СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ

“Бога никой никога не е видял” (Иоан 1:18).

Естествено възниква въпросът откъде тогава знаем, че Той съществува и откъде знаем за Неговата същност и свойства? Има няколко начина, по които Бог ни се открива. Преди всичко Той ни се открива по естествен начин – чрез света, който Той премъдро е сътворил и от който ние съдим за премъдрия негов Творец. Това се нарича естествено откровение на Бога. След това ние познаваме Бога и Неговия нравствен закон чрез съвестта си и чрез непосредственото чувство за това, що е добро и що е зло. И съвестта, като вътрешен глас Божи в човека е естествено откровение на Бога. Но най-много познания за Него ние получаваме от един неизчерпаем източник, наречен Свещено Писание. То е тъй нареченото свръхестествено откровение на Бога. Най-пълно откровение на Бога и за Бога ние сме получили чрез Господ Иисус Христос – Спасителя на света. Бидейки Бог, въплътен в човешка плът, Той ни е дал най-точна представа за невидимия и вечен Бог (Евр. 1:2; Иоан 1:18). Всичко онова, което Бог в разни времена е откривал за Себе Си на святи хора, се е предавало най-напред устно от човек на човек. Това се нарича Свещено Предание. Но, за да не бъде Свещеното Предание изопачено или забравено, Бог внушил на святи мъже да го запишат на книга. Тъй се появили книгите на Свещеното Писание. При това, за да не бъде написано нещо погрешно или недостойно за Бога, Сам Божият Дух е ръководил невидимо свещените писатели и ги е вдъхновява да пишат истинно. Затова ние вярваме, че техните писания са боговдъхновени. Свещеното Писание се нарича още Библия. Библия е гръцка дума и преведена на български значи книги. Библията наистина съдържа 77 книги. Те са написани от много автори, живели в различни времена. Първият писател е Мойсей, живял около 1500 години преди Христа. 

Последният писател е св. Иоан Богослов, доживял около 100 години след Христа. Повечето от книгите в него са написани преди Рождество Христово. Те ни говорят за това, как Бог сътворил света, как първите хора съгрешили, как Господ ги изгонил от рая, как обещал да им изпрати Спасител, Който да изкупи вината им пред Бога. Всички тези книги, написани преди Рождество Христово, се наричат Стари Завет. Те са на брой 50. А книгите, написани след раждането на Спасителя, съставят Новия Завет. Те са на брой 27. Първо място между тях заемат Евангелията. Те са четири на брой, написани от четирима евангелисти – Матей, Марко, Лука и Иоан. Евангелие е гръцка дума и значи на български “благовестие”. Това название им е дадено, защото в тях се съдържа най-благата вест за човеците – как предсказаният и очакван в Стария Завет Спасител на света се е родил, как е учил хората на добро и как ги е спасил от греха чрез страданията , смъртта и възкресението Си. След Евангелията следва книгата Деяния апостолски. В нея се разказва, как апостолите разпространявали Христовото учение сред иудеите и езичниците. След Деянията следват апостолските послания (писма), където се разкриват различни истини на вярата и се дават обяснения, как трябва да изпълняваме Христовите заповеди. 

Последната книга на Новия Завет е Откровението на св.Иоан Богослов. Там са обрисувани събитията преди свършека на света, както и раят, новото небе и новата земя, където спасените вярващи ще бъдат винаги с Бога. Ония святи мъже, които са писали новозаветните книги, са били в по-голямата си част свидетели на живота и делата на Спасителя.Книгите на Стария Завет се делят на канонически и неканонически. Прилагателното “канонич е с ки” произлиза от гръцката дума канон, която значи мярка, правило. Каноническите книги са написани, за да служат като най-чист извор на вярата и нравствеността, като единствено и неизменно правило за духовния живот и спасението на човека. А неканонически книги се наричат онези, които са написани от благочестиви лица, но не по вдъхновение на Светия Дух. Те не са извор на божествени откровения и задължителни правила за духовен живот, но са поучително четиво, което поощрява благочестието и вярата. Затова се и съдържат в Библията. Неканонически са следните 11 книги: Товит, Иудит, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, Послание на Иеремия, Книга на пророк Варух, Втора и Трета книга на Ездра, и Първа, Втора и Трета книга Макавейска. В Новия Завет няма нито една неканоническа книга. Те всички са боговдъхновено Божие слово и задължително правило за вярата и благочестието. Свещеното Писание е написано не от един човек, а от около 40 автори, живели в най-различни епохи в продължение на 1600 години. И въпреки това в нея има чудно единство! В нея владее навсякъде един и същ дух, една и съща вяра, един и същ нравствен закон за нашите задължения към Бога и ближния. Това може да се обясни само с факта, че не друг, а вечният и неизменен Бог, Който се е откривал в различни времена на хората чрез святи мъже, е всъщност авторът на тази “Книга на книгите”.

При всичката си дълбока древност Библията не остарява и няма да остарее никога. Тя е непресъхващ извор на вечно бликаща духовна мъдрост и история на спасението, защото има един център – Бога Спасителя. Това именно я прави най-превежданата и разпространена книга в света. Чудно е въздействието на Библията върху човешките сърца! Много хора под влияние на нейните думи са напускали грешния живот и са ставали праведници. Езическият философ Атинагор почнал да чете св. Евангелие с цел да го опровергае. Но небесната светлина на божественото учение докоснала сърцето му и той, вместо да осмее християнството, станал най-пламенен негов защитник. Много хора са намирали в Свещеното Писание пътя на своето спасение. Херцен например пише: “Аз съм чел Евангелието много и с любов... и чувствах искрено и дълбоко уважение към прочетеното... Във всички възрасти, при разни събития аз се връщах към четене на Евангелието и всеки път неговото съдържание докарваше мир и кротост в душата ми”. Библията действа благодатно върху човешкото съзнание, защото не е човешка книга, а слово Божие. Ние трябва да свикнем да четем всеки ден това слово Божие, да го изучаваме и усвояваме със сърцето си. Защото Сам Спасителят казва: “Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелстват за Мене” (Мат. 5:39). Тогава то и на нас ще помогне да намерим пътя на спасението. Амин!

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ