Ако нямаш твърда, непосрамваща вяра в Бога, че Той е Всеблаг и Всемогъщ, не пристъпвай да Го молиш прибързано да ти дари каквото и да е благо: защото дяволът ще те срази и ще те нарани с маловерие или неверие, че е възможно да се изпълни твоята молитва и ще си тръгнеш от Божието лице посрамен, унил и мрачен. Не бъди лекомислен, но най-напред седни и пресметни, по Господнята дума, своето душевно имане, или претегли вярата си - "дали имаш каквото е нужно за доизкарването", защото като видят твоето неразумие, бесовете ще започнат да ти се присмиват, казвайки: "тоя човек почна да строи и не можа да доизкара". (Лук. 14:28-30) И тъй, преди молитвата прецени степента на твоята вяра и ако я намериш достатъчна, жива, твърда, непосрамваща - пристъпвай смело "към престола на благодатта, за да получи(ш) милост и да намери(м) благодат за благовременна помощ". (Евр. 4:16)

 

Във всички религиозни дела бъди умерен, защото благоразумно е добродетелта да е с мярка, съответно на силите, обстоятелствата на време, място, предшестващите трудове. Добре е, например, да се молим с чисто сърце, но щом като няма съответствие между молитвата и силите ти (енергията), различните обстоятелства на място и време, с предшестващите я трудове, тя вече няма да бъде добродетел. Затова апостол Петър казва: "привнесете към... добродетелта знание (т.е. не се увличайте само след сърцето), към знанието въздържание, към въздържанието търпение". (2 Петр. 1:5-6)