Къде ще намеря истински християнин, който с делата си да учи как да презираме плътта, като скоропреходна, а да се грижим за бъзсмъртния дух? Къде ще намеря такъв издигнат духовен мъж? Къде да намеря истински християни, които биха презирали всичко земно, като прехождащо, и биха се старали с всички сили да угодят на Бога, своя безсмъртен Цар, за спасение на душите си? Къде да намеря такъв издигнат мъж, който като цар или като някой бог, би презрял земята и всичко земно заради Бога ( а не от презрение) и мъжествено бе покорявал на своя ум или на Божия закон всички житейски страсти и пристрастия, който с Божия ревност би се грижил за тяхното просвещение, очистване, укрепване във вярата и добродетелите? - На земята, между живите, е трудно да се намерят, макар и да ги име, разбира се, такива мъже; но в църквата на първородните, които са написани на небесата, в небесната църква те са толкова много, като звездите на небето...

Господи! Издигни Ти такива светилници върху свещника на този свят, върху свещника на Твоята Църква, да проповядват те Твоята слава, да ревнуват за нея и за спасението на Твоите люде. Господи! - за Тебе всичко е възможно!...

Братя мои! Няма ли скоро всички ние да изчезнем от лицето на земята, като че ли не сме били? А къде са делата на любовта? Къде е изпълнението на заповедите? Де е духът Христов в нас? Къде е незлобието, де е смирението, любовта към душите, безпристрастието към временното? Къде е ревността за духовни блага? О, суетни, глупави ние хора! Обезобразихме образа на душите си, обезобразихме живота си, преобърнахме го с главата на долу! Вместо Христа, угаждаме на дявала.

Ние се забавляваме с храната и питието, вместо, да ги употребяваме толкова, колкото е нужно за поддържане на телесния живот; ние се забавляваме с облеклото, вместо прилично да прикриваме с него тялото за предпазване от вредното действие на стихиите; ние се забавляваме със среброто и златото, като му се любуваме в нашите съкровищници или като го употребяваме за разни предмети на разкош и удоволствие, вместо да го употребяваме за необходимите ни нужди, а излишъците да отделяме за нуждаещите се; ние се забавляваме с жилищата и покъщнината, като богато и изящно ги украсяваме, вместо да имаме един здрав и приличен покрив, който да ни запазва от вредното действие на стихиите и необходимите и прилични за домашна употреба вещи...

Кой е способен да опише и оплаче нашето окаянство, нашата велика, огромна суета, нашето велико бедствие, в което ние сами доброволно се хвърляме? Какъв отговор ще дадем на безсмъртния Цар - Христа Бога, Който ще дойде в славата на Отца Си да съди живите и мъртвите, да разкрие тайните на хората и да чуе отговора от нас за всяка дума и дело! О, горко ни, горко ни, които носим на себе си името Христово, а нямаме в себе си нищо от духа Христов!, които носим на себе си името Христово, а не следваме учението на Евангелието! Горко ни, които нямаме християнска вяра, християнско упование и любов! Горко ни, които сме обикнали този век, притворен и привменен, които не се трудим за достигане на оня век, който идва след смъртта на нашето тяло, тази тленна плътска завеса!

Жадни и алчни скъперници! Парите ли са ви дали живота! Не Бог ли? Не Неговото ли слово е дало битие на живот на всички твари? Само с пари ли, само с хляб ли, вода и вино ли се поддържа животът? Не с всяко ли слово, което излиза от Божиите уста, живее човек? Не са ли прах парите и хлябът? Кажи ми, сребролюбец! - към какво ще приложиш ти любовта на сърцето си, когато умреш и твоята власт и наслада от парите и разните съкровища се прекрати? За душата ти, като същество духовно, тогава тези съкровища ще бъдат ненужни, те ще й бъдат противни, като отрова, като ръжда и молец, които са я от нетленното съкровище.

И така, в името на вечната истина, твърдим, че всеки човек, особено християнинът, трябва да побеждава, трябва да превъзмогва себе си. Който иска да върви след Мене, казва Спасителят, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва (Марк. 8:34).