БЕЗУМНИЯ БОГАТАШ

“Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това що
си приготвил, кому ще остане? Тъй бива с тогова, който
събира имане за себе си, а не богатее в Бога”.(Лука 12: 20-21)

От както съществува света, мнозина са страдали и страдат от болезнена жажда за имоти, и за големи богатства. Нерядко тази жажда достига огромни размери. Малцина за съжаление разбират и приемат истината, че земните блага са им потребни, за да се нахранят, облекат и да бъдат под покрив. Мнозина надценяват земното, като забравят смъртта и задгробната участ. Забравят евангелските думи: ”Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” /Мат. 16:26/

Човек се ражда на земята, за да се подготви за вечен живот, а Бог по невидими и видими начини съдейства на всеки от нас да постигне спасение, като ни подлага на множество изпитания. Чрез богатството на едни и немотията на други, чрез здравето на едни и недъзите на други, чрез разума на мъдрите и невежеството на неограмотените Бог изпитва и едните, и другите и вижда кой на какъв дух служи, в кого има смирение, любов и страх Божий. Ето защо богатият е длъжен да сподели имота си с бедни, ученият чрез знанието и мъдростта си да назидава и ограмотява невежите, а здравият да помага и да работи за нуждаещите се и болните.

Днешното свето Евангелие от св. ев.Лука ни разказва за размишленията и мечтите на един богат човек, чиято реколта била много голяма и той се чудел какво да направи с нея.

Накрая решил да събори житниците си и да построи много по-големи за да събере в тях всичко. След това казал на душата си: “Душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се!” И тук се проявила силата на Божията справедливост. Този безумец чул думите: “нощес ще ти поискат душата, а това що си приготвил, кому ще остане?”

Наистина безумен и страшен грях е сребролюбието! Св. ап. Павел ни говори, че той е “корен на всички злини” /1 Тим. 6:10/. Тази страст може да ни вкара във всички тежки грехове. За това говори следният случай от живота на преп. Никита Переславски, който постъпил в манастир. Той си сложил вериги, за да обуздае плътта и усмири страстите си, и никога не ги свалял. От постоянните трудове и усърдие в молитвите веригите така се изтрили, че заблестели като чисто сребро. Една вечер при него дошли негови роднини и помислили, че веригите наистина са сребърни и убили преподобния. Ето до какви тежки грехове може да доведе сребролюбието.

Богаташът от притчата безспорно е забравил Бога. Той е користолюбец, егоист и груб материалист. Авраам също бил богат, но канел странници в своя дом и споделял храната си с тях. Праведният Иов също бил заможен и се от насял милосърдно към всички болни, бездомни и слепи. Друг богат човек описан в Библията е Товит. Той също споделял благата с нуждаещите се. Обличал дрипавите, хранел гладните, помагал на близките на покойниците. От притчата за бедния Лазар знаем съдбата на богаташа в геената огнена и блаженото състояние на Лазар в лоното Авраамово. Спасителят ни предупреждава: “Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и крадат.” /Мат. 6:19-20/

Нека да се пазим от примките на седемте смъртни гряха. Да не се грижим какво да ядем и да пием. “Душата не струва ли повече от храната?” /Мат.6:25/. “Защото всичко това търсят езичниците…” /Мат. 6:31/ Нека работим усърдно върху душите си, да се обогатяваме с добродетели и да се усъвършенстваме духовно. В отвъдното ще занесем единствено богатството, което сме припечелили с пост, покаяние, молитви и сълзи. Само това богатство ще ни оправдае пред Твореца в деня на всеобщата разплата.

И тъй, нека да се пазим от сребролюбието и да се стараем да богатеем в Бога, за да придобием вечния живот в дома на нашия Небесен Отец.Амин!