Покритата с тръни роза дава на човеците следното прекрасно наставление: "Всичко, що е най-приятно на тоя свят, о смъртни, е примесено с горчивина. Тук вие нямате чисти блага, но навсякъде и във всичко към доброто е примесено и някакво зло: с наслаждението е свързано разкаяние, със съпружеството - вдовство, с изобилието - трудове и грижи, с въздигането - страх от падение, със знатността - излишни издръжки, с утешенията - пресищане, със здравето - болести".

 

Болестите в градовете и сред народите, сушата, безплодието на земята и бедствията, случващи се с всеки в живота, пресичат умножаването на греха. И всяко подобно зло се изпраща от Бога, за да предотврати пораждането на истинските злини. Защото и телесните страдания, и външните бедствия са създадени за обуздаване на греха. И така, злото не е от Бога, а Бог изтребва злото, както и лекарят унищожава болестта, а не я влага в тялото. А разрушаването на градовете, земетресенията, наводненията, войните, корабокрушенията, всяко изтребване на много хора, ставащо по земята или морето, от въздуха или огъня, или от всяка друга причина, става, за да вразуми останалите, защото Бог вразумява всенародните пороци с всенародни наказания.