БОЖЕСТВЕНАТА СВЕТЛИНА

“Вие сте светлината на света” /Мат.5:14/

Евангелското литургийно четиво, което се чете тази година на четвърта неделя след Петдесетница, е избрано специално за да ни напомня за св.Отци на Църквата и по-точно за тези, които са взели участие в нейните Шест Вселенски събори. То е част от известната проповед на Господа, произнесена на едно възвишение до Генисаретското езеро, затова тя се нарича Нагорна проповед или Проповедта на планината. Съдържанието на тази проповед е толкова дълбоко и животонапътстващо, че е достатъчно да имаме само тези думи на Иисуса за да добием престава за Неговото възвишено учение. 

След като е говорил за добродетелите, които трябва да красят християнина, Господ се обърнал към учениците Си с думите: “Вие сте светлината на света… Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец”. /Мат.5:14,16/ Светлината. Тя бе създадена от Бога със заповед: “Да бъде светлина!” и тъмнината се развързала, бездната светнала, небето със звездите и галактиките си, се открило. Благодарение на светлината човеците могли да видят чудните Божии творения, за да може по-късно св.пророк и цар Давид да възкликне: “Небесата проповядват за славата на Бога и за делата на ръцете Му възвестява твърдта”. Когато Бог възстанови падналия човек в неговото Богосиновство, Той отново даде светила на земята, които да светят и просвещават света. Този път Той рекъл: “Вие сте светлината на света”. Тези думи бяха отправени към дванадесетте Му апостоли, но те важат и за всички, които носят името Христово в живота си. В пълния смисъл на думата, светлина на света е Сам Господ Иисус Христос, който казва: “Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрак, а ще има светлината на живота”. /Иоан. 8:12/ Св.ап. и ев. Йоан също свидетелствува за Него: “Съществуваше истинската светлина, която просвещава всеки човек, идващ на света”. /Йоан1:9/ 

Той е не само Творец на материалната светлина, но и вечен извор на духовната и нравствената светлина, която просвещава ума на човеците и ги води към вечното спасение. Светило е и всеки Негов последовател, който отразява Неговата светлина, подобно на луната, която отразява светлината на слънцето. Св.ап. Павел в своята проповед многократно обръща внимание на своите съвременници – християни, за тяхното особено състояние и мисия да бъдат светлина в света. На Ефесяни той пише: “Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; впрочем, постъпвайте като чеда на светлината”. /Еф.5:8/, а към Филипяни се обръща с думите: “Всичко вършете без ропот и съмнение, за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете кат светила в света, имайки в себе си словото на живота”. / Филип. 2:14-16/ И наистина, първите християни победили езическия мрак със светлината на своя живот, защото те наистина светели. Границата между техния живот и тая на езичниците била резка и очебий на – граница между светлината и тъмнината. Един християнин между хиляди езичници се познавал.

Външни признаци нямало, но въпреки това той се отличавал. Различавал се по дух, по мисли, по настроение, различавал се по обноски и постъпки, различавал се по живот и дела; целият му живот излъчвал евангелската светлина. Тая светлина не можело да се укрие от езичниците, подобно на светлината, която се поставя високо на светилника, за да свети на всички. Колко е важна за нас светлината. Да си представим за малко, че слънцето престане да свети: всичко ще изстине и потъне в мрак, и смъртта ще се възцари на света. Всеки, които е бил свидетел на пълно слънчево затъмнение има известна престава, как когато сянката пролази и тъмата обхване пространството, всичко утихва и остава в неспокойното очакване с облекчение да въздъхне, когато слънцето отново да се появи. Да си спомним и за някоя нощ, когато внезапно електрическия ток спре навсякъде: телевизорът изгасва, радиото млъква, информационния поток на интернета прекъсва, ние сме откъснати от света,и сме изключени от потока на останалата човешката дейност. Един коварен страх свива сърцата ни,защото за нас е присъщо да търсим светлината и общуването. Когато погледа ни попадне и на най-слабия лъч светлина ние търсим неговия източник, защото по думите на св.ап. Павел той става “ водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак”. /Рим. 2:19/ Но когато Господ ни нарича светлина на света, Той няма предвид материалната, а духовното и нравствената светлина, без която човек също не може да вижда и да действа правилно. Тази светлина, приета от Христа Спасителя, светите отци на шестте вселенски събори, като посредници Господни, в различно време, са опазили и предали в Църквата за поколенията напред. Това огромно наследство, заедно със Свещеното Писание и светото предание са ръководен инструмент в Църквата Христова за да има светлина и мрака да не я обхване.

За жалост съвременният християнин не свети, все по-малко той е светлина на света, защото непрекъснато се отдалечава от Христовата истина. Затова толкова много духовна и нравствена тъмнина ни обгръща. Всички я усещаме, защото тегне в душите ни под формата на грях, във вид на неуредици, страдание и безнадеждност. И ако тази тъмнина още не е погълнала света, то това е защото Христос още стои пред нас,там, в зенита на живота, и пръска Своята светлина за да виждаме, макар и до някъде, и да не можем да усетим какво значи пълна и безнадеждна тъмнина. Ще позволим ли на тъмнината напълно да ни погълне? Колко страшна е дори мисълта за такава перспектива. Християнинът това не трябва да го допусне. Господ ни казва: “Вие сте светлината на света”. Слънцето на правдата Господ Иисус Христос е готов да влезе в нашите души и да направи от нас светилник за останалите човеци. Впрочем да открием портите на сърцата си за евангелската правда и не забравяме, че “който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно”. /Мат 5: 19/ Да приемем благовестието Христово в своя живот за да има светлина и в утрото на живота за тези, които идват след нас. Тогава в света ще има светлина, чистота и правда и останалите като видят добрите дела ще прославят Небесния наш Отец. Амин.