Ако нещо съгрешиш пред Бога (а ние всеки ден твърде много грешим), веднага кажи в сърцето си с вяра в Господа, Който чува вопъла на твоето сърце, със смирено съзнание и чувство за своите грехове, псалома "Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост..." и прочети сърдечно целия псалом; ако от първия път не подейства, повтори го, само че още по-сърдечно, още по-прочувствено и тогава за теб незабавно ще възсияе спасение от Господа и мир в душата ти. Винаги така се съкрушавай: това е сигурно, изпитано средство срещу греховете. Ако пък не получиш облекчение, обвинявай самия себе си - значи си се молил без съкрушение, без смирение в сърцето, без твърдото желание да получиш от Бога прошка на греховете; значи, леко те е ранил грехът.

 

Понякога човек привидно се моли усърдно, но неговата молитва не му донася плодове на покой и сърдечна радост в Духа Светаго. Защо? Защото молейки се с готовите молитви, той не се е разкаял искрено за греховете, които е извършил през този ден, с които е осквернил сърцето си, този храм Христов, и е разгневил Господа. Но само да си спомни за тях и да се разкае, съвсем искрено и безпристрастно да осъди себе си - и тозчас ще се въдвори в сърцето му онзи "мир, който надвишава всеки ум". (Фил. 4:7) В църковните молитви има изброени грехове, но не всички, и често не се споменават тъкмо онези, с които сме свързали себе си; Трябва непременно ти сам да ги изброиш в молитвата с ясно съзнание за тяхната важност, с чувство на смирение и сърдечно съкрушение. Затова и във вечерните молитви при изброяване на греховете се казва: или това и това, или нещо друго лошо извърших, т.е. предоставя се на нашата воля да споменем едни или други грехове.

 

Покаянието трябва да бъде искрено и напълно свободно, а не подбудено от времето или обичая, или от лицето на изповядващия. Иначе това няма да бъде покаяние. Казано е: "покайте се, защото се приближи царството небесно". (Мат. 4:17) Приближи се, тоест само дойде, няма нужда дълго да го търсите, то търси вас, вашето свободно предразположение, тоест: сами се разкайвайте със сърдечно съкрушение. За кръщаваните от Иоана се казва: "И се кръщаваха (казано е за кръщаваните от Иоана), като изповядваха греховете си" (Мат. 3:6), тоест: сами признаваха греховете си. А тъй като нашата молитва е преди всичко покаяние и прошение за опрощаване на греховете, тя непременно трябва винаги да бъде искрена и съвършено свободна, а не насилена, принудена от обичая и навика. Такава също трябва да бъде молитвата и тогава, когато е благодарение и славословие. Благодарността предполага пълнота на свободното живо чувство в душата на облагодетелствания, което свободно се излива от устата: "от препълнено сърце говорят устата". (Мат. 12:34) Славословието предполага възторг на удивление у човека, който съзерцава делата на безкрайната Божия благост, премъдрост и всемогъщество в нравствения и веществения свят, затова, естествено, и то също трябва да бъде съвършено свободно и разумно дело. Въобще молитвата трябва да бъде свободно и напълно съзнателно изливане на човешката душа пред Бога. "Изливам душата си пред Господа" (Молитвата на Анна, майката на Самуил - 1 Цар. 1:15).

 

На молитва е нужно искрено съжаление за греховете, искрено разкаяние - изброявайки греховете, посочени в молитвите, да ги изричаме, чувствайки ги със сърцето като свои собствени. Нужно е още и пламенно желание занапред да не извършваме тези грехове.