Трябва да почитаме светиите като Христови приятели, като Божии чеда и наследници, както казва евангелист Иоан Богослов: „А на всички ония, които Го приеха… даде възможност да станат чеда Божии“ (Иоан 1:12). Защото те вече не са роби, а са синове. „Ако пък са чеда,“ те са „и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа“ (Рим. 8:17). И Господ в своите Евангелия казва на апостолите: „Вие сте Ми приятели. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му“ (Иоан. 15:14, 15). Щом като Творецът и Господ на всичко се нарича Цар на царете, Господар на господарите и Бог на боговете (Откр. 19:16; Пс. 49:1), то без съмнение и светиите са богове, господари и царе. Техният Бог е и се нарича Бог, Господ и Цар. „Аз съм,“ казва Той на Мойсей, „Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“ (Изх. 3:6). Бог постави и самия Мойсей за Бог на фараона (Изх. 7:1). Наричам ги богове, царе и господари не по природа, а поради това, че царували и господаруваха над страстите и запазиха неповредено подобието на Божия образ, по което и бяха сътворени (защото и образът на царя се нарича цар), а също и поради това, че по собствена воля се съединиха с Бога, приеха Го в сърцето си и в резултат на участието си в Него станаха по благодат това, което Той е по природа. Следователно как да не почитаме тези, които получиха името Божии слуги, приятели и синове? Защото честта, оказвана на най-усърдните сътрудници е доказателство за отношението към общия Господар [294].

Светиите станаха съкровищници и чисти жилища на Бога: „Ще се поселя в тях и ще ходя между тях,“ казва Бог, „ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“ (2 Кор. 6:16).  „Душите на праведните са в Божия ръка и“ смъртта „няма да ги докосне“ (Прем. 3:1), казва божественото Писание. Защото смъртта на светиите е по-скоро сън, отколкото смърт. „Те се потрудиха и ще бъдат живи докрай“ (срв. Пс. 48:9, 10 – слав.). „И скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии“ (Пс. 115:6). И наистина, може ли да има нещо по-скъпо от това – да бъдеш в Божията ръка? Защото Бог е живот и светлина и намиращите се в „Божията ръка“ пребивават в живот и светлина.

А за това, че чрез ума Бог обитава и в телата им, споменава и апостолът: „Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас?“ (1 Кор. 6:19). „А Господ е Духът“ (2 Кор. 3:17). И „ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори“ (1 Кор. 3:17). Затова, как да не почитаме одушевените Божии храмове, одушевените Божии жилища? Светиите са живи и с дръзновение стоят пред Бога.

Владиката Хирстос ни дари мощите на светиите като спасителни извори, от които многообразно се изливат благодеяния и блика миро от благоухание. И нека никой не се съмнява (в това)! Защото щом като по Божия воля в пустинята бликнала вода от здравата и твърда скала (вж. Изх. 17:6), когато Бог пожелал това, а за жадния Самсон – и от магарешка челюст (вж. Съд. 15:18, 19) [295], то нима е невероятно, че от мъченически мощи изобилно изтича благоуханно миро? По никакъв начин, поне за онези, които знаят за Божието могъщество и за това с каква чест Той удостоява светиите.

Съгласно закона, всеки, който докосне мъртвец, е нечист (вж. Числ. 19:13); но светиите не са мъртви. Защото след като Този, Който е Самият Живот и Причината за живота, бе причислен към мъртвите, вече не наричаме починалите с надежда за възкресение и с вяра в Него мъртви. А и как може мъртво тяло да чудотвори? Как чрез него биват изгонвани демони, болести биват обръщани в бягство, немощни биват излекувани, слепи проглеждат, прокажени се очистват, изкушения и скърби се прекратяват и „всяко добро деяние от Отца на светлините“ (Иак. 1:17) слиза чрез тях върху онези, които просят с несъмнена вяра? Колко много би се потрудил, за да намериш ходатай, който да те заведе при смъртния цар и да каже пред него добри думи за теб? Затова нима не бива да почитаме ходатаите за целия човешки род, които отправят към Бога молитвите си за нас? Да, разбира се, трябва да ги почитаме, като издигаме храмове на Бога в тяхна чест, принасяме дарове, почитаме дните на паметта им, и се веселим (тогава) духовно, така че веселието ни да е в тон с тези, които са ни събрали, и да се стремим да им угаждаме, вместо да ги дразним. Затото това, с което (хората) угаждат на Бога, е приятно и на Неговите угодници, а това, което оскърбява Бога, оскърбява и съратниците Му. Нека ние, верните, да почетем светиите „с псалми и славославия и с песни духовни“ (Ефес. 5:19), със сърдечно съкрушение и милосърдие към нуждаещите се, което е и най-благоугодно на Бога. Да им издигаме паметници и видими изображения и чрез подражаване на техните добродетели сами да станем техни одушевени паметници и изображения. Да почитаме Богородица като Божия Майка в истинския смисъл на думата и в действителност; пророк Иоан – като Предтеча и Кръстител, апостол и мъченик, защото, както каза Господ, „между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя“ (Мат. 11:11) и той бе пъртвият проповедник на Божието царство. Да почитаме апостолите като братя на Господа, очевидци и служители на Неговите страдания, които Бог Отец „предузна и предопредели да бъдат сходни с образа на Сина Му“ (Рим. 8:29, „първо апостоли, второ пророци, трето учители, други пастири“ (1 Кор. 12:28; Ефес. 4:11). Да почитаме Господните мъченици, избрани от всеки чин, като Христови воини, изпили Неговата чаша и кръстили се с кръщението на животворящата Му смърт, като участници в Неговото страдание и слава, чиито Началник е Христовият архидякон, апостол и първомъченик Стефан. Да почитаме светите наши отци, богоносните подвижници, изтърпели по-продължителното и по-тягостно мъченичество на съвестта, „които се скитаха в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти“ (Евр. 11:37, 38). Да почитаме живелите преди благодатта пророци, патриарси, праведници, предвъзвестили Господнето пришествие. „Като“ имаме „пред очи свършека на живота“ на всички тези (светии), да подражаваме на „вярата им“ (Евр. 13:7), на любовта, надеждата, начина им на живот, на твърдостта в страданията, на търпението им дори до кръв, та и ние да получим заедно с тях венци на славата.

Автор Св. Йоан Дамаскин

Източник „Точно изложение на Православната вяра“