От изпълняването на евангелските заповеди в душата се появяват усещания, чужди на падналото естество и непоз­нати за него. Роденото от Духа е дух (Йоан. 3:6); и тъй като Христовите заповеди са дух (Йоан. 6:63), то и усещанията, по­раждани от тях, са духовни.

 

Кое е първото усещане, което се появява в душата от изпълняването на евангелските заповеди? – Бедност на духа.

 

Едва поиска християнинът да осъществява евангелските заповеди във външните и вътрешните си действия, и ще види повредената си природа, въставаща против Евангелието, упорито противодействаща на Евангелието.

 

Християнинът при светлината на Евангелието вижда в себе си падението на човечеството.

 

От това виждане естествено се ражда смирено понятие за себе си, наречено в Евангелието бедност на духа (Мат. 5:3).

 

Бедността на духа е блаженство, първото в евангелската редица, първото в редицата на духовното преуспяване, първо­то духовно състояние, първото стъпало на стълбата на блаженствата.

 

Всяко усещане и състояние, принадлежащи на обновеното естество, представляват по необходимост и блаженство, като проява на небесното царство в душата, като залог за спасе­ние, като предусещане на вечното блаженство.

 

За бедността на духа свети Давид е казал: жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено, Ти Боже, не ще презреш (Пс. 50:19).

 

Бедността на духа е солта за всички духовни жертви и всесъжения. Ако те не са осолени с тази сол, Бог ги отхвърля.

 

Виждането на своето падение вече е блаженство за пад­налия човек.

 

Виждащият падението си е способен да признае необходимостта от спасение, от Спасител, способен е да повярва в Евангелието с жива вяра.

 

Това състояние е дар на благодатта, действие на благодатта, неин плод, а поради това – и блаженство.

 

За бедния е свойствено да скърби за бедността си.

 

Бедността на духа ражда следващото след нея блаженст­во – плача.

 

Плачът е благочестива скръб на вярната душа, оглежда­ща се в огледалото на Евангелието, виждаща в това огледало безбройните си греховни петна.

 

Такава душа умива петната си със свята вода – със сълзи; изпира петната със свята печал.

 

Неизказано утешение, неизказана лекота се изливат в сърцето след проливане на спасителни сълзи за греховете, за падението, сълзи, появяващи се поради усещането на духовната бедност.

 

Ако тук, на земята, благочестивият плач дава такова несравнимо духовно утешение, какво ли блаженство ще при­готви той в бъдещия век?

 

Христос произнесе присъда за благочестиво плачещите: блажени плачещите (Мат. 5:4).

 

Сторил си грехове? – Пролей сълзи.

 

Който е зает с дълбоко разглеждане на самия себе си, който вижда себе си, който вижда себе си осквернен от безброй грехове, който признава себе си за достоен за вечна мъка и вече оплаква себе си като осъден на нея, той почти не виж­да или изобщо не вижда недостатъци в ближния, лесно извинява недостатъците, които вижда; охотно, от сърце прощава всички обиди и оскърбления.

 

Състоянието на душата, при което от нея са отстранени гневът, омразата, злопаметността и осъждането, е ново бла­женство; то се нарича кротост.

 

Блажени кротките (Мат. 5:5) – възвести Спасителят, - защото те ще наследят земята.

 

Коя е тази земя? … След падението Бог нарекъл Адам земя, а в лицето на Адам нарекъл земя и мен: пръст си (слав.: земя) и в пръст (слав.: земя) ще се върнеш. (Бит. 3:19)

 

Бидейки земя, аз същевременно съм лишен от владеене­то на тази земя: грабват я от мен различни страсти, особено – насилващият и увличащият ме свиреп гняв; лишен съм от цялата власт над себе си. Кротостта ми възвръща тази власт, въвежда ме във владение на моето наследство, на моята земя, и на мен, на моята плът, на моята кръв, на моите пориви. Кротките ще наследят земята и ще се насладят с много мир (Пс. 36:11).

 

След като отново започна да притежавам земята, започвам да желая небето: влизам в ново състояние, устройвано в мен от благодатта, в ново блаженство: започвам да гладувам и жадувам за Божията правда, не за празната, човешка правда (Мат. 5:16).

 

Божествената Правда се яви на човечеството с Божествено милосърдие и ни повели да се уподобим на Бога със съвършено милосърдие (Мат. 5:48), не с някаква друга добро­детел.

 

Милосърдието никого не осъжда, обича враговете, полага душата си за приятелите, прави човека Богоподобен. Това състояние отново е блаженство (Мат. 5:7).

 

Сърце, обзето от милост, не може да има никакъв помисъл за зло; всичките му помисли са доброта.

 

Сърце, в което се движи само добро, е чисто сърце, спо­собно да вижда Бога. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8).

 

„Какво означава чисто сърце?” – попитали един велик наставник на монаси. Той отговорил: „Сърце, движено по подобие на Божеството от безмерно чувство на милост към всички създания”1.

 

В чистото сърце слиза Божият мир, съединява разделените дотогава ум, душа и тяло, изгражда наново човека, прави го потомък на Новия Адам.

 

Божият мир е дял на Божиите светии: посредством светия мир християнинът, като премине попрището на покаяни­ето, се примирява с Бога, с всички обстоятелства, с всички ближни, със самия себе си; той става син Божий по благодат (Мат. 5:9).

 

Божият мир се съпътства от явно присъствие на Светия Дух в човека; той е действие, плод на Светия Дух.

 

Придобилият в себе си Божи мир е способен на другите окончателни блаженства: на благодушно претърпяване, на претърпяване с радост на хули, клевети, изгнания и други беди.

 

Придобилият Божи мир не се страхува от външните вълни: на везните на сърцето му благодатното утешение е уни­щожило цялата ценност на земното велико и сладостно, цялата тежест на земното скръбно и горчиво.

 

Огледай величествената духовна стълбица на евангелските блаженства, огледай всяко стъпало. Добре е човек да бъде на най-високото място на тази стълбица; но наистина блажен е и този, който се намира макар и на първото й стъпало.

 

На тази стълба прескачанията са невъзможни: човек за­дължително трябва да се изкачва стъпало по стъпало.

 

По тях го води Божествената благодат: издига човека на следващото стъпало не тогава, когато той удостоява себе си с това, а когато тя го счете за достоен.

 

Достойни за издигане са смирените.

 

Не си съчинявай сам блаженства: гордото и глупаво самомнение може да съчини за човека такова блаженство, и то в течение на целия ти живот ще те лъже, ще те мами, ще те лиши от истинското благо на земята и на небето.

 

Търси духовната бедност. Търсенето на това блаженство е позволено и похвално. То е основата, подателят на всички други блаженства. Когато се разклати основата, тогава и този, който е стоял на най-високата степен на духовното преуспя­ване, се сгромолясва надолу и често се потрошава до смърт.

 

Бедността на духа се придобива чрез изучаване на Евангелието, чрез изпълняване на неговите заповеди, чрез сравня­ване на своите действия и качества със заповедите на Евангелието, чрез принуждаване на своето сърце към великодуш­но понасяне на обиди, чрез самоукоряване, чрез молитва за получаване на съкрушено и смирено сърце.

 

Бог отхвърля гордите прошения, ненужните не изпълня­ва, но когато Негово създание проси от Него действително полезен и необходим дар – Той го изпраща надолу от неиз­черпаемите Си съкровища.

 

Действително полезният, необходимият за човека духовен дар от Бога е бедността на духа. Амин.

 

от "За Евангелските блаженства"