ЗА КРЪСТА

автор: Свети Игнатий Брянчанинов
 
 
"Където и да съм - в уединение или сред хора, светлина и утешение се изливат върху душата ми от Христовия кръст. Грехът, който е завзел цялото ми същество, не престава да ми говори: "Слез от кръста." Уви! Слизам, надявайки се да намеря правда извън него, но изпадам в душевно бедствие и вълни на смущение ме поглъщат. Слизайки от кръста, аз се оказвам без Христа. Как да избегна бедствието? Моля се на Христа отново да ме възведе на кръста. Моля се и сам се старая да се разпна, понеже съм научен от опита, че който не е разпнат - не е Христов."
 
"Пътят на моя живот и на ония, които искат да са ми спътници, е постлан с тръни! Но по такъв път води Господ избраниците и любимците Си! Не могат да се отворят душевните очи и те не могат да видят духовните блага, подавани от Христос, ако човек не бъде поставен на трънливия път. Христос е с теб! Да дарува Той сила и на мен, и на теб..."
 
"Компромисите, прекъсването, самосъжалението, макар и непостоянно, винаги са забавяли и забавят хода на духовното спасение. Както е започнал с благодатта духовният живот, така само от нея може да бъде запазен и само в нея може да зрее."
 
"Очевидно ти приемаш Чашата от човешки ръце. Какво ти влиза в работата праведно ли постъпват тия човеци или беззаконно? Твоята работа е ти да постъпиш праведно, както подобава на последовател на Иисус, с благодарност към Бога и с жива вяра да приемеш Чашата и мъжествено да я изпиеш до дъно... Каква мъка, каква адска мъка е да се оплакваш, да роптаеш срещу предопределената свише Чаша... Моли Бога да отклони от тебе всяка напаст и всяко изкушение. Не трябва дръзко да се хвърляме в бездната на скърбите, защото това е самонадеяност от гордост. Но когато скърбите дойдат сами, ти не се плаши от тях и не мисли, че те са дошли случайно, поради стечение на обстоятелствата. Не, те са допуснати от Божия Промисъл."
 
"Намрази всичко, което те тегли надолу, в развлечението и греха. Разпни се на кръста на евангелските заповеди и непрестанно стой прикован към него."
 
"Скърбите, пращани на човека от Божия Промисъл, са верен признак, че Бог е избрал човека. Когато Иисус възлюбил юношата, предложил му да го последва и да носи кръста. Нека да не отхвърляме призванието! Призванието се приема, когато при идването на скръб християнинът се признава за достоен за скръбта и последва с кръста си Господа, когато благодари и Го славослови за изпратените скърби... когато изцяло се предава на волята Божия... Строител на нашите души е Господ, Той изгражда душите на вярващите в Него чрез скърби."
 
"Пребъдете в служение на Бога през краткото време на земния си живот и ще наследите вечността, която е пълна с радости и непрекъснато духовно наслаждение. Трябва да се наследи вечността!... Не унивайте пред грешките. Непогрешимостта е неосъществима мечта! Грешките са свойствени на всички човеци и именно поради тази склонност към падения им е заповядано: "С търпение спасявайте душите си. Който претърпи докрай, той ще бъде спасен."

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ