Понякога по време на молитва има минути на убийствен мрак и притеснение в сърцето, причинени от сърдечното неверие (неверието е мрак). В тези минути не бъди малодушен, а си припомни, че ако Божествената светлина у теб е пресекнала, тя винаги сияе с пълен блясък и величие у Бога, в Божията Църква, земна и небесна, както и във веществения свят, където са видими "вечната Му сила и Божеството". (Рим. 1:20) Не мисли, че истината отпада: тя никога няма да отпадне, защото истината е Самият Бог и всичко съществуващо има свое основание и причина у Него - отпада от истината само твоето слабо, грешно, тъмно сърце, което не винаги може да издържи напрежението на нейната светлина и не винаги е способно да понесе нейната чистота, а само тогава, когато се очиства или е очистено от греха, първопричината за духовния мрак. Доказателство за това най-близо можеш да намериш у самия себе си. Когато светлината на вярата, или Божията истина, живее в сърцето ти, то е спокойно, твърдо, силно, живо; а когато тя пресекне, то става неспокойно, слабо като разлюлявана от вятъра тръстика, безжизнено. Не обръщай внимание на този сатанински мрак. Прогонвай го от сърцето си със знака на Животворящия Кръст.

 

Има в живота на благочестивите християни часове на изоставеност от Бога - часове на дяволски мрак, - тогава човек от дълбините на сърцето си зове към Бога: Защо си ме отхвърлил от лицето Си, Светлина незалязваща? И ето, покрил ме е, цялата ми душа, чуждият мрак на жалкия, злобния сатана; тежко е за душата в неговия мъчителен мрак, който създава предчувствие за мъките на мрачния ад; но обърни ме, Спасителю, към светлината на Твоите заповеди и поправи моя духовен път, усърдно Те моля.

 

Когато по време на молитва униние и тъга овладеят сърцето ти, знай, че това е от дявола, който всякак се старае да те препъне на молитва. Дръж се мъжествено и чрез паметта за Бога прогонвай убийствените усещания. Забележете: ако не в мислите, врагът често се опитва в сърцето да хули името на всесилния Бог. Кое е сърдечна хула към Бога? Съмнението, неверието, унинието, неизтърпяването на Божиите наказания и ропотът - всички страсти. Чрез неверието в истината и Божията благост врагът изригва хула срещу истината, благостта и всемогъществото на Бога; чрез унинието - също срещу Неговата благост, изобщо чрез поривите на човешките страсти се хули всеблагият Промисъл и Божията истинност.

 

Ето, ти се молиш, молитвата ти е успешна, имаш вътрешно уверение, че Господ я чува и благоволи към нея; имаш мир в помислите си, леко и сладостно е на сърцето ти; но ето че към края на молитвата, при най-малкото отпускане на сърцето и помислите, в сърцето ти нахлува някакво тежко бреме, някакъв огън, който разслабва сърцето ти, и усещаш безкрайна тежест от молитвата и отвращение към нея, вместо предишната лекота и предразположение към нея. Не се отчайвай, приятелю - това са коварствата на врага, който обича да ни се присмива, особено към края на нашите благочестиви занимания, за да изпаднем в униние и да сметнем за изгубени всичките си досегашни трудове в святото дело. Поучи се от това и занапред не угасвай духа си нито за минута през време на молитвата - моли се постоянно с дух и истина и не лъжи на молитва Господа с нито една дума, т.е. нито една дума не произнасяй притворно, лицемерно, нека цялата твоя молитва да бъде един израз на истината, тръба на Светия Дух, и с нито една дума да не послужи на вражеската лъжа, да не става оръдие на дявола. А за сваляне бремето на врага от душата ти и за угасяване на неговия огън сърдечно се помоли на Господа, като от сърце си признаеш вината пред Него - лицемерието при произнасяне на молитвата, - и ще получиш облекчение и мир. Не бързай, всичко говори и прави спокойно. Ще успееш! Врагът те припира и смущава, защото от смутената припряност полза няма.

 

За да се очисти и възпламени молитвата ни, Господ допуска дяволът мъчително да разгори нашите вътрешности, та като чувстваме у себе си чуждия огън и страдаме от него, да се стараем да внесем в сърцето си чрез смирена молитва Божия огън, огънят на Светия Дух, който оживотворява сърцата.

 

По време на домашна и обществена молитва, когато се бориш с дяволското лукавство и разсейването на мислите, припомняй си за простотата на истината и си казвай: "просто е", т.е. аз вярвам във всичко, което е измолено простосърдечно, и за всичко се моля просто, а твоето лукавство, враже мой, твоите хули, мерзости, мечтания - отхвърлям. Начало и основа, и извор на цялото ти мислене, на твоите думи и на твоята дейност да бъде смирението, осъзнаването на своето нищожество и пълнотата на Божеството, създало и изпълващо всичко - "Който върши всичко у всички". (1 Кор. 12:6) Който е заразен с гордост, той към всичко е склонен да показва презрение, дори към светите и божествени неща: гордостта мислено унищожава или осквернява всяка добра мисъл, слово, дело, всяко Божие творение. Това е умъртвяващият дъх на сатаната.

 

Когато четеш каноните и акатистите на Спасителя и Божията Майка и канона на Ангела Пазител, и при четене на молитви, дяволът започне да шепне в сърцето ти: "не е вярно, не е истина, пресилено е, преувеличава", и да ограбва от сърцето ти силата (истината) на молитвените слова, тогава бъди като "глух, който не чува" и "безумен" (Срв. Пс. 37:14; 1 Кор. 3:18) и нито за миг не се съгласявай в сърцето си с лъжите на врага и не мъдрувай с неговата адска лъжовна мъдрост, а твърдо вярвай в цялата пълнота на истината в Църковните молитви и песнопения, като знаеш, че това са слова на Светия Дух, Който чрез устата на светите човеци е провъзгласил хвала, подобаваща на Спасителя, на Божията Майка, на светиите. Помни, че Църквата е "стълб и крепило на истината". (1 Тим. 3:15)

 

По време на молитва понякога чувстваш едно откъсване от Бога и отчаяние, не бива да се поддаваш на това чувство - то е от дявола, - а трябва да казваш в сърцето си: "не се отчайвам аз, окаяният, за своето спасение, но пристъпвам, надявайки се на Твоето безмерно милосърдие". (1 Причастна мол.)

 

Когато по време на устна молитва дяволът започне да подкопава думите с дъждец от най-тънички мисли, казвай: "владичеството на Спасителя е във всяко слово и звук".

 

Случва се още по време на молитва сърцето ни богопротивно да се срамува пред хората от думите на молитвата или от Самия Господ Бог, и да произнасяме молитвите вяло, не от сърце. Трябва да стъпчем този богопротивен, човекоугоднически, дяволски срам и страх и да произнасяме молитвите от душа, на висок глас, простосърдечно, като си представяме, че пред нас е единствено Бог и всичко останало сякаш не съществува. "Защото който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със Своите ангели" (Марк. 8:38).

 

Дяволът обикновено се вмъква у нас чрез един лъжовен помисъл или лъжлива мисъл и греховно пожелание, а после работи у нас и ни безпокои: толкова прост е той. Не се ли вселява Господ Бог на духовете още по-лесно у нас чрез единствена мисъл, чрез истинската свята любов и с нас пребивава, и действа у нас, и става за нас всичко! Затова, моли се, без да се съмняваш, просто, т.е. в простота на сърцето, без да се съмняваш: както е лесно да мислиш, така и да се молиш трябва да е лесно.

 

Не обръщай внимание на омрачаването, огъня и вражеските притеснения по време на молитва, а твърдо се довери със сърцето на думите от молитвата с увереността, че в тях са скрити съкровища на Светия Дух: истина, светлина, животворен огън, прошка на греховете, простор, покой и радост в сърцето, живот и блаженство.

 

И Божиите светии ги е обхващало дяволското отчаяние и униние. Какво остава нас, грешните? О, нас врагът често ни ранява със сърдечно озлобяване, унижение и люто униние! Трябва постоянно да се обръщаме към Господа, всяка минута да бъдем с Него, за да не ни овладява вражеското озлобяване и униние. Има и друго средство за спасяване от вражеското униние - широкият път на света: само се предай на удоволствията на света, и ще те остави унинието, поне през времето на удоволствията; а после ще те повлече към тези удоволствия и те ще станат потребност за тебе, ти ще намираш в тях, и само в тях единствено, отрада и веселие; но да пази Бог всеки християнин от това - с такива средства да се спасява от дяволското униние. По-добре върви по тесния път, търпи унинието, и често търси помощ и спасение при Господа Иисуса Христа, Който радва онези, които заради Него се трудят за спасението си, отколкото да слезеш на широкия и гладък път на света, и там чрез удоволствията на плътта да си купиш освобождаване от духа на унинието. Чрез духа на унинието врагът е прогонил мнозина от тесния и спасителен път на широкия и гладък, но гибелен път.

 

По време на молитва, при силни изкушения от дявола, всичките си грижи възложи на Господа, защото той се грижи за тебе. (Срв.1 Петр. 5:7) На молитва само вярвай на Господа, че е отдясно на тебе, и всичко ще ти бъде възможно.

 

Колкото по-точно и силно е средството, което ни свързва с Бога (молитвата и покаянието), толкова повече насочва разрушителното си действие към него Божият и нашият противник, който за това използва всичко: и предразположението на нашето тяло към леност, и слабостта на душата, нейната привързаност към земните блага и грижи, съмнението, тъй познато на всички, маловерието, неверието, скверните лукави и хулни помисли, сърдечната тежест, помрачаването на мисълта - всичко това чрез действието на врага е насочено към невнимателните, за да ни препъне на молитва, на тази стълба, която ни възкачва при Бога. И затова са тъй малко искрените, усърдни молитвеници; затова и тъй рядко постят, каят се и се причастяват християните - може би половината от тях не биха и постили, ако гражданският закон не повеляваше ежегодно всички да се изповядват и причастяват. Които са изпитали, знаят всичко това.