Козма и Дамян били братя родени в Диарбекир – Азия. Баща им Грек бил езичник, а майка им Теодотия изповядвала християнската вяра. Тя овдовяла млада и отдала всичките си сили и възможности за да отгледа и възпита в християнски дух своите синове. Животът и бил благочестив и добродетелен, и напълно отговарял да думите на апостола: “ Истинската вдовица  се надява на Бога и пребъдва в молитви денем и нощем”. /І Тим. 5:5/

Теодотия научила Козма и Дамян на богоугоден живот, като зорко следяла за това те да усвояват християнските добродетели и да изучават Свещеното Писание. Козма  и Дамян растели и възмъжавали в тази благоприятна обстановка и това предопределило понататъшният им живот. Усещайки дарбата, който им бил даден от Бога, те се заели да изучават медицината на своето време, като старателно се запознавали с лечебните свойства на билки и минерали и се посветили на лекарската практика. Господ благословил техния труд и им дарувал чудодейна сила за да лекуват всякакви телесни и душевни болести. Това бързо ги направило много известни и хората, които търсели тяхната помощ непрекъснато се умножавали. Братята, обаче, не търсели земна слава и богатство, защото добре съзнавали, че само с Бога са това което са.

За своя труд те не вземали от болните, които лекували, пари и дарове, строго изпълнявайки думите на Спасителя отправени към апостолите: “Болни изцерявайте, прокажени очиствайте….даром получихте, даром давайте !” /Мат. 10:8/ Тази тяхна практика продължавала през всички дни на живота им. За тяхното безкористие Църквата ги почита като “безсребреници”. Освен това, почитаме ги и като чудотворци. По Божие допущение те можели да вършат дела, които нямали логично обяснение. Една жена на име Пеладия в продължение на много години лежала болна и не получавала никаква помощ от различните лекари към които се обръщала. Всички я били отписали от живота, като безнадежден случай. Като чула, че светите Козма  и Дамян изцелявали всякакви болести, тя изпратила при тях човек с молба да я посетят преди смъртта и.

Лечителите приели молбата и, отишли в дома и успели да събудят в нея такава вяра, която веднага да я дигне от болничния одър, и тя здрава да слави Бога, дарувал на Своите угодници такава благодат на изцеление.

Като свършили дните на земното им битие, светите Козма и Дамян тихо се представили на Господа, като и след смъртта си продължават да  помагат на ония които в молитва се обръщат към тях. Мощите им били положени във Фереман и по късно в Амид – Мала Азия и са източник на много чудеса. Църквата прославя тяхната памет като на  добри лекари и чудотворци,  горещи  застъпници за нас пред престола на Всевишния пеейки: “Свети безсребреници и чудотворци, Козма и Дамяне, посетете нашите немощи: даром получихте, даром ни дайте”. Амин.