Каква превисока чест е оказана на човечеството - то може да отваря устата си пред Бога, да беседва с Него,да Го моли за своите нужди, да благодари за благодеянията, да Го славослови за неизказаната Му милост и да бъде уверено, че тази жертва на благодарение и славословие е приятна Богу, че нашите най-добри,духовни, отнасящи се за спасението на душите ни прошения, винаги се изпълняват. И в това отношение как безмерно е превъзнесен човекът над всички чувствени и одушевени твари! Нито една твар не е получила от Бога такава чест, макар и те да имат свой език, изразяващ нуждите на тяхната природа, защото казано е, че малките вранчета... викат към Него (Пс. 146:9). Нека да се ползваме от тази висока чест, за да заслужим от Господа още по-големи почести - небесно звание. Там, на небето е нашата пълна слава, а тук са само начатъците ѝ, явявани на верните християни.

 

 

Mолитвата е възнасяне на ума и сърцето към Бога, съзерцаване на Бога, дръзновена беседа на творението с Твореца, благоговейно предстоене на душата пред Него като пред Цар и Сам-Живот, Който дава живот на всички; забравяне заради Него на всичко, което ни заобикаля, храна за душата, въздух и светлина,нейна животворна топлина, очистване от греховете, благо иго Христово, Негово леко бреме. Молитвата е постоянно чувство (осъзнаване) на собствената ни немощ или духовна нищета, освещаване на душата, предвкусване на бъдещото блаженство, ангелско блаженство, небесен дъжд, който освежава, напоява и оплодотворява земята на душата, сила и крепост на душата и тялото, освежаване и очистване на мисления въздух, просвещение на лицето, веселие на духа, златна връзка, която съединява творението с Твореца,бодрост и мъжество във всички скърби и изкушения на живота, светилник на живота, успех в делата,равноангелно достойнство, утвърждаване на вярата, надеждата и любовта. Молитвата е приобщаване към Ангелите и светиите, от века угодили на Бога. 

 

 

Молитвата е изправяне на живота, майка на сърдечното съкрушение и сълзите; силен подтик към дела на милосърдието; безопасност на живота; унищожаване на страха от смъртта; пренебрегване на земните съкровища, пожелаване на небесните блага, очакване на Съдията на света, общото възкресение и живота на бъдещия век; усилно старание да се избавим от вечните мъки; непрестанно търсене на милост (помилване) от Владиката; ходене пред Божиите очи; блажено чезнене пред възсъздалия и изпълващ всичко и всички Творец; жива вода за душата; молитвата е побиране в сърцето на всички хора чрез любовта; низвеждане на небето в душата; вместване на Пресветата Троица в сърцето според казаното: и ще дойдем при него и жилище у него ще направим (Иоан. 14:23). Молитвата е доказателство за моята разумна личност, за моята богообразност, залог за моето бъдещо уподобяване на Бога и блаженство. Аз съм създаден от нищото, аз съм нищо пред Бога и нямам нищо свое; но по Неговата милост съм личност, имам разум, сърце, свободна воля и по силата на своя разум и свободна воля мога със сърдечно обръщане към Него постепенно да увеличавам в себе си Неговото безкрайно Царство, постепенно и все повече да умножавам в себе си Неговите дарования, да черпя от Него като от вечнотечащ, неизчерпаем Извор всякакви духовни и телесни блага, особено духовни. Молитвата ми внушава, че съм образ Божий, че, ако имам смирено и благодарно разположение на душата си пред Бога и по силата на своята свободна воля безмерно умножавам Божиите духовни дарове, мога да се усъвършенствам до безкрай и безгранично да увеличавам своето богоподобие, своето небесно блаженство, за което съм предопределен. 

 

О! Молитвата е знак за голямото достойнство, с което ме е удостоил Създателят. Но в същото време тя ми напомня за моето нищожество (аз съм направен от нищото и нямам нищо свое - и затова прося всичко от Бога), а също и за превисокото ми достойнство (аз съм образ Божий, подобен на Бога,мога да се нарека негов приятел като Авраам, бащата на вярващите, стига само да вярвам без съмнение в битието, благостта и всемогъществото на моя Бог и да се уподобявам на Него в този живот с дела на любов и милосърдие).Трябва да се молим заради постоянната и твърда увереност на сърцето, че всичко - и душите, и телата ни с тяхното благосъстояние и неблагосъстояние, и всичко, което имаме, всички обстоятелства на живота ни - получаваме от Бога, от Неговото всемогъщество, а не от природата, не от случая, не от себе си. Спри да се молиш на Бога - и скоро ще забравиш в сърцето си своя Благодетел, Творец и Господ, а като Го забравиш,падаш във всякакво зло. И така, виждаш, че молитвата винаги ти носи придобиване на насъщното.Господ е така милосърден, че никога не се отвръща от нашата молитва, но милостиво приема всяка молитва,и Сам изправя несъвършеното в нея - стига само да се обръщаме към Него искрено и да не Го забравяме съвсем.

 

Бог затова иска от нас винаги да се обръщаме към Него в молитва, та да привлече към Себе Си нас -подивелите от греха и отдалечаващи се от Него Свои чеда, да ни очисти и да ни заключи в обятията на Своята любов, за да ни покаже каква благост е да сме винаги у Него. Така постъпват и добрите родители със злонравните си деца.Постоянната гореща молитва ни довежда до най-искрено и твърдо убеждение в безсмъртието на нашата душа и в блаженството на онзи невеществен век: защото всички наслади на молитвата човек черпи от Бог-Дух; от Него приема цялата сила, а също и - по Неговата благодат - от Божията Майка (Тя избавя нашите души от беди, успокоява, радва, оживява), от Ангелите и от светиите.