Когато ще се молиш за упокой на душата на някой починал, принуди се да се помолиш за него от цяла душа и помни, че това е съществен твой дълг, а не само на свещеника и клирика. Представи си колко нужен е покой на починалия и как са му потребни молитвите на живите за него, понеже е член на едното тяло на Църквата, как бесовете спорят с ангелите за неговата душа и как трепери тя, като не знае каква участ ще я постигне навеки. Много значи пред Владиката молитвата с вяра и любов за покойника. Представи си също колко нужен ти е покой, когато те стегнат веригите на греховете, и как усърдно се молиш тогава, с колко искреност, жар, сила се молиш на Господа и на пречистата Богородица и как се радваш и тържествуваш, когато след усърдна молитва си получил освобождение от греховете и душевен покой. Приложи това и към душата на покойника: неговата душа също се нуждае от молитва - сега вече от твоята молитва, защото тя сама не може да се моли плодотворно; и неговата душа се нуждае от покоя, който ти можеш да му изпросиш чрез топла молитва, с благодеянието в полза на неговата душа и особено чрез принасянето на Безкръвната Жертва за него.

 

За покойните се моли така, сякаш твоята душа се намира в ада, сред пламъците, и самият ти се мъчиш; чувствай техните мъки със сърцето си и пламенно, пламенно се моли за упокоението им в място светло и злачно, в място прохладно.

 

Моли се на Господа за упокой на твоите починали праотци, отци и братя ежедневно, сутрин и вечер, за да е жива у теб паметта за смъртта и да не гасне у тебе надеждата за бъдещия живот след смъртта, за да се смирява ежедневно духът ти при мисълта за бързотечния твой живот.