Нашата вяра и Църква е подобна на почтена, свята, богомъдра, крепка, неостаряваща старица, в която винаги живее млад, жив и оживотворяващ верните й чеда дух. Както пред старци винаги се държим с голяма почит, уважавайки побелелите им коси и мъдростта им - плод на вековна опитност, и високо ценим всяка тяхна дума и я претворяваме в живота, така особено трябва да почитаме Църквата, да благоговеем пред нейната святост, древност, непоколебима твърдост, пред богопросветената й мъдрост и духовна опитност, пред душеспасителните й заповеди и постановления, пред богослужението, тайнствата и обредите й. Как да не я почита човек дори само за това, че е спасила в лоното си несметен брой хора, като ги е преселила в място на вечен покой и радост, и като не ги забравя след преставянето им, и досега оглася земята с вечната им хвала и с прославяне на доблестите им като нейни верни чеда! Къде ще намерите по-признателен приятел, по-нежна майка? И тъй, нека християните изцяло да се прилепват със сърцата си към Църквата Христова, непоколебимо да се утвърждават в нея до края на временния им живот, всички да са ревностни за изпълняване на всичките й заповеди и устави и да намират в нея вечно спасение в Христа Иисуса, нашия Господ.