Най-големият Божий дар, от който се нуждаем повече от всичко и който получаваме твърде често от Бога вследствие от нашата молитва, е сърдечният мир, по думите на Спасителя: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28). И радвайте се и считайте се за богати, имащи всичко, когато сте получили мир.

 

 

Признак за милост към нас на Господа или Пречистата Му Майка, след или по време на молитва е мирът сърдечен, особено след действието на някоя страст, чието свойство е липсата на мир на душата. По сърдечния мир и някаква свята сърдечна нега лесно можем да узнаем, че молитвата ни е чута и молената благодат е подадена. Успехът на молитвата се узнава още по силата духовна, която вътрешно възприемаме към извършването на нашето звание, и по вътрешната светлина, която явно идва в душата.

 

 

Старай се да достигнеш младенческа простота в общуването с хората и в молитвата към Бога. Простотата е велико благо и достойнство на човека. Бог е съвършено прост, защото е съвършено духовен, съвършено благ. И твоята душа нека да не се раздвоява на добро и зло.

 

 

По време на молитви домашни и обществени против лукавството на дявола и разсейването на мислите си напомняй за простотата на истината и си казвай: просто, т. е. вярвам във всичко, молено в сърдечна простота и моля за всичко просто; а твоето лукавство, враже мой, твоите хули, мерзости, блянове ги отхвърлям.

 

 

Дяволът обикновено се вселява в нас чрез един лъжлив помисъл, или измамна мисъл и въжделение греховно и след това действа в нас и ни безпокои - толкова той е прост. Не се ли повече Господ Бог на духовете вселява в нас чрез единствената мисъл и любов истинна и свята, и с нас пребивава, и в нас действа и бива в нас във всичко? И така, моли се без съмнение, просто, т. е. в сърдечна простота, без съмнение: както да мислим е леко, така и да се молим трябва да е леко.

 

 

Благодаря Ти, Господи, Владико и Съдийо мой, защото ме учиш просто да се моля на Тебе, и ме чуваш, викащия към Теб, и от греховете ми и скърбите ми ме спасяваш, и на пространно поставяш нозете ми. Ето, извиках към Тебе в греховете на лукавството ми с думите на църковната молитва: Господи Боже наш, Който си дарил покаянието на човеците..., и само щом свърших молитвата, мир и лекота се възцариха в душата ми.

 

 

Преди молитвата трябва да си измолим благодатта на искрената молитва

 

На който искаш да се молиш, преди молитвата помоли го в сърцето си да те удостои да му принесеш сърдечна молитва, похвала или благодарение, защото само укрепявани от Духа Светий ние можем да се молим, укрепявани от светите угодници, чрез които искаме да се молим на Спасителя. Възнеси към Него преди молитвата и славословието сърдечен глас, за да ти дарува благодатта на искрената молитва, за да възложи игото Свое благо и бремето Свое леко на твоето сърце, дяволската кичливост и противенето на ума и сърцето за да разсее. Ако искаш да се молиш на Владичицата, към Нея въззови от сърце, за да те сподоби нелицемерно от цялото си сърце да Й принесеш моление или похвала и благодарение. Ако на Ангела, въззови към Господа да те сподоби достойно да му принесеш молитва или възпееш неговото благодеяние, светлостта и благостта на неговото естество. Ако на някой светец, въззови към Духа Светий, с Чиято святост са те осветени, за да го призовеш достойно или му възпееш похвала и благодарение, защото всички ние само укрепявани от Духа Светий животворящ можем достойно и животворно да се молим. Светците Божии са чисти дихания на Духа Светий: Духът диша дето иска (Йоан. 3:8), т. е. в която душа желае, в нея и диша. Светата Владичица преизобилно е осветена и очистена от Духа Светий. Ангелите са осветени от Духа Светий и от Него живеят и дишат, както ние по плът живеем и дишаме въздух. Молитвите в истинния си вид са не нещо друго, а дихание на Духа Светий. Сам Духът, - е казано, - ходатайства за нас с неизказани въздишки (Рим. 8:26).

 

Господ дава по сърцето

 

Молейки се на Господа, Божията Майка или светците, винаги помни, че Господ дава по сърцето (Даст ти Господ по серцу тоему, Пс. 19:5), каквото е сърцето, такъв е и дарът. Ако се молиш с вяра, искрено, от цялото си сърце, нелицемерно, то съобразно с твоята вяра, степента на горещност на твоето сърце, ще ти се подаде дар от Господа. И обратното, колкото по-хладно е твоето сърце, колкото е по-маловерно, лицемерно, толкова по-безполезна е твоята молитва, не само това, толкова повече тя прогневява Господа, Който е Дух и търси покланящи се на Себе Си с дух и истина (Йоан. 4:24-23). Затова призоваваш ли Господа, Божията Майка, Ангелите или светците - призовавай с цяло сърце; молиш ли се за някой от живите или умрелите, моли се за тях с цяло сърце, изговаряйки имената им с топлота сърдечна. Молиш ли се да се дарува на теб, или друг някой благо духовно или да се избавиш ти или ближният от някакво бедствие или от грехове или страсти, лоши навици - моли се за това от цяло сърце, желаейки с цяло сърце на себе си или другия моленото благо, имайки твърдото намерение да се откъснеш, или желаейки да се освободиш от греховете, страстите и греховните навици, и ще ти се даде от Господа дар по сърцето ти. Каквото поискате и ще ви бъде дадено (Йоан. 15:7). Виждаш ли, трябва непременно да искаш това, за което молиш, тогава само и ще получиш. Молете се един за друг, за да се изцелите (Иак. 5:16).

 

 

Както всяка дума на молитвата: помилуй ме, Боже, Владиката чува и изпълнява всяка дума (опит), само от сърцето ако говорим, тъй и всички думи на другите молитви, дори и нашите собствени, искрени молитви. О, благопослушливи Владико! Слава на Тебе!  Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори. Всеки който иска, ще получи. (Мат. 7:7-8). Само че, в простота сърдечна, без съмнение се молете.

 

 

Помни, че ако по време на молитва не празнословиш, а с чувство казваш думите на молитвата, то думите ти няма да се завърнат при тебе празни, без сила, (като шушулките на зърното), но непременно ще ти донесат тези самите плодове, които се съдържат в думата, както плодът в обвивката. Това дело е най-естествено, както естествени и обикновени в природата са плодът и неговата обвивка. Но ако хвърляш думите празно, без вяра, не чувствайки силата им, като шушулки без сърцевина, то празни при тебе и ще се върнат; обвивки хвърляш, обвивки при теб и ще се върнат обратно; семе хвърляш, клас пълен ще ти се донесе, и колкото по-хубаво, по-тучно е семето, толкова по-изобилен е класът. Тъй и с нашите молитви: колкото по-искрено, сърдечно произнасяш всяка дума, толкова по-голям е плодът от молитвата: всяка дума като зрънце ще ти донесе плод духовен като зрял клас. Кой от молещите се не е изпитал това. Не напразно Спасителят сравнявал семето с дума, а сърцето човешко със земя (Мат. 13:5). Същото трябва да се каже и за думите на молитвата. Още: кой не знае, че  дъждът оросява земята, растенията и ги напоява? Тъй и думата Божия, а и нашата дума казана с вяра, няма да се върне при нас без да напои нашата душа или душите благопослушни и вярващи. Това е точно толкова естествено, колкото естествено е дъждът да напоява и храни земята и растенията и да подпомага тяхното произрастване.

 

 

Бог и светците също така ни чуват на молитва, както чуват един другиго хората, разговарящи помежду си, или както чуват проповедника хората стоящи в храма, или войниците гласа на водача, - чуват дори и несравнимо по-добре и по-съвършено. Защото ние чуваме думите на другия, но не знаем какво му е на сърцето и в мислите и се случва така, че някой едно говори, а съвършено друго има на сърцето. А Бог и светците не са така: виждат какво ни е в мислите и на сърцето, - Бог Сам със Своето всезнание, а светците с благодатта на Светия Дух, в Когото те вечно пребивават. Виждат, съответстват ли думите наши на сърцето и ако изцяло съответстват на сърцето, а сърцето на свой ред - вярващо, съкрушено и смирено гори от любов и усърдие (яко мы усердно к Тебе прибегаем) и желание да получи просимото, то те любезно се прекланят към  нашата молитва и подават желаното. Бог и светците желаят на молитва да си ги представяме живи, родни на нас, да ги виждаме с очите сърдечни. Жив е Бог; не е Бог на мъртви, а на живи: защото всички в Него са живи (Лук. 20:38).

 

 

Ако от сърце се молиш на Господа, или Владичицата, или на ангелите, или на светец, то ти говориш на самото сърце на Господа, на Владичицата, на Ангела или светеца: защото всички сме в едното сърце Божие, в Духа Светий, всички светии са в Божието сърце. В Мен пребъдва, и Аз в него (Йоан. 6:56).

 

 

Ако желаеш Господ да дава по-скоро сърдечна вяра на твоята молитва, старай се от цяло сърце всичко да казваш и правиш с хората искрено и никак не бъди с тях двоедушен. Когато си прямодушен и доверчив с хората, тогава Господ ще ти подаде прямодушие и искрена вяра и по отношение на Бога. Онзи, който е непрямосърдечен с хората, Господ неудобно приема в молитвата, давайки му да почувства, че той е неискрен по отношение на хората, та затова не може да бъде съвършено искрен и по отношение към Бога без душевно злострадание.

 

В молитвата е необходимо смирение

 

На молитва е необходимо преднамерено, обмислено, крайно смирение. Трябва да помним кой говори и какво говори, особено това е нужно по време на молитвата Господня: Отче наш. Смирението разрушава всички козни противникови. Ах, колко много в нас има тайна гордост. Това, - казваме, - го знаем; от онова нямаме нужда; това не ни е нужно, онова е излишно, в това не сме грешни. – Колко много свое мъдруване.

 

 

Начало и основа и извор на цялата твоя мислителност, твоята дума и твоята дейност да бъде смирението, съзнанието на своето нищожество и пълнотата на Божеството, създал и изпълващ всичко и действащ във всички (1 Кор. 12:6). Който е заразен от гордост, той към всичко е наклонен да оказва презрение, дори и към предмети святи и Божествени: гордостта мислено унищожава или осквернява всяка добра мисъл, дума, дело, всяко творение Божие. Това е диханието на сатаната, носещо смърт.

 

 

Когато се молиш казвай в сърцето си против разните вражески помисли и разпалвания: Господ е всичко за мен. Така и през целия живот при нападение на страсти и при всякакви прилози вражески, в болести, скърби, беди и напасти казвай: всичко за мен е Господ; сам не мога нищо да сторя, нищо да претърпя, да надмогна, да победя – Той е моята сила.

 

 

Всички молитви предполагат великата бедност и нищета на нашето паднало естество: те предполагат също, че Господ е вечнотечащият Извор на всяко съвършенство, всяко благо, че Той е нашето Съкровище неизтощимо. Трябва и действително да имаме на молитва и във всяко време бедност на духа. Блажени бедните духом (Мат. 5:3).

 

 

Във време на молитва и при четене на Словото Божие трябва да имаме благоговение към всяка мисъл, към всяка дума, като към Самия Дух Божий - Духа на истината. Съмнението и неблагоговението към думата като отрова на духа на лъжата, трябва да се отсича; а както съмнението и неблагоговението е плод на съмнението и гордостта, то гордостта трябва от корен да отсичаме и да бъдем като младенец, в простота душевна говорещ пред Бога, - младенец, който знае и да говори само онова, на което е научен от родителите. Внушения странични, противни на родителските, да не слушаме и да не желаем да знаем. Защото духът Светий е научил светите мъже като деца прости и незлобливи да молят, да благодарят и славословят Бога с онези молитви, които влага в устата ни Църквата.

 

 

На молитва бъди като дете говорещо, сливайки се в един дух с духа на произнасяната молитва. Считай себе си за нищо, молитвите приемай като велик дар Божий. От своя разум плътски съвсем се откажи и не откликвай на него, защото плътският разум е кичлив (1 Кор. 8:1), съмнява се, бленува, хули. Ако по време на молитва или вън от нея врагъг препъне душата ти с някакви хули и мерзости, не унивай от тях, но кажи твърдо в сърцето си: за очистване от тези именно и подобни грехове и дойде на земята Господ наш Иисус Христос; в тези именно и подобни немощи и дойде Многомилостивият да ни помогне. И когато кажеш тези думи с вяра, сърцето ти веднага ще се успокои: защото Господ сърцето ти ще очисти. Въобще нито от никакъв грях, като от блян не трябва да се унива, а да се уповаваме на Спасителя. О, безмерно благоутробие Божие! О, най-велико служение на Богочовека на грешните! И до днес Той служи на нас човеколюбно, очиствайки и спасявайки ни. И тъй, да се посрами властта на противника!

 

 

Всички, пристъпващи да работят на Господа в молитва, да се научим да бъдем подобни на Него - кротки, смирени и истинни по сърце. Да нямаме нито лукавство в душата, нито двоедушие, да не бъдем хладни, да се постараем да имаме Духа Му, защото който няма Духа Христов, не е Негов (Рим. 8:9), - и Господ подобното на Себе Си и сродното търси у нас, на какво би могла да се прихване благодатта Му. Да помним, че нито една дума напразно няма да пропадне в молитвата, ако от сърцето говорим: всяка дума Господ чува и всяка дума при Него е на везните. На нас ни се струва понякога, че уж нашите думи само въздуха бият напразно, разнасят се като глас на викащия в пустня – не, не! Трябва да помним, че Господ в молитвата ни разбира, ако може така да се каже, т. е. нашите думи точно така, както себе си разбират съвършените молитвеници, защото човекът е образ Божий. Господ отвръща на всяко желание на сърцето, изразено в думи или не изразено.

 

 

Молещият се на Господа, Божията Майка, ангелите и светците трябва преди всичко да се грижи да поправи своето сърце и своя живот, а след това да им подлажава, както е писано: бъдете милосърдни, както е милосърд Небесният наш Отец (Лук. 6:36). Бъдете святи, защото Аз Съм свят (1 Петр. 1:16; Лев. 19:2). Молещите се на Божията Майка трябва да подражават на Нейното смирение, неизразима чистота, преданост на волята Божия (например, като виждаш неправди) и търпение. Молещите се на ангелите трябва да мислят за горното житие и да се стараят за духовността, отлагайки постепенно плътскостта и страстите плътски, също за пламеннната любов към Бога и ближния. Молещите се на светците да подражават на тяхната любов към Бога и презрение на света или суетните му блага, тяхната молитва, въздържание, любов към непритежание, търпение в болести, скърби и напасти, тяхната любов към ближния. В противен случай молитвата ще бъде празно биене на въздуха.

 

 

Основа на молитвата е стремежът на образа към Първообраза, като на подобното към подобно.

 

 

Когато искаш от Бога духовни дарове, например премъдрост, вяра, надежда и любов, кротост и смирение, тогава си спомни, че ти си образ и подобие Божие, че душата ти е като че някакъв отпечатък  на Божеството и цялото богатство на душата се съдържа в Бога като в съкровищница (Съкровище на благата), откъдето можем да почерпим всяко духовно благо с молитва на вяра и търпение и очистване на себе си от всяка нечистота. Казвай на Господа: моят ограничен дух е излязъл от Твоя безпределно всесъвършен Дух, ето беден съм, Владико мой, на премъдрост и разум, или на вяра, надежда и любов, кротост и смирение, откликни на желанието на сърцето ми и дарувай ми Твоята премъдрост, вяра непосрамна, надежда непоклатима, любов нелицемерна (8 молитва на йерея на утренята).

 

 

Как да се молим на Владичицата Богородица, ангелите и светците

 

Когато се молиш на Небесните сили, не си ги представяй много страшни, недостъпни, немилостиви: не, това са същества прекротки, смирени, благочестни, любящи, достъпни и любвеобвилни, близки до онези, които с искрена вяра и любов ги призовават в своите молитви. Тяхното свойство е любовта към единение с всички християни чрез молитва на вярата. Още, когато се молиш на Небесните сили, презирай всичко земно като тленно и с цяло сърце обичай живота небесен, духовен и се стреми към него. На тях им е твърде приятно да виждат нашето истинно целомъдрие, нашето желание да станем техни съграждани, към което и сме призвани по благодатта на Иисуса Христа в Пребожествената Троица.