Автор:  Протойерей Александър Шаргунов
Превод: прот. Йоан Карамихалев

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Колко поразителни са думите на Великия покаен канон на преподобни Андрей Критски! Разбираме ли ги, слушаме ли ги, или просто ги произнасяме като красиви стихове? Съществуват лъжливи грешници, които наричат себе си „велики грешници”, „без брой съгрешили”. Но вътре в себе си те не съзнават, какво е това, не изпитват ни печал, ни угризения на съвестта. За такива няма покаяние, даже ако те всеки ден произнасят хиляди молитви, защото Христос е изкусен Лекар, умеещ да отличава истинския болен от мнимия. Христос дошъл в света не само чрез вода, казва апостол Иоан Богослов, а чрез вода и кръв. Преди всичко чрез вода, за да умие кръвотечащите рани от греха, раздиращи сърцето на човека, а после чрез Своята Пречиста и Животворяща Кръв, за да го изцели от смъртоносната болест и да го издигне жив.

Пророк Исаия сравнява нашите грехове с багрен цвят: „Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля” /Ис. 1:18/, - слушахме днес сутринта. Това е образ на такова кръвотечение от греха, който известява на човешкия живот цвета на смъртта. Изтичащата кръв потапя човека в състояние на отчаяние и страх. Такива са грешниците, чиято съвест кръвотече, и словото Божие ги зове да влязат в безкрайната дълбина на Божественото опрощения и милосърдие. Заради тях Христос е слязъл от небесата на Голготската планина, за да ги призове към покаяние.
Христос е дошъл да привлече истинските грешници, тези, които изнемогват под тежестта на мъките, не притворните, които се правят на каещи се, за да ги хвалят и прославят за това, което нямат. Христос дойде да пусне пленените на свобода”, и Той слезе в най-тъмните и скрити места на преизподнята, за да ги събере. Но ако ти не се осъзнаеш заключен в тъмницата на греха, ако ти не си узнал още, какво е тъмнината на греха, ако ти не си събудил още от ужаса на греха, как можеш от „от дълбините на викаш към Господа”? „Душо моя, душо моя, стани, защо спиш, краят приближава и ти ще се смутиш”, молим се ние, преклонили колена, по средата на канона. А го започваме с възклицанието: „Откъде да започна да оплаквам деянията на моя окаян живот?” Ако ти не започнеш да плачеш и ридаеш от нещастието на греха, как ще те чуе Спасителят?

Христос дошъл да дарува зрение на слепите. Ако ти още не си съзрял слепотата на своето сърце, ако не си се усетил още лишен от Божествената светлина и, бидейки сам сляп, дръзваш да отваряш очите на другите, как може Той да възстанови твоето зрение и да ти дарува светлина?
Началото на покаянието, казват светите отци, е да виждаш своите грехове, безчислени като морския пясък. Основа на покаянието е осъзнаване на греха, вопъл на скръбта за извършените от нас престъпления, пребиваване на границите на отчаянието от отсъствието на светлина. Само така можеш да узнаеш, че Христос е истинската светлина, просвещаваща и освещаваща всеки човек, идващ на света. И че Неговото милосърдие е от нищо непобедимо. Амин.

Източник: www.pravmladeji.org