“Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е
нашатапроповед, празна е и вашата вяра….Но ето,
Христосвъзкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък./І Кор.15:12,20/


ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ!

Велик ден! Между радостните дни този ден е най-радостен и затова го наричаме Велик. Светата Църква го възпява като “тържество на тържествата”. На какво се дължи това? Без съмнение този ден е единствен и най-велик, защото в неговото ранно утро се извършва най-радостното събитие в историята на света – поруганата Правда възтържествува, умъртвения Живот възкръсна, залязлото Слънце отново изгря. Христос възкръсна! Какво би бил животът на Христа без възкресението? Низ от страдания, лишения и разочарования и редица от чудни думи и дела, края на които идва с кръстната смърт на Голгота. Какво би било християнството като религия без Христовото възкресение? Скучна морална система от строги предписания и непосилни заповеди без никакъв лъч на надежда. Затова ап. Павел казва: “Ако Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви”. /ІКор.15:17/ Всичко, що е ценно у християните – и вярата, и надеждата, и любовта – е свързано в един възел – Христовото възкресение. Ако този възел е празна илюзия, то всички останали ценности, свързани с него, мигом губят своето значение. Христовото възкресение и християнството са неразривно и съдбоносно немислими едно без друго. 

Има ли Възкресение, има и християнство; не е ли възкръснал Христос, няма смисъл и в християнството. Ако Христос е победил смъртта чрез Своята смърт, ако Той е възкръснал от мъртвите, както сам бе предсказал /Мат. 17:22-23/, тогава истината е в Евангелието, тогава можем да вярваме на Христовата проповед и да знаем, че има Бог Отец,че има задгробен живот, страшен съд и последно възмездие. Тогава е оправдано човек да търси и да се стреми към праведен живот, да се труди за душата си, да върви по трънливия път на добродетелта, да се въздържа от злото, да води борба с порока, като се стреми към нравствено съвършенство. Но, ако Христос след страшната Голготска драма е наистина е умрял и смъртта е окончателен край на живота, тогава всичко нравствено и възвишено се обезсмисля. Защо тогава да вярваме, че има нещо друго, нещо възвишено, че има Бог и Божествен промисъл, щом всичко приключва тук на земята с идването на смъртта? Защо да се подвизаваме в труд и въздържание, щом от това не зависи съдбата ни след смъртта? Защо да се каем за греховете си, когато те ще бъдат погребани заедно с нас и никой вече няма да ни подири сметка за тях? Защо да разпъваме себе си със своите похоти и страсти, щом Христос не е възкръснал и следователно смъртта зачерква всичко окончателно? Защо изобщо да се мъчим да изпълняваме трудните Христови заповеди, щом ни очаква еднакъв край с ония които са вървели по течението на живота, без да се съобразяват с евангелските повели? Наистина, ако Христос не е възкръснал, суетна е вярата ни. Тогава ние сме жестоко излъгани и живота ни на християни се обезсмисля. “И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци”/І Кор.15:19/;защото ограничавайки се според изискванията на Евангелието ние земното губим и небесното не печелим.

Кой може да измери дълбочината на заблудата на онзи, който пропуска единствената възможност да живее, ползвайки се безразборно от благата на живота, тук и сега? Крайъгълният камък върху който се гради християнството като религия е вярата в Христовото възкресение. За християнина истинския живот е във вечността и тукашният е само подготовка за бъдещия. Ние вярваме, че възкръсналият Христос всички ще възкреси в последния ден и ще въздаде всекиму според достойнствата на живота му. Ние се надяваме, че по силата на Христовото възкресение, правдата ще възтържествува при второто пришествие Господне. Затуй и се стремим, според силите си, да живеем благочестиво. Затуй се пазим от греха. Затуй се каем, постим, молим се, подвизаваме се. Но, ако Христос не е възкръснал, тогава заедно с Него и Евангелието е погребано навеки в Ариматеевия гроб. Тогава не би трябвало да има вечен живот, не би трябвало да има съд и отговорност пред Бога, нямаше да има нужда от нравствени ценности, които да оформят облика на духовния живот. Ако Христос не беше възкръснал, и ние нямаше да можем да се надяваме на нов блажен и вечен живот. Тогава блажени нямаше да бъдат бедните духом, плачещите, кротките, милостивите, а злите, егоистите, насилниците, защото за тях е по-лесно да бъдат от силните на деня, които знаят как да трупат богатство и да се наслаждават материалните блага в тукашния живот. Тогава апостолите, стожерите на вярата излизат лъжесвидетели Божии, защото напразно свидетелстват, че техния Учител е обещания и очакван Месия, а се оказва, че това е една дълбока заблуда. Тогава Петър щеше да е постъпил разумно, като се е отрекъл от Христа. Юда би бил прав, като Го е предал и книжниците и фарисеите щяха да са прави в твърдението си, че Разпнатия е измамник. /Мат.27:63/

Но с туй не се ли обръща всичко наопаки? Ако Христос не е възкръснал, нравствения порядък на нещата се обърква. Тогава предателството става добродетел, измяната – благоразумие, злобата, завистта и отмъщението – сила която побеждава и тържествува. Тогава Евангелието, като благовестие, се явява като най-голямата заблуда за човечеството. Ето на къде води отричането на Христовото възкресени. Но против този чудовищен извод енергично въстава нашата съвест. В съзнанието на вярващия Евангелието не може да загуби стойността си. Който го обезценява, отричайки Великденското чудо, отрича Христовия нравствен закон върху който са изградени моралния кодекс и правната система на съвременния свят. Съмнението в Христовото възкресени не е донесло нищо добро в света, а вярата в него дава една крилата надежда събуждаща сила за достоен живот. Историята на Църквата, от самото начало, потвърждава тази истина. Да вземем апостолите! Плахо разбягали се след залавянето на Иисуса, след възкресението на Спасителя, те се убеждават в тържеството на Божествената правда и стават други човеци, твърди, ентусиазирани, непоколебими. Окриляни от могъщата вяра в Бога, те тръгват по целия свят и проповядват истините на Евангелието. Тези дванадесет души, повечето галилейски рибари, засрамват учените, оборват философите, побеждават силните и завладяват света. 

И това правят не с въоръжена войска и насилие, а само с дивната проповед за възкръсналия Христос и за вечното тържество на Божествената правда. Има нещо величаво в преставата за тържеството на правдата. Човек се чувства морално удовлетворен, когато знае, че доброто в крайна сметка ще възтържествува. И обратното, човек е угнетен и изпада в безпътица пред вида на безнаказано ширещото се зло. За св. апостоли се знае, че те с велика радост и светло настроение на духа са проповядвали навред Христовото Евангелие, носейки безропотно тежкия кръст на апостолството. Това показва, че те са преживяли Христовото възкресение като несъмнен факт. Иначе, ако те не бяха видели възкръсналия Спасител, ако за тях Божията правда бе останала една опровергана надежда,биха ли тръгнали с такава ревност да проповядват “измамното” Евангелие. Ето, тъкмо тава с особена сила доказва истината на Христовото възкресение. И от тогава и до днес всички ревностни Христови последователи с несъкрушима вяра се борят със злините и неправдите в живота знаейки, че в крайна сметка ще бъдат победители, защото всемогъщия Бог ще възкреси и тях и тяхното право дело във вечността. Ето защо светата православна Църква измежду всички празници най- тържествено празнува деня на Христовото възкресение. Този ден за християнина е символ на вярата, знаме на победата, емблема но Божествения промисъл.

Христос възкръсна! Родения в бедната Витлеемска кошара, но под знака на звездата и при триединното свидетелство за Богосиновство, Който в последствие Бе осъден от човеците, като престъпник, и разпнат на Голготския хълм, в крайна сметка, получи като Богочовек, неувяхващия венец на безсмъртната Божествена слава. Христос възкръсна! Злото е победено! Христос възкръсна! Богоборците за вечни времена са посрамени! Христос възкръсна и доказа, че сатаната дори и с тъмния и студен гроб не може да победи Божията правда, която е вечна. Христос възкръсна и за умрелите стана начатък , не са напразни усилията на вярващите! Христос възкръсна, за да дойде пак да съди живи и мъртви! Христос възкръсна! Да облажаваме ония, които водят живот в името на Неговото възкресение! /Мат.11:28/ Като знаем всичко това, нека се възрадваме в този ден с радостта на св. апостоли, видели със собствените си очи любимия свой възкръснал Учител. Да се утешаваме сред скърбите на тукашния живот с великата вяра във възкресението и надеждата в бъдното. Да се готвим в живота си за посрещането на вечния Великден. Да живеем под знака на св.Четиридесетница и очаквайки Господа с любов, от нищо да не се боим, защото Христос Възкръсна!