За необходимостта от изповед
Словото на учението, което ни наставлява в пътя за спасение на душите ни, прилича на семе. И така, както земеделците първом орат земята с рало и след това хвърлят семето, така и ние трябва първо да обработим и подготвим себе си, за да приемем в нас небесното семе, т.е. словото на духовното домостроителство. Ние обаче не сме бездушни и безчувствени ниви, тъй че само от други да бъдем обработвани и засявани. Ние сме земя одушевена и разумна и трябва сами да подготвяме себе си чрез покаянието.
Начало на покаянието и на духовната обработка е това, което доброволно правели пристъпващите към Иоановото кръщение, за което ни говори Евангелието: „Тогава Иерусалим и цяла Иудея и цяла Иорданска околност излизаха при него и се кръщаваха… в река Йордан, като изповядваха греховете си” /Мат.3:5-6/.
Така че изповедта на нашите грехове е началото на обработката на душите ни, начало на покаянието и на подготовката ни да приемем в нас спасителното семе на Божието слово. Затова се извършва и земната оран, защото така се изтръгват от земята сухите корени и тя е готова да приеме полезните растения и семена. Същото прави и изповедта за разумната нива – нивата на сърцата ни. Изорава я, изважда из недрата и лукавите страсти, скрити в дълбочина и я прави готова да приеме светите зърна, които да покълнат и да дадат добрия плод на добродетелите. Защото както земята след Адамовото престъпление, започна да ражда тръни и други непотребни растения /Бит.3:18/, така и сърцето ни не престава да ражда помисли и болезнените страсти на злото, както и всички грехове, произлизащи от тях.
Заради това, братя, необходимо е всеки от вас да има свой духовен отец, да пристъпва към него с вяра, да се смирява пред него и да му изповядва всяко зло, което се таи в сърцето. Необходимо е да приемате душевно лечение от духовник, за да изтръгнете от душите си тръните и бурените на греховете, които сами отгледахте чрез нехаен и немарлив живот. Слушайки с готовност словата на Светия Дух, трябва да се убедите в съветите и наставленията на духовните отци, за полза на всички, и чрез свещеническото опрощение и благословение да се примирите с Онзи, Който по безграничното море на Своето човеколюбие, сведе небесата, слезе и предаде думи за живот вечен и семе за спасение в сърцата на тези, които имат послушание към Него. Нека никой от вас да не стои далеч от Тайнството на Изповедта, което е начало на покаянието. Защото как ще върви напред и как ще напредне в доброто, ако не започне от самото начало на добродетелите?
Без изповед и без покаяние, както казахме, не си достоен да приемеш дори свята дума . А как тогава ще приемеш в себе си Тялото и Кръвта на Христос, ако първом не се очистиш чрез Изповедта и покаянието, в съответствие на греховете ти? За това и великият апостол Павел настоятелно свидетелства и заръчва следното: „Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане” /1 Кор.11:28/, тъй като не различава в тези дарове Тялото и Кръвта Господни. Не разбира, че това Тяло, което е съвършено безгрешно /извън всякакъв грях/, няма да приеме да влезе в човек, обременен от грехове.
Ако дори ръцете си не можем да издигнем към Господа и да се помолим, ако са омърсени с грях, и нямаме никакво дръзновение пред Бога, и ни липсва чиста съвест, как ще приемем в себе си Самия Христос. Как Тялото Му ще стане едно с нашето, ако не измием първо греховете си чрез изповедта? Ако чрез милостинята, чистия живот и въздържанието, молитвата и разкаянието и други добри дела не изчистиш нечистотата на душата си, изцапана от греховния живот, дарът ти няма да бъде приет от Господа. И как, Господ ще даде Своя пречист дар, Своето тяло на теб, без да си се изчистил преди това чрез Изповед и Покаяние? Как мислиш? Дори Божиите заповеди не позволява Господ да произнасяме с нечисти уста, защото е писано: „На грешника, – казва Господ – как ти говориш за заповедите Ми и имаш завета Ми в устата си?”. И този завет Бог не разрешава да бъде държан в нечиста уста. А как ще даде Тялото Си на тази нечиста уста? Нека очистим първо тялото, после устата и накрая ума. С мирна и чиста съвест да пристъпим към Божественото Причастие.
Занаятчиите златари, когато позлатяват медта със злато, сребро или друг скъпоценен метал и чрез полирането им придават прекрасен вид, най-напред почистват добре съда от всякаква патина или нечистота. А ние, които чрез Светото Причастие чрез несравнимо по-висш начин ще се позлатим, дори обожествим; колко повече трябва първом да се изчистим от всяка нечистота на плътта и духа? Ние биваме позлатени не само повърхностно, отгоре, както позлатената мед, а се позлатява цялото ни същество, цялата ни вътрешност. Затова, преди да пристъпим към Светинята, трябва да измием дори петната, намиращи се в дълбините на душите ни. Защото само така се причастяваме за спасение и вечен живот.
Но ако пристъпваме с лукава душа, без изповед, без опрощение на греховете ни от духовник, комуто Сам Бог му е дарувал власт „да развързва и свързва” нашите грехове, без да се обърнем с покаяние към Господа и без да се поправим по начин, присъщ на благочестието, тогава непременно тази дързост ще послужи за осъждане на душите ни и за спечелване на вечното наказание. Така отдалечаваме от нас Божията щедрост и търпение, защото, казва Апостолът: „оня който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта, колко по-тежко наказание, мислите, ще получи!”
Затова, нека направим себе си достойни за Пречистите Тайни чрез покаянието. Или по-добре чрез делата на покаянието нека предадем себе си на Онзи, Който е силен от недостойни да ни направи достойни. И така да пристъпваме към Божественото Причастие, с непосрамваща надежда и вяра, внимавайки не само върху това, което виждаме, но и върху това, което не виждаме. Защото Божественият Хляб е завеса, зад която се крие Божеството. Това има предвид и свещения Павел, когато пише, че Господ Иисус Христос е път, който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч плътта си /Евр.10:20/. Нека пристъпваме към Божественото Причастие с искрено сърце, при пълна вяра, като очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода /Евр.10:22/.
Автор: Св. Григорий Палама
Превод: Анна Паралингова
Из „Πατερικηφιλοκαλια” , изд. на м-ра „Вси светии”, о. Спеце
Начало на покаянието и на духовната обработка е това, което доброволно правели пристъпващите към Иоановото кръщение, за което ни говори Евангелието: „Тогава Иерусалим и цяла Иудея и цяла Иорданска околност излизаха при него и се кръщаваха… в река Йордан, като изповядваха греховете си” /Мат.3:5-6/.
Така че изповедта на нашите грехове е началото на обработката на душите ни, начало на покаянието и на подготовката ни да приемем в нас спасителното семе на Божието слово. Затова се извършва и земната оран, защото така се изтръгват от земята сухите корени и тя е готова да приеме полезните растения и семена. Същото прави и изповедта за разумната нива – нивата на сърцата ни. Изорава я, изважда из недрата и лукавите страсти, скрити в дълбочина и я прави готова да приеме светите зърна, които да покълнат и да дадат добрия плод на добродетелите. Защото както земята след Адамовото престъпление, започна да ражда тръни и други непотребни растения /Бит.3:18/, така и сърцето ни не престава да ражда помисли и болезнените страсти на злото, както и всички грехове, произлизащи от тях.
Заради това, братя, необходимо е всеки от вас да има свой духовен отец, да пристъпва към него с вяра, да се смирява пред него и да му изповядва всяко зло, което се таи в сърцето. Необходимо е да приемате душевно лечение от духовник, за да изтръгнете от душите си тръните и бурените на греховете, които сами отгледахте чрез нехаен и немарлив живот. Слушайки с готовност словата на Светия Дух, трябва да се убедите в съветите и наставленията на духовните отци, за полза на всички, и чрез свещеническото опрощение и благословение да се примирите с Онзи, Който по безграничното море на Своето човеколюбие, сведе небесата, слезе и предаде думи за живот вечен и семе за спасение в сърцата на тези, които имат послушание към Него. Нека никой от вас да не стои далеч от Тайнството на Изповедта, което е начало на покаянието. Защото как ще върви напред и как ще напредне в доброто, ако не започне от самото начало на добродетелите?
Без изповед и без покаяние, както казахме, не си достоен да приемеш дори свята дума . А как тогава ще приемеш в себе си Тялото и Кръвта на Христос, ако първом не се очистиш чрез Изповедта и покаянието, в съответствие на греховете ти? За това и великият апостол Павел настоятелно свидетелства и заръчва следното: „Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане” /1 Кор.11:28/, тъй като не различава в тези дарове Тялото и Кръвта Господни. Не разбира, че това Тяло, което е съвършено безгрешно /извън всякакъв грях/, няма да приеме да влезе в човек, обременен от грехове.
Ако дори ръцете си не можем да издигнем към Господа и да се помолим, ако са омърсени с грях, и нямаме никакво дръзновение пред Бога, и ни липсва чиста съвест, как ще приемем в себе си Самия Христос. Как Тялото Му ще стане едно с нашето, ако не измием първо греховете си чрез изповедта? Ако чрез милостинята, чистия живот и въздържанието, молитвата и разкаянието и други добри дела не изчистиш нечистотата на душата си, изцапана от греховния живот, дарът ти няма да бъде приет от Господа. И как, Господ ще даде Своя пречист дар, Своето тяло на теб, без да си се изчистил преди това чрез Изповед и Покаяние? Как мислиш? Дори Божиите заповеди не позволява Господ да произнасяме с нечисти уста, защото е писано: „На грешника, – казва Господ – как ти говориш за заповедите Ми и имаш завета Ми в устата си?”. И този завет Бог не разрешава да бъде държан в нечиста уста. А как ще даде Тялото Си на тази нечиста уста? Нека очистим първо тялото, после устата и накрая ума. С мирна и чиста съвест да пристъпим към Божественото Причастие.
Занаятчиите златари, когато позлатяват медта със злато, сребро или друг скъпоценен метал и чрез полирането им придават прекрасен вид, най-напред почистват добре съда от всякаква патина или нечистота. А ние, които чрез Светото Причастие чрез несравнимо по-висш начин ще се позлатим, дори обожествим; колко повече трябва първом да се изчистим от всяка нечистота на плътта и духа? Ние биваме позлатени не само повърхностно, отгоре, както позлатената мед, а се позлатява цялото ни същество, цялата ни вътрешност. Затова, преди да пристъпим към Светинята, трябва да измием дори петната, намиращи се в дълбините на душите ни. Защото само така се причастяваме за спасение и вечен живот.
Но ако пристъпваме с лукава душа, без изповед, без опрощение на греховете ни от духовник, комуто Сам Бог му е дарувал власт „да развързва и свързва” нашите грехове, без да се обърнем с покаяние към Господа и без да се поправим по начин, присъщ на благочестието, тогава непременно тази дързост ще послужи за осъждане на душите ни и за спечелване на вечното наказание. Така отдалечаваме от нас Божията щедрост и търпение, защото, казва Апостолът: „оня който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта, колко по-тежко наказание, мислите, ще получи!”
Затова, нека направим себе си достойни за Пречистите Тайни чрез покаянието. Или по-добре чрез делата на покаянието нека предадем себе си на Онзи, Който е силен от недостойни да ни направи достойни. И така да пристъпваме към Божественото Причастие, с непосрамваща надежда и вяра, внимавайки не само върху това, което виждаме, но и върху това, което не виждаме. Защото Божественият Хляб е завеса, зад която се крие Божеството. Това има предвид и свещения Павел, когато пише, че Господ Иисус Христос е път, който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч плътта си /Евр.10:20/. Нека пристъпваме към Божественото Причастие с искрено сърце, при пълна вяра, като очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода /Евр.10:22/.
Автор: Св. Григорий Палама
Превод: Анна Паралингова
Из „Πατερικηφιλοκαλια” , изд. на м-ра „Вси светии”, о. Спеце
