СПАСЕНИЕТО НА ЗАКХЕЙ

“Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и ако от някого
нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.” (Лука 19:8)


Светата Църква, ръководена от Божия промисъл, винаги ни подготвя от далеч за Великия пасхален пост. Тази Неделя е първия намек, че той наближава. Евангелското четиво е посветено на митаря Закхей. Текстът от св.ев. Лука разказва как Господ Иисус Христос влиза в Иерихон, следван от много хора. Сред стотиците жители, оставили работата си и излезли да посрещнат прочутия млад Учител от Галилея, е и богатият началник на данъчната служба. Закхей е единственият човек споменат в Библията, който носи това име. Това еврейско име произхожда от корена “zak”, който означава “чист”, а знаем, че “митар” е нарицателно за грешник, лъжец, грабител, измамник, безбожник. Неморалното поведение на Закхей е пълна противоположност на значението на неговото име. Градът, в който той живее – Иерихон, е прокълнат в Библията (Иисус Навин 6:25) и около него върлуват разбойници (Лука 10:30).

За митаря Евангелието казва: “някой си Закхей”. Явно той не е известен извън Иерихон, но в самия град той е печално прочут. Мнозина съграждани на Закхей го възприемат като престъпник, който е облечен във власт. Всички се страхуват от него, и едва ли някой го обича. По времето на Спасителя митарите са данъчни и митнически чиновници, които осигуряват връзката между римските окупатори и местното еврейско население. Римската власт налага на еврейския народ разни налози и берии, а митарите откупват правото да ги събират и по този начин изкарват своите пари. Те са мразени от хората поради голямата им корумпираност и алчност. С думата “митар” винаги се свързва морална греховност и нечистоплътност. Евангелието не случайно казва, че Закхей е дребен на ръст. Това е много рядко уточнение в Библията. За Саул, който покъсно става цар, се казва, че е по-висок с цяла глава от останалия народ (1 Цар.9:2). Ниските хора често се отличават със силно развита амбиция и стремеж да компенсират физическия си ръст с доминиране над хората. Няма съмнение, че Закхей сътрудничи доброволно на Рим, за да получи изгодния пост главен събирач на данъци, като така получава власт над своите сънародници. Свещеното писание пренебрегва лошата репутация и незаконните пари на Закхей и подхожда към него само като обикновен човек. По принцип хората като него поставят на първо място в живота си успеха, земната слава и спечелените средства. Но от гледната точка на Евангелието тези материални ценности са преходни и несъществени. От значение е това, което се съдържа в душата на човека. Затова Словото Божие казва: “Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце” (1Цар. 16:7). Евангелието не осъжда Закхей за неговото богатство, не го нарича “престъпник” и “грабител”. Въпреки цялото си падение този човек е запазил дълбоко в душата си стремеж към възвишеното и божественото.

Може би той вече страда със скръбта на грешника, чувстващ страх и празнота, вършейки своето нечестие, защото е обграден от омраза, презрение или лицемерна почит. Сигурно се чувства чужденец дори в своя дом и чака нещо да се случи, дори да го застигнат горчивите клетви на бедните и може би да се обърне върху него собственото му беззаконие (Пс. 93:23). От струпването на много хора по пътя на Богочовека, дребният Закхей не може да види идващия Христос. Хората не го допускат да застане по-отпред и той е изтласкан назад. Тогава митарят се оглежда и вижда една голяма смокиня. Закхей се качва на дървото и не се колебае да направи това, въпреки че неговите съграждани биха могли да му се присмеят. Той не се срамува, че постъпва като дете и това ни напомня за друг евангелски случай с децата, които искат да видят Господ Иисус, но са спирани от възрастните (Лука 18:15-17). Митарят е движен от най-обикновено любопитство и сигурно се чуди как да разпознае Христос, Който външно не се отличава от другите. И ето, че когато Иисус минава под дървото, вдига Своя поглед нагоре. Без някога да е чувал за Закхей или да е говорил с него, Христос произнася името му и го подканя да се подготви, защото ще му гостува. Подобно на самарянката, която е смаяна от прозорливостта на Спасителя, началникът на митарите остава потресен от всезнанието на божествения Проповедник. Самопоканата на Христос предизвиква недоволство и ропот у някои местни “праведници”, които отказват да контактуват с грешници, и до ушите на Закхей достига мълвата: “отби се при грешен човек” (Лука 19:7). Сцената с Христос и Закхей на смокинята се повтаря хиляди години по-рано в Едемската райска градина, където съгрешилият Адам надзърта плахо сред шумата, а Бог го търси, за да предизвика неговото покаяние (Битие3:8).

Ние днес не знаем какъв разговор водят Богочовекът и митарят, но е ясно, че в душата на Закхей настъпва коренна промяна. Той застава пред Христос и Му обещава, че ще раздаде половината от богатството си на бедните, а ако е взел от някого нещо несправедливо, ще му върне четворно. Последните думи са в съгласие с Моисеевия Закон, според който открадната овца трябва да се върне в четворен размер(Изх. 22:1). Самият Закхей е заблудената овца, която доброволно се връща в стадото. Силно възрадван, Христос казва, че днес настъпва спасението на целия този дом, защото и Закхей е син на Авраам, а Синът Човечески е дошъл, за да спаси грешните. Богочовекът е въплътеното спасение и затова праведният Симеон, който държи Младенеца Иисус, казва: “Днес очите ми видяха Твоето спасение…” (Лука 2:30). В много случаи Христос се проявява като божествен Чудотворец. Той лекува болестите на страдалци, възкресява мъртви, прощава грехове. При Закхей недъгът е невидим, но също е изцелен. Душата е умъртвена, но е обновена, греховете са натрупани, но заличени. Без да се отказва от длъжността си, този човек решава да ѝ придаде нов смисъл и значение. “Честен митар” звучи тогава и сега парадоксално, но Закхей, чието име означава “чист”, решава да води живот, синонимен на значението на името си. По този начин в историята Закхей остава не със своето сребролюбие и отдавна изчезнало богатство, а със своята вътрешна обнова и дълбока промяна, която му носи докосването до божественото. По времето на Спасителя имало в Иерусалим порти наречени “Иглени уши”. През тях минавали и хора и дребни камили, но последните трябвало да коленичат, за да се проврат, защото тези порти били доста ниски и тесни. Такъв е пътят, по който мина и Закхей. Път, който мнозина не могат и до ден днешен да извървят и който си остава все така тесен. Но друг път няма. Господ Бог ни говори, че “ако не станем като деца, няма да влезем в царството небесно” (Матей 18:3), защото богатите мъчно влизат там (Марк 10:24). Богатият не само на пари, а и на знания, на дарования, на обществено положение, или дори онзи, който си мисли, че е богат на добродетели трудно ще се пребори със своето тщеславие и гордост, самомнение и самохвалство. Той никога няма да падне толкова ниско, че да се покатери на дърво. Но Закхеевата смоковница е всъщност висока, много висока, тя не може да се измери нито с кипарис, нито с кедър ливански, нито дори с голяма топола, защото стига неизмеримо по-високо, защото тя стига до самото Небе. Когато някой дом, храм или сграда бъдат възобновени, обикновено на фасадата се слага паметен надпис: “Обновен в тази година”. За обновената душа на Закхей Христос казва: “Днес стана спасение на тоя дом” (Лука 19:9). Да, днес този човек намери пътя към своя истински, небесен дом, днес той намери своето истинско богатство, днес той се роди за нов живот. Тези, които се мислят за богати ще обеднеят (Пс. 33:11), тези които “пият вода с пълна чаша” (Пс. 72:10), ще ожаднеят и само “ония, които търсят Господа, не са лишени от никое благо” (Пс. 33:11).

Закхей в последствие става един от последователите на Спасителя и загива мъченически за Името Христово в Рим заедно със св. апостол Петър в 67-ма година. А неговата простичка история неизменно се чете всеки път, когато се освещава нов дом. Този разказ, чухме и днес, когато скръбната ни душа отново търси Своя Създател и Спасител, за да намери онзи покой и утеха, онази чудна обнова, на която се е радвала и порасналата Закхеева душа.

Наближават дните, в които ще запеем : “Душо моя, душо моя, стани, защо спиш! Краят приближава. Стани, за да те пощади Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва”. Защото нашият Бог, затова дойде на тази грешна земя, за “да подири и да спаси погиналото” (Лука 19:10). Амин!