ПРОПОВЕД ЗА СВ. НИКОЛАЙ МИРЛИКИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Автор:  Московски и на цяла Русия патриарх КИРИЛ

В името на Отца и Сина и Светия Дух! 

Паметта на Църквата е нейното предание. Ние, изучавайки история, знаем за някакви исторически събития, но си спомняме за тях рядко, а много често и забравяме на какво сме били научени в училище или в университета. Това е мъртва памет - тя не живее, тя не привежда в действие душевните сили, тя не влияе постоянно върху разума на човека. Но паметта, съхранявана в Църквата, преданието на Църквата – това е жива памет; тя се поддържа и оплодотворява с искрената молитва, която човек възнася към тези, за които той има памет, - светите Божии угодници.



Нашата памет за свети Николай е дотолкова жива, че ние се обръщаме към него понякога, просим неговата помощ в нашия живот. И ние получаваме от него отговор - нашите молитви се сбъдват. Той ни явява своето присъствие в нашия живот, в това число чрез своите чудотворни и мироточиви мощи, съхраняващи се в град Бари, които обилно се покриват с благоуханно миро. Това миро се събира всяка година, и поклонниците, посещаващи Бари, имат възможност да се помажат с това миро.

С какво така се е прославил свети Николай? Какво лежало в основата на неговия чуден живот? Всички ние добре знаем тропара на светителя: в този тропар ние го наричаме «правило на вярата и образец на кротостта». По-добре да се каже е невъзможно - целият смисъл на живот на светителя бил в това, че той явил себе си като правило на вярата и бил образец на кротостта.

Кротостта – това е християнска добродетел, която трудно се разбира от съвременния човек. Нали светогледът на човека се формира най-вече от заобикалящата го среда – с тези стандарти на мисълта, с тези идеали, с тези стереотипи, които присъстват в общественото съзнание. Но в съвременното обществено съзнание по-малко от всичко присъства такова понятие, като кротост, и практическият светоглед, формиран от всекидневния живот, като че ли изключва това понятие. Днес мнозина считат, че в основата на успеха - а успехът е цел на живота за мнозина хора - лежи непременно борбата. Светът се устройва по законите на съревнованието, на конкуренцията. Ако в това съревнование всеки би се стремял да прояви себе си от по-добрата си страна, без да обижда другия, то това би било оправдано, обяснимо и, може би, даже полезно. Но по-често от всичко съревнованието, в което ние встъпваме, се съпровожда с конфликти, със стремеж да отслабим другия човек, да го победим и на фона на неговото поражение да обезпечим своята собствена победа. Каква ти тук кротост, нали кротостта не е нещо друго, освен проявление на вътрешното смирение на човека. Външно това се изразява в това, че човек не е раздразнителен, не е гневлив, не е злобен.


Можеш да се удържиш от раздразнение, можеш да сдържаш чувството на гняв, контролирайки своите действия и емоции с усилия на волята, но това няма бъде кротост. Кротостта произтича от вътрешното състояние на духа, нали кротостта е външно проявление на човешкото смирение. Това, ако щете, е особена философия на живота - правилна философия, правилна картина на битието, когато човек се вписва в тази картина по най-добър начин. Това е особено отношение към Бога, към заобикалящите ни хора и към самия себе си. В смирението човек като че ли отстъпва своето централно място на Бога; в смирението човек разкрива своите най-добри качества; в смирението човек установява особени отношения с другите хора, така че тези отношения по никакъв начин не разрушават другата личност, не й нанасят ущърб.


В края на краищата, човешкото смирение – това е огромна сила, когато човек достига поставените пред себе си цели, без да обижда другите хора, без да им нанася ущърб и щета. Построяването на такива отношения дава на сърцето радост и мир, покой и тишина. Съвестта е чиста: никого не си обидил, никого не си настъпил, никого не си измамил. И колко е сладка такава победа за човека, колко забележителни изглеждат достиженията, когато те се осъществяват без всякакъв ущърб за другите. Действително, нужно е да притежаваш огромна сила, за да водиш такъв живот. Но ако светогледът е в основата на нашите постъпки, то в основата на кротостта също лежи определен светоглед - християнският възглед за живота, и той се формира от християнската вяра. Ето защо ние казваме, че свети Николай е «образец на кротостта», защото той е бил «правило на вярата». Ако вярата стане основа на живота, то тогава вътрешното смирение и кротост ще станат естествени проявления на тази вяра.
Ние току-що чухме Евангелието от Лука, в което се съдържа повествование на Проповедта на планината. Какви ясни заповеди ни дава Господ! Ако живеем според тези заповеди, ако пазим правилната вяра, без да я подхвърляме на изопачаване, без да внасяме в нея коментари и поправки, произтичащи от човешко мъдруване; ако не внасяме в нея грешки, произтичащи от човешката греховност, а я съхраняваме в чистота – едва тогава ще имаме здрава светогледна основа за построяване на щастлив, мирен, спокоен живот, в който човешкият успех не означава непременно конфликт с околните.


Свети Николай живял с тази вяра. Но се получило така, че тази чиста и свята вяра, имаща за източник Божественото откровение, т. е. Самия Бог, от дълбока древност се подхвърляла на опити да я изменят, разрушат или привнесат в нея греховно човешко измерение. Цялата история на Църквата – това е история на борбата за чистота на вярата, и свети Николай бил активен борец за съхранение на православната вяра. Той бил участник в Първия Вселенски събор и се борил с презвитер Арий – с еретика, който се опитал да внесе в християнската православна вяра човешко философско мъдруване, разрушавайки самата основа на тази вяра. Арий учил за това, че Христос не е Син Божи, че Той не е единосъщен на Отца, че Той не е Бог, а само някакво висше творение. Но ако Христос е творение, то нима би могло чрез Неговата смърт и Неговото Възкресение да се осъществи спасението?


Ереста на Арий била насочена към това - да разруши самата основа на християнската вяра. И светителят и чудотворецът Николай, бивайки правило на тази вяра, заедно със своите събратя епископи през 325 година в Никея - в малоазийския град, където се събрали епископи от целия свят на Първия Вселенски събор, защитил православната вяра и с това сам станал пример, как трябва да се пази съкровището на вярата, за да се положи то в основата на нашия живот, за да стане вярата норма на нашия живот.

Но за да се формира живота въз основата на вярата, тази вяра трябва да бъде чиста, непомътнена, непомрачена от човешки мъдрувания. И сложността се заключава в това, че човек възприема вярата с разума, а нашият разум се формира, все пак, под влияние на заобикалящата ни среда. И всяко следващо поколение хора, възприемайки вярата – същата тази единствена, света, чиста - едновременно възприема тази вяра през призмата на своите възгледи и убеждения. И в това няма нищо лошо, така е устроен човек: хората от XXI век не могат да мислят така, както са мислили хората от III или IV век. Но, възприемайки чрез съвременния разум, през призмата на съвременните знания своята вяра, ние не трябва да разрушаваме тази вяра, привнасяйки в нея своето греховно човешко мъдруване.

На всичко това ни учи светителят и чудотворец Николай, учи ни сонмът на другите свети угодници. За нас всичко това звучи днес много актуално, защото в нашето време, време суетно, много хора са неспособни за чиста вяра - в този дивен източник на Божествената мъдрост – да видят основата на своя живот, нормата на своето битие. И затова върху Църквата лежи такава огромна отговорност, в това число върху нейните служители, за да помагат на всяко следващо поколение хора да възприемат нормата на вярата, образеца на вярата и да полагат тази вяра в основата на своя живот.

Аз ви призовавам винаги да оставате верни на този източник на Божествената мъдрост, която ни се открива в нашата православна вяра. И едновременно ви призовавам да бъдете способни да донесете до съзнанието на съвременните хора смисъла на тази вяра в ясни, разбираеми и убедителни думи, така че вярата да не се възприема само като някакво наследство от миналото, като част от националната традиция и фолклор, защото вярата е, на първо място, светогледна основа на нашето битие. И ако нашите съвременници съумеят да се проникнат от всичко това, което носи в себе си Божественото слово, и го поставят в основата на своя живот, тогава този живот действително ще стане прекрасен. И човешкият успех, и развитие, и всичко това, което ни носи съвременната цивилизация, може да бъде преобразено в светлината на тази вяра, може действително да допринесе за пълнотата на човешкия живот. Ние се молим днес на светителя и чудотвореца Николай да ни вразуми и да ни помогне върху непоклатимия камък на правилата на вярата да строим живот, изпълнен с кротост, духовна сила, смирение. Амин.

Превод: свещ. Йоан Карамихалев
Източник:  Източник: www.patriarihia.ru

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ