Днес светата Църква възпоменава кончината на Пресвета Богородица.

За нас православните християни е едно чудно събитие. Вместо да ни приканва да скърбим и ридаем, тя ни зове да пеем и тържествуваме. Всички църковни песнопения в днешния ден ни призовават към веселие и радост, вместо към плач и сълзи.

Ние знаем, че няма смърт, при която да не скърбим, да не плачем, да не ридаем и да не оплакваме любимия ни покойник. А ето една смърт, когато не скърбим, не плачем, не ридаем, не оплакваме покойницата, а тържествуваме и пеем химни. Защо е така, братя и сестри? - Защо е тази разлика, дори и противоположност в чувствата?

Защото всъщност ние честваме не смърт, а успение, истинско успокоение, минаване във вечния блажен живот. Ние празнуваме успението на света Дева Мария, Богородицата, която прие в утробата си Словото, Сина Божи, Второто Лице на Пресвета Троица, която роди Спасителя на света Иисуса Христа. Ние честваме успението на присноблажената и пренепорочната Майка на нашия Бог, успението на тая, която стои по-горе от всяко творение, която е по-светла от сиянието на Слънцето, по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите.

Ние не тъжим в днешния ден, а лекуваме: защото на тоя ден пресвета Дева е заспала и преминала в новия живот и, тържествено посрещната от всички жители на небето, отива в Чертога на своя Син и Бог, за да стане молитвена ходатайка за всички грешни люде по света.

Загадката на смъртта днес пада: защото преблажената кончина на Богоматер, извоювана с най-свято житие на земята, ни разкрива, че смъртта е само преход от краткия скръбен земен живот във вечния блажен небесен живот, - съгласно думите на Спасителя: "Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот" (Йоан 5:24).

Ние не скърбим, а се радваме, защото на днешния ден е станало преселването от земята в небесните Обители на тая, която е, - както се казва в посветените на нея църковни молитви и песнопения, - похвала на апостолите, радост на преподобните, светлост на подвижниците, опора на монашествуващите, чудно мъжество на мъчениците, пристанище на обуреваемите, защитница на сираците, изкупление на пленниците, търпение и покров на вдовиците, венец и слава на девиците.

Ние бихме изнемогнали, братя и сестри, и езикът ни би се оказал слаб, ако бихме искали да изкажем всички хваления и славословия, отправени досега към Пресвета Богородица. Няма църковна песен, няма молитва, няма богослужебно последование, в които да не я славословим с най-топли, най-нежни, най-сърдечни епитети.

Тя е извор на светлина, врата за вечния живот, неизтощима река на милосърдие, неизчерпаемо море на благолепни духовни богатства и спасителни чудеса, от всички възпявана, всеблага, бездна на човеколюбие, глъбина непрогледна и неизмерима, мост и лествица към Небето, съкровище на чистотата, кадило благовонно и миро драгоценно, огнезрачна колесница и Чертог на Словото, усърдна молитвеница и ходатайка за всички, които отправят молитви към нея.

Братя и сестри, в днешния ден на всецърковно тържество някога апостолите благоговейно са предстояли около святото тяло на Богоматер; ангелите в ужас са славословели и под крилете на невеществената си слава невидимо са го покривали; небесните двери сами се разтворели, за да влезе Богородителницата; Архангел Гавриил, удивявайки се на красотата на девството и на пресветлата чистота на Богоматер, сам недоумявал как да я назове и каква похвала да ѝ принесе.

В тоя ден какво да ѝ въздадем ние, недостойните грешни човеци? - Каква похвала, какъв свещен дар да поднесем на всечистата, всенепорочната, всесвятата, на тая, която стана вместилище на Невместимия, усърдната и тепла молитвеница и ходатайка пред небесния Съдия за всички нас? - Нека ѝ поднесем в смирение и покаяние себе си и всесърдечно да ѝ се помолим:

Пресвета Богородице, бъди защитница на слабите, утеха на скърбящите, изцеление на болните, надежда на безнадежните, спасение на грешните!
По твоята безгранична обич спаси и помилвай всички нас, предстоящи и молещи се!
Моли твоя възлюбен Син и твой и наш Бог, да ни прости волните и неволни съгрешения и да ни избави от всяка напаст, от всяко зло, да ни дари здраве и мир, да просвети нашите души със светлината на Своето слово, за да познаваме истината, да знаем пътя и да живеем истинския живот!
Моли Го да ни сподоби с християнски безболезнен, непозорен, мирен край на нашия живот и с добър отговор на страшното Негово Съдилище!
Ти ни помогни: на тебе се надяваме и с тебе се хвалим! Понеже сме твои раби, да не се посрамим! - Амин!

15.08.2023год.