Който се услажда от това, да злослови другите, той ясно показва, че сам е уловен от това, за което злослови другите. Който злослови другиго, той сам себе си осъжда. Той е плътски човек, който се е заплел в мрежите на света... А който има винаги в себе си страх Божии и у когото е чисто сърцето, той не обича да злослови другите, не се услажда от чуждите тайни, не търси за себе си утеха в паденията на другите...

 

Щом пророчицата Мариям е понесла наказание за злословието, то какъв вид наказание ще постигне онзи, който безразборно употребява ругателни думи? Когато правдивите думи на Мириям, която е казала самата истина, само за това не са били одобрени, защото тя се е изразила във вид на злословие. 

Дори някой и справедливо да употребява злословие, то неговата правда се изпълва с неправда. Или изобличи справедливо, или не злослови тайно. Или открито смъмри, или не зломисляй тайно. Защото правдата се унищожава, когато се примесва към нея долното коварство - така както не се уважава светиня, ако се просъедини към нечистотата. Унищожава се непорочността, ако се допре до нея сладострастието. Унищожава се вярата, ако започне да се обръща внимание на магесничеството. Храната става отровна, ако съдържа скрита в нея отрова. Чистото месо става нечисто щом се оскверни от жертвите... Тялото на Мариям по видим начин се покрило с проказа, защото тя невидимо е съгрещила от цялата си душа.