... Пазене на ума, опазване на ума, трезвение, умно дело, умна молитва - това са различни наименования на един и същ душевен подвиг в различните му видове. Душевният подвиг в свое време преминава в духовен. Духовният подвиг е същият душевен подвиг, но вече осенен от Божията благодат. Този душевен или духовен подвиг отците определят така: "Вниманието е сърдечно, непрестанно безмълвие, винаги и непрестанно призоваващо Иисуса Христа, Сина Божий и Бога, дишащо с Него и с Него мъжествено опълчващо се срещу враговете, изповядващо се на Него, Единият имащ власт да прощава греховете" (св. Исихий Йерусалимски). По-просто казано - вътрешно дело, умно, душевно дело, умна молитва, трезвение, пазене и опазване на ума и внимание се нарича едно и също: благоговейното, старателно упражняване в Иисусовата молитва... Божественото Писание на Ветхия Завет установява: "От всичко що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота (Притч. 4:23). Пази се, да не влезе в сърцето ти беззаконна мисъл" (втор. 15:9). Бодърстването над сърцето и очистването му е заповядано особено от Новия Завет. Към това са насочени всички заповеди на Господа... "Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека (Марк. 7:20-23)...

 

Св.Исихий Йерусалимски казва: "Нямащият молитва, чиста от помисли, няма оръжие за борба: говоря за молитвата, непрестанно действаща във вътрешността на душата, за молитвата, в която с призоваването на Христа се поразява и изгаря врагът, воюващ тайно. Невъзможно е да очистим сърцето и да прогоним от него враждебните духове без честото призоваване на Иисуса Христа. Както не е възможно да прекарваме земния живот без храна и питие, така не е възможно без опазване на ума и чистотата на сърцето, в което се състои трезвението и което се нарича трезвение, душата да достигне нещо духовно или да се освободи от мисления грях, макар и някой поради страх от вечните мъки да принуждава себе си да не греши"...

 

Молението с името на Господа Иисуса Христа изисква трезвен, строго нравствен живот, живот на странник, изисква оставяне на пристрастията..."Иисус се беше отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място" (Йоан. 5:13).Достигането на безстрастие и освещение, или което е същото, на духовно съвършенство, е невъзможно без умната молитва: в това са съгласни всички отци...

Основа за упражняването в Иисусовата молитва е благоразумното и внимателно поведение. Първо, трябва да отстраним от себе си изнежеността и плътските наслаждения във всичките им видове. Трябва да се задоволяваме с постоянно умерени храна и сън, съразмерни със силите и здравето, така че да дават на тялото необходимата подкрепа и без излишества или изнемогване... Дрехите, жилището и всички вещи трябва да бъдат скромни...Зрението, слухът и останалите чувства трябва да бъдат пазени строго, та през тях като през врата да не нахлуят враговете в душата. Устата и езикът да бъдат обуздани, сякаш оковани с мълчание: празнословието, многословието, особено насмешките, клюките и злословието са най-злите врагове на молитвата... Трябва решително да се откажем от суетното любопитство...

 

Влезлият с ума си в подвига на молитвата, трябва да се отрече и постоянно да се отрича както от всички помисли и усещания на падналото естество, така и от всички помисли и усещания на, принасяни от падналите духове, колкото и благовидни да изглеждат и едните, и другите помисли и усещания: той трябва постоянно да върви по тесния път на най-внимателната молитва, като не се отклонява нито наляво, нито надясно. Отклоняването наляво наричам оставянето на молитвата на ума за беседа със суетните и греховни помисли; а отклоняване надясно наричам оставянето на молитвата на ума заради помисли, които изглеждат на пръв поглед добри... Четири вида помисли и усещания действат върху молещия се: едните израстват от Божията благодат, насадена у всеки православен християнин от Светото Кръщение, други се предлагат от Ангела Пазител, трети възникват от падналото естество, и накрая, четвърти, се принасят от падналите духове...

 

В помислите и усещанията на падналото естество доброто е смесено със злото, а в демонските злото често се прикрива зад доброто, действайки, впрочем, понякога и като открито зло. Тези два вида помисли и усещания действат заедно поради връзката и общуването на падналите духове с падналото човешко естество - и първият плод на тяхното действие се явяват високоумието и разсеяността в молитвата. Демоните, принасяйки мнимо духовни и високи разбирания, чрез тях отвличат от молитвата, предизвикват тщестлавна радост, услаждане, самодоволство, като от откриването на тайнственото християнско учение. След демонското богословие и философия, в душата нахлуват суетни и страстни помисли и мечтания, които разхищават и унищожават молитвата, разрушават доброто устроение на душата.... Колко справедливо наричат отците упражняването в Иисусовата молитва и тесен път, и самоотричане, и отричане от света...

 

Случвало ми се е да видя старци, занимаващи се изключително с усилен телесен подвиг, и достигнали до голяма самозаблуда и самомнение от него. Техните душевни страсти - гняв, гордост, лукавство, непокорство, бяха достигнали голямо развитие. В тях окончателно преобладаваха самостта и самочинието. Те упорито и ожесточено отхвърляха всички душеспасителни съвети и предупреждения на духовниците, настоятелите и дори светителите: те, потъпквайки правилата не само на смирението, но дори на скромността и приличието, не се спираха да изразяват пренебрежение към тези лица по най-нагъл начин...

 

Както гордостта е причина за прелестта изобщо, така смирението е добродетел, пряко противоположна на гордостта - тя вярно предпазва от прелестта... При упражняването в Иисусовата молитва, и въобще в молитвата, най-добре предпазва видът смирение, наречен плач. Плачът е дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено, което Бог не ще презре (пс. 50:19), т.е. няма да предаде във властта и поруганието на демоните, както им се предава гордото сърце, изпълнено със самонадеяност, самомнение, тщеславие... нека нашата молитва бъде проникната от чувство на покаяние, да се съедини с плача - и прелестта никога няма да действа в нас... Св Григорий Синаит казва: "Немалък труд е да достигнеш истината в пълнота и да станеш чист от всичко, което е противно на благодатта, защото за дявола е обичайно да показва, особено за новоначалните, своята прелест в образа на истина, като придава на лукавото духовен вид. По тази причина поидвизаващият се в безмълвие, за да достигне чиста молитва, трябва да върви по мисления път на молитвата с много трепет и плач, с изпросване на наставления от опитните, винаги да плаче за своите грехове, като скърби и се бои да не се подхвърли на мъки, и да не отпадне от Бога, да не се отдели от Него в този или в бъдещия век. Ако дяволът види, че подвижникът живее в плач, той не остава при него, не понасяйки смирението, произлизащо от плача. Велико оръжие е да имаш и плач в молитвата. Непрелъстената молитва се състои в топлина с Иисусовата молитва, която (Иисусовата молитва) влага огън в земята на нашето сърце в топлината, изгаряща страстите като тръни и пораждаща веселие и тишина в душата, Тази топлина не идва от дясната, нито от лявата страна, нито отгоре, но израства в самото сърце като извор на вода от Животворящия Дух. Възлюби единствено нея и се стреми да я придобиеш в сърцето, като винаги опазваш ума си немечтателен, чужд на мъдрувания и помисли, и не се бой...