СВЕТЛИ ПЕТЪК ЖИВОПРИЕМНИЙ ИЗТОЧНИК
Христос воскресе! Почти цяла седмица, вече живеем с празника на Христовото възкресение. Затова седмицата наричаме “светла” и богослужението през нея има пасхален характер. По специално Свели петък е свързан с песнопения и в чест на Божията майка и обновлението на богородичния храм в Цариград, наречен “Живоносен източник”. Затова към възкресната служба е прибавен и нарочен канон на св.Богородица и празника се нарича “Живоприемен източник”. Всички ние знаем, че водата е благодатно нещо и без нея живота е невъзможен. Не случайно Иисус при Иакововия кладенец, когато иска от жената-самарянка да му даде да пие, след това развива Своето учение за Небесната благодат под формата на“Живата вода”./Иоан.5:38/
В тази връзка много водоизточници в християнския свят се почитат като свети и чудотворни. Такъв извор наричаме „Аязмо“. Един от най-прочутите в това отношение воден източник, открит по внушение на св.Богородица, бил в покрайнините на Цариград на Европейския бряг. Това става към средата на 5 век.преди още Лъв Велики да е станал император.
Като войник, един ден той обхождал близките околности на града и попаднал на сляп човек, който се бил загубил и безпомощно се лутал, без да знае къде върви. Понеже бил милостив, Лъв го хванал за ръка за да го води. Не след дълго слепеца силно ожаднял и започна да се моли за вода. Двамата навлезли в гората с надеждата да намерят извор и да утолят жаждата си. Доста време обикаляли и вече губели надежда, че ще открият вода. Тогава един тайнствен и нежен глас започнал да нашепва за пътя по който да вървят, и не след дълго стигнали да извор с кристално чиста и много сладка вода. Лъв взел в шепите си и дал на слепеца да пие. След това намокрил и лицето му за да го освежи. Тогава станало чудото. Тъмнината като пелина се свлякла от очите на нещастника и той прогледнал.По късно тази необяснима случка не била забравена от Лъв.
Когато се възкачил на престола на Византийските императори с прозвището Велики, той заповядал водата на това свято място да бъде каптирана и там да се изгради храм в чест на св.Богородица. Тоя храм в последствие бил многократно разрушаван, както от земетресения, така и от вражески нашествия, но винаги бил издиган отново и все по великолепен. В средата на 6 в. император Юстиниан Велики на свой ред възстановява и благоукрасява храма. В чест на това обновление и за прослава на Божията Майка се учредява и днешния празник “Живоприемен източник”. От аязмото при храма мнозина нуждаещи се черпели живителна вода и получавали помощ в своите страдания и неволи. О тая вода са пили навярно жадните войници на хан Крум, пили са с благоговение и войните на Симеон Велики и на Ива Асен, които са стигали с армиите си до стените на Цариград. Може би тия контакти със свещените води на Богородичния извор са причината да се затвърди днешния празник в календара ни та сега да можем по този повод да прославяме Светата Дева и да я молим да излее и върху нас своите чудотворни благодеяния.
Чуден и безценен е образа на св.Богородица изграден в съзнанието и в сърцето на вярващия християнин. Сега ние виждаме блажената Божия майка, пазителка на християнския свят в нейната Пасхална радост. Като си даваме сметка за трагедията, която тя е преживяла на Голгота пред страшната картина на Христовото разпятие, можем да си представим какви чувства са я вълнували, когато е видяла своя възкръснал подир смъртта Му Син. Ако Христос се чувствал напуснат от Своя Отец Небесен за да каже на кръста “Боже Мой, Боже Мой,защо Си Ме оставил?”и така до дъно да изпие всичката горчилка на човешкото страдание и на човешката злоба, то навярно изоставена от Божието присъствие се е чувствала и св.Богородица и като жена и майка, още по тежко е изживяла Голготските страдания на Иисус Христос. От безутешна мъка се е свивало майчиното сърце, когато Пречистата е изпращала бездиханното тяло на Божествения си Син от Лобното място до изсечения в скалата гроб.
И в следващото време скръбта поради липсата на Обичния Син зее като огромна пропаст да момента, когато заедно с жените-мироносци Го вижда възкръснал от мъртвите в славата Му. И тогава се възстановява над нея Божествения покров, изпъква пророческото виждане и тя осъзнава дълбочината на Божия промисъл и на изкупителното Христово дело, и е изпълнена от неземна радост. За нея небесата били вече отворени и блаженото райско състояние било настъпило. От този момент тя наистина е по-честита от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите. Ако може да се каже, че на земята е имало човек изпълнен със съвършена радост, то това е била тя, Божият майка.
Затова църквата днес я възпява с ангелската песен: “Чиста дево,радвай се, и пак ще повторя радвай се, твоя Син възкръсна тридневен от гроба и мъртвите заедно със Себе Си въздигна. Народе, весели се!” Чествайки св.Богородица в този ден на Пасхална радост, ние молитвено се стараем да я привлечем към нас,като най-милостива помощница и закрилница в нашите скърби и неволи. Тя е силна да чуе нашите молитви и да удовлетвори нашите просби.
Макар и да сме далече от нейния чудотворен извор, майката Божия е способна невидимо да ни поръси с животворната благодат на своята благост, та да се изпълним и заживеем и ние с нейната чиста и свята Пасхална радост. Христос воскресе! Амин.
В тази връзка много водоизточници в християнския свят се почитат като свети и чудотворни. Такъв извор наричаме „Аязмо“. Един от най-прочутите в това отношение воден източник, открит по внушение на св.Богородица, бил в покрайнините на Цариград на Европейския бряг. Това става към средата на 5 век.преди още Лъв Велики да е станал император.
Като войник, един ден той обхождал близките околности на града и попаднал на сляп човек, който се бил загубил и безпомощно се лутал, без да знае къде върви. Понеже бил милостив, Лъв го хванал за ръка за да го води. Не след дълго слепеца силно ожаднял и започна да се моли за вода. Двамата навлезли в гората с надеждата да намерят извор и да утолят жаждата си. Доста време обикаляли и вече губели надежда, че ще открият вода. Тогава един тайнствен и нежен глас започнал да нашепва за пътя по който да вървят, и не след дълго стигнали да извор с кристално чиста и много сладка вода. Лъв взел в шепите си и дал на слепеца да пие. След това намокрил и лицето му за да го освежи. Тогава станало чудото. Тъмнината като пелина се свлякла от очите на нещастника и той прогледнал.По късно тази необяснима случка не била забравена от Лъв.
Когато се възкачил на престола на Византийските императори с прозвището Велики, той заповядал водата на това свято място да бъде каптирана и там да се изгради храм в чест на св.Богородица. Тоя храм в последствие бил многократно разрушаван, както от земетресения, така и от вражески нашествия, но винаги бил издиган отново и все по великолепен. В средата на 6 в. император Юстиниан Велики на свой ред възстановява и благоукрасява храма. В чест на това обновление и за прослава на Божията Майка се учредява и днешния празник “Живоприемен източник”. От аязмото при храма мнозина нуждаещи се черпели живителна вода и получавали помощ в своите страдания и неволи. О тая вода са пили навярно жадните войници на хан Крум, пили са с благоговение и войните на Симеон Велики и на Ива Асен, които са стигали с армиите си до стените на Цариград. Може би тия контакти със свещените води на Богородичния извор са причината да се затвърди днешния празник в календара ни та сега да можем по този повод да прославяме Светата Дева и да я молим да излее и върху нас своите чудотворни благодеяния.
Чуден и безценен е образа на св.Богородица изграден в съзнанието и в сърцето на вярващия християнин. Сега ние виждаме блажената Божия майка, пазителка на християнския свят в нейната Пасхална радост. Като си даваме сметка за трагедията, която тя е преживяла на Голгота пред страшната картина на Христовото разпятие, можем да си представим какви чувства са я вълнували, когато е видяла своя възкръснал подир смъртта Му Син. Ако Христос се чувствал напуснат от Своя Отец Небесен за да каже на кръста “Боже Мой, Боже Мой,защо Си Ме оставил?”и така до дъно да изпие всичката горчилка на човешкото страдание и на човешката злоба, то навярно изоставена от Божието присъствие се е чувствала и св.Богородица и като жена и майка, още по тежко е изживяла Голготските страдания на Иисус Христос. От безутешна мъка се е свивало майчиното сърце, когато Пречистата е изпращала бездиханното тяло на Божествения си Син от Лобното място до изсечения в скалата гроб.
И в следващото време скръбта поради липсата на Обичния Син зее като огромна пропаст да момента, когато заедно с жените-мироносци Го вижда възкръснал от мъртвите в славата Му. И тогава се възстановява над нея Божествения покров, изпъква пророческото виждане и тя осъзнава дълбочината на Божия промисъл и на изкупителното Христово дело, и е изпълнена от неземна радост. За нея небесата били вече отворени и блаженото райско състояние било настъпило. От този момент тя наистина е по-честита от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите. Ако може да се каже, че на земята е имало човек изпълнен със съвършена радост, то това е била тя, Божият майка.
Затова църквата днес я възпява с ангелската песен: “Чиста дево,радвай се, и пак ще повторя радвай се, твоя Син възкръсна тридневен от гроба и мъртвите заедно със Себе Си въздигна. Народе, весели се!” Чествайки св.Богородица в този ден на Пасхална радост, ние молитвено се стараем да я привлечем към нас,като най-милостива помощница и закрилница в нашите скърби и неволи. Тя е силна да чуе нашите молитви и да удовлетвори нашите просби.
Макар и да сме далече от нейния чудотворен извор, майката Божия е способна невидимо да ни поръси с животворната благодат на своята благост, та да се изпълним и заживеем и ние с нейната чиста и свята Пасхална радост. Христос воскресе! Амин.
