Още сме под обаянието на Витлеемската радост!... Още сме с повишено празнично настроение!... И не ни се иска да се разделим с него!...Мислите ни летят все към Витлеемската пещера!

Но ето че днес светата Църква, чрез литургийното свето евангелие (Мат.2:13-23), ни припомни за нещо страшно и покъртително, което станало пак във Витлеем и неговите предели, и то във връзка с най-великото събитие в историята на човечеството – Рождението на Иисуса Христа. Припомни ни за избиването на младенците от две години и надолу.

Намерил се един зъл човек, когото Христовото рождение ожесточило до полуда. Това било тогавашния цар на Юдея – Ирод.

Болезнено честолюбие, за него не съществувало нищо свято! Жесток и подозрителен деспот, чиято ръка не трепнала, даже когато се вдигнала над собствената му жена и собствения му син, той се смутил и разтревожил от неочакваната вест за рождението във Витлеем на „Юдейски цар“, - както се изразили дошлите от изток мъдреци.

Ирод знаел, че юдейте го ненавиждали. И сега, щом чул от мъдреците, че се е родил някакъв си юдейски цар, уплашил се за властта си, и адски замисъл, като зловеща мълния, блеснал в тъмната му душа: да умъртви Христа!... Затова помолил лукаво мъдреците: „Разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да Му се поклоня и аз“! Ала мъдреците получили откровение от Бога да се върнат в страната си по друг път и да не се явяват пред Ирод. Ангел Господен се явил насъне и на Йосифа и му казал: „Стани, вземи Младенеца и Майка Му и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца , за да го погуби“. И той станал, взел Младенеца и Майка Му, и нощем заминали за Египет и там стояли до смъртта Иродова.

Чакал Ирод мъдреците, и като не се явили, вбесил се и скроил пъклен план: да убие всички деца от две години и надолу във Витлеем и във всичките му предели, с намерение да попадне между убитите и Младенецът Иисус.

Множество невинни дечица станали жертва на Иродовата злоба и подозрителност! Множество благоухайни цветенца, току-що били цъфнали, безмилостно били покосени от ръцете на палача!

Така със страдание и тревоги започнал земния живот на Христа Спасителя! Той идва и носи на земята небесен мир и обич, идва да установи тук царството на правдата и светостта, а Го посрещат с ненавист и злоба и злодейски се стараят да посегнат на живота Му. Хорската ненавист и всички тъмни сили на ада се опълчили срещу Него!

Още като пеленаче Той трябвало да се скита от една страна в друга и да изпита най-големи трудности и лишения!

Във Витлеем и пределите му – плач и ридание и писък голям, потоци сълзи се леят: майки оплакват рожбите си!

Ето какви са плодовете на греха, на злото, на алчността, на завистта!

Злото – това е разрушителна сила, дихание на самия ад, дихание, което изсушава и умъртвява всичко добро в човека и живота. То сковава и ума, и сърцето, и волята на човека, подчинява го, прави го роб и го движи към престъпление и безумие!

Две души, напълно противоположни, ни представя днешното литургийно свето евангелие: детската и иродовата. – Детската: чиста, непорочна, мила, ангелска; Иродовата – мръсна, порочна, отвратителна, демонска!

Сам Ирод е бил някога дете! А от това дете излязло чудовище! Коя ли ще е причината? – Главно: лошото възпитание! Лошото възпитание прави от ангела дявол! Каква голяма отговорност носят родителите, свещениците, учителите, обществото!

Спасителя казва: „Който съблазни едного от тия малките..., за него е по – добре да му наденат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина“(Мат.18:6). – Какви страшни думи! Каква тежка присъда!

Днешното литургийно свето евангелие, братя и сестри, ни дава и друга поука: че в живота си трябва да се осланяме на Божиета водителство, да се предаваме в ръцете Божии! – Ето, мъдреците, които били изпълнени с вяра в Бога и в Божия благ промисъл, тръгнали чак от Халдея, за да се поклонят на Спасителя, осланяйки се на Божието водителство! Бог им дал чудна звезда, която ги ръководила и довела до Йерусалим и после във Витлеем. Те се удостоили и с друго доказателство за Божието водителство: получили насъне откровение да не се връщат при Ирод. И така не станали, макар и косвено, съучастници в неговото престъпление!

Трудности, страдания и бедствия има и ще има в този свят, който, - по думите на св.ап.ев. Йоан Богослов, - лежи в зло (1Йоан. 5:19). Но ние всякога да се предаваме в ръцете Божии, да се осланяме на Божието водителство, като, разбира се, се стараем да бъдем достойни за това водителство: всеки от нас да се назидава в доброто и да побеждава злото в себе си: да има искрена, твърда и жива вяра в Бога, да обича Бога и ближния, и то не с думи и език, а с дела и истина (1Йоан.3:18) и непоклатно да се уповава Богу, Комуто да бъде слава и благодарност во веки веков! – А М И Н!