"Ще ни изменят, братя, непременно ще ни изменят всички тленни блага - на богаташите ще им измени тяхното богатство, на славните  - тяхната слава, на младите - тяхната младост, на мъдреците - тяхната мъдрост. Докато странствува по земята, човек може да  придобие само едно вечно и истинско благо: истинското богопознание, примирението и съединяването с Бога, дарявани от Христа. Но за  да получим тези върховни блага нужно е да изоставим греховния живот, да го намразим. "Покайте се!""

"Всяка загриженост за Небето, ако не е въодушевена от покаяние, е мъртва и неистинска".

"Кой ще съгледа своите грешки?От моите тайни грехове ме очисти". (Пс.18:13)

"Залязващото слънце живо символизира състоянието на християнството в наше време. Свети същото слънце на Истината - Христос,   той изпуща същите лъчи, но те вече не излъчват същото сияние, нито същата топлина както във времената преди нас. Това става така, защото лъчите не падат право върху нас, а ни докосват косвено, плъзват се покрай нас."

 

"Днес, когато се умножиха богатите с наука, изкуства, с всичко веществено, днес "не остана праведен" (Пс. 11:1). Свети Дух,взирайки се в синовете человечески, търсейки достоен съсъд в този сонм от именуващи себе си образовани, просветени, православни,произнася горестната присъда: "Няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни;няма кой да прави добро, няма нито един. Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидна отрова; устата  им пълни с клетва и горчилка. Нозете им бързи за проливане на кръв; пустош и неволя по техните пътища; те не познаха пътя на  мира. Страх Божий няма пред очите им".

Ето защо Дух Божи страни от нас, а Той е истинското достояние на истинските християни, придобито за всички нови израилтяни от  техния всесвети Родоначалник"."

 

"Понастоящем сме достигнали  такъв период от живота на човечеството, когато спасението се постига изключително само чрез безропотното понасяне на скърбите, с  вярата в Бога и надеждата на Неговото милосърдие. Да се спасява по друг начин вече не умее никой. За нашето време остана само  един-единствен път: понасянето на скърбите..."

 

"Без смирение човек не може без вреда за себе си да получи каквито и да е Божии дарования. Ето защо е предсказано, че в  последното време поради усилилата се гордост хората ще се спасяват само с понасяне на скърбите и болестите, а подвизите ще им  бъдат отнети".

 

"Скърбите са особена участ на нашето време, на което не са дадени нито подвигът на мъченичеството, нито подвигът на  монашеството.  На нас, християните от последното време, е даден делът на скърбите, очевидно дребни, нищожни. Везните са у  Бога!"."

 

"Трябва да разбираме духа на времето и да не се увличаме от предишни понятия и впечатления, които понастоящем е невъзможно да  се осъществят..."