “Оня , който му стори милост” (Лука 10:37). Тогава Богочовекът му казал: “Иди и ти прави също така” (Лука10:37). 

Какъв нагледен и завладяващ пример е за всички нас тази притча! Кой ли от нас не знае, че е длъжен да помага, когато другите са в нужда? Но ние сме склонни да се отзовем само в кръга на семейството или приятелите си, а другите съвсем не ни интересуват. Студени сърца – студени, бездушни и безразлични постъпки! Животът на християнина не е само теория, а и практика. Едното не може без другото. Не може да обичаме Бога, без да обичаме ближния (1 Иоан 4:20). Обичайки ближния си, ние обичаме и Бога. Колкото сме по-близко до ближния, толкова по-близко сме до Бога!

Да обичаш е блаженство, да ненавиждаш е мъка. Целият закон на пророците се съсредоточават в любовта към Бога и към ближните (Мат. 22:40). Любовта към ближния е пътека, водеща към любовта към Бога: защото Христос е благоволил тайнствено да се облече във всеки наш ближен. Отдавай почит на ближния без разлика във възраст, пол, съсловие - и постепенно в сърцето ти ще започне да се явява святата любов. Причина за тази свята любов не е плътта и кръвта, нито влечението на чувствата, а Бог. Търси да разкриеш в себе си духовната любов към ближния: навлизайки в нея, ти ще навлезеш в любовта към Бога, във вратата на възкресението, във вратата на Небесното Царство -  казва Свети Игнатий Брянчанинов в своето слово за любовта към ближния.

Ние можем да се спасим само като проявяваме самоотвержена любов към ближния. „Който не се грижи за ближния – казва св. Иоан Златоуст, - той и сам не може да се спаси.” 

За придобиване на истинската Христова любов трябва да отхвърлим, да умъртвим в себе си естествената любов и да пристъпим към живот по евангелските заповеди. Изпълнението на евангелските заповеди избавя човека от греховния плен и го привежда под ръководството на Светия Дух, Който го научава на истинска, свята любов към ближните. Истинската любов към ближните не може мигновено да възсияе в сърцето на християнина. Първоначално е необходимо да се отхвърлят враждата, злопаметството, гнева, осъждането и всички тези чувства, които са противоположни на любовта. След това е нужно, подчинявайки се на Евангелието, да се научим да се молим за враговете си, да благославяме проклинащите ни, да правим добро на тези, които ни ненавиждат и да прощаваме на ближните всичко лошо, което са ни сторили. За изпълнението на евангелските заповеди не само на думи, но и в живота, е нужен многогодишен подвиг на самоотречение. Желаещият да достигне истинска любов към ближните трябва преди всичко да отхвърли самолюбието и човекоугодието, които укрепяват в човека естествената любов. Истинската любов търси полезното за всички хора, независимо от тяхното обществено положение, лична нравственост или вероизповедание. 

От това основно качество се раждат и всички останали качества, които назовава св. ап. Павел в 1 Кор. 13:4-7 което гласи:
  
Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

Първото от тях е дълготърпение, благодарение на което любовта понася великодушно всички неприятности, оскърбления и клевети. Друго качество на любовта е милосърдието. Любовта благотвори, дейно съчувства на страдащите и скърбящите. Любовта не завижда ни на дарованията, ни на външното благосъстояние, ни на успехите на другите. Любовта също не се превъзнася нито с думи, нито с дела, не търси нито похвали, нито награди за стореното от нея добро. Любовта не се гордее, не се надува. Тя не мисли за себе си, че е по-добра от другите или че стои на по високо ниво от другите. Любовта не безчинства, не се гнуси от нищо, тя прави всичко възможно, за да помогне. Любовта не търси своето, защото за нея любимият е всичко. Любовта не се раздразнява и не се огорчава от неуспеха на своите трудове или когато среща нещо неприятно от този, към когото е насочена. 

Любовта не мисли зло, сама не прави нищо лошо и не подозира по отношение на себе си също нищо лошо. Любовта не се радва, когато другите страдат от някаква нравствено зло, а се радва за преуспяващите в добродетелите. Всичко покрива с добри думи и отношения: и обидите, и огорченията, и греховете, и недостатъците на любимите. Вярва на всичко, което и казва любимият, даже не подозирайки, че може да я излъже. На всичко се надява и никога не се спира, ако срещне неуспех, но изобретява нови начини за вършене на добро. Не се отчайва, ако любимият се накланя към лошото, но очаква от него промяна към добро. Всичко претърпява, т.е. благодушно понася всички неприятности и всички трудности приема охотно, имайки една цел – да направи добро за своя любим. И никога не престава, остава постоянна и не отслабва, даже ако претърпи от любимия някакво оскърбление, защото не може да го ненавижда, каквото и да се случи. С такива краски ап. Павел обрисува безмерната красота на истинската любов.

Според св. Тихон Задонски /1724-1783 г./ казва: първият плод на любовта е: никого да не обиждаме и на никого да не правим зло. А вторият плод на любовта е: да помагаме на ближния си в нужда. „Любовта не прави зло на ближния” казва Св.ап.Павел в посланието си до Римляните (13:10).

Братя и сестри,

Милостив самарянин може да бъде всеки един човек. Между нас има много болни, бедни, нещастни и нуждаещи се. Но всеки от нас може също да се окаже и в числото на свещеника и левита, на които сърцата им са били твърди като камък. Това зависи от нашето духовно - нравствено състояние, но трябва да знаем, че съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда, се казва в посланието на Св.ап.Иаков (2:13).

След като завършил притчата Си, Спасителят запитал законника кой от тримата: свещеникът, левитът или самарянинът, му се вижда ближен на попадналия в ръцете на разбойниците. Законникът отговорил, че това е самарянинът, и това бил правилният отговор, след което Господ му казал: Иди и ти прави също така (Лука 10:37), тоест: И ти проявявай милост, бъди милостив и на дело!"

Господ казва тези думи и на всеки един от нас: Бъди милостив към ближния и врага си! Нахрани гладния и напои жадния! Прибери странника и облечи голия! Посети болния и затворника! (Мат. 25:35-36). Обърни грешника от лъжливия му път! (Иак. 5:19-20). Не дължи никому нищо, освен взаимна любов! (Римл. 13:8).

Но може би ще си кажем, че самите ние сме нуждаещи – че сме гладни, че сме жадни, че сме страннци, че сме голи, и че сме болни?... 

И тогава си задаваме въпроса: И как тогава да оказваш милост на ближния си, когато нямаш нищо и си с празни ръце? Да, наистина ръцете ни могат да бъдат празни, но сърцата ни – не! Ако нямаш храна и питие, намери блага дума за страдащия твой събрат. Ако си странник, не роптай и ще се уподобиш на най-висшия Странник – Иисус Христос, Който нямаше къде глава да подслони (Мат. 8:20). Ако си гол, гледай да се облечеш с добродетели. Ако си болен, бъди здрав духом. Ако си затворник, следвай Истината, която е Христос (Йоан 14:6), и тази Въплътена Истина ще те направи свободен (Йоан 8:32).

Ако човек върши милостиня, а не изправя живота си или пък благотвори с откраднати пари, Бог не я приема, та дори с тях да се строят болници или църкви. Блажени Августин казва: Милостинята спасява само тоя, който е изправил живота си. Ако някой благотвори, та с това да получи право да греши безнаказано, той не храни Христа в лицето на бедния, а се старае да подкупи своя Съдия.

„Каква полза – пита свети Йоан Златоуст,  – ако ти подаваш на някого онова, което си отнел от друг? Такава милостиня е грабеж и човекоубийство.”

Нека се обърнем към Нашият Господ Иисус Христос с думите:

Господи, бъди Милосърден Самарянин за падналите ни и изпонаранени души! Насочи стъпките ни от долния Йерихон към горния Йерусалим и ще ходим свободно, защото търсихме Твоите заповеди (Пс. 118:45). Амин.