За нетленната чистота и целомъдрието, което тленните придобиват с труд и пот (Стъпало 15 от Лествицата)

За нетленната чистота и целомъдрието, което тленните придобиват с труд и пот (Стъпало 15 от Лествицата)

През целия си живот не вярвай на това тленно тяло и не му се надявай, докато не се явиш пред Христа.
 
Не мисли, че поради въздържанието си не можеш да паднеш; защото и оня, който нищо не вкусвал, е бил свален от небето.
 
Някои от ония, които имат дар на разсъдителност, добре са определили отричането от себе си, а именно, че то е вражда против тялото и борба против стомаха.
 
При начинаещите телесните падения обикновено стават поради услаждане от храните; при средните паденията стават поради надменност и поради същата причина, както и при първите; но при ония, които се приближават до съвършенство, тези неща стават само поради осъждане на ближните.
 
Някои ублажават скопците по природа, че са се избавили от изтезанията на плътта; а аз ублажавам всекидневните скопци, които с разум, като с нож, са се обучили да се скопяват.
 
Аз съм виждал паднали неволно; а и такива, които доброволно желаят да паднат, но не могат; и аз считам последните за по-окаяни пред ония, които падат всеки ден; защото, нямайки възможност да съгрешат, те желаят греховното злосмрадие.
 
Онзи, който пада, е жалък; но по-жалък е онзи, който и сам пада и другиго увлича към падение, защото той ще носи тежестта за две падения и тежестта на сластолюбието на другия. (вж. слово 26, т. 126)
 
Не мисли да победиш беса на блудството с възражения и доказателства; защото той има много убедителни оправдания, тъй като воюва против нас с помощта на нашето естество.
 
Който иска да се бори със своята плът и да я победи със собствени сили, той напразно се подвизава; защото, ако Господ не разори дома на плътската похот и не съзида душевния дом, то напразно бди и пости онзи, който желае сам да го разори.
 
Представи пред Господа немощта на своето естество, съзнавайки във всичко своето безсилие, и ти неусетно ще получиш дара на целомъдрието. [...]
 
Според определението на разсъдливите отци, едно нещо е появяване на помисъл, друго е общуване с него, едно е съгласяване, друго - пленяване, едно е борба с него и друго - тъй наречената страст в душата. Те, блажените, определят, че появяване (прилог) е обикновена дума или образ на някой предмет, който се явява за пръв път в ума и влиза в сърцето; а общуване е събеседване с явилия се образ ­ страстно, или безстрастно; съгласяване (пожелаване) пък е съгласие на душата с явилата се мисъл, съединено с услада; пленяване е насилствено и принудително увличане на сърцето, или продължително мислено събиране с предмета, разоряващо нашето добро състояние; борба наричат равенство на силите на борещия и боримия в борбата, дето последният доброволно или побеждава, или бива победен; страст наричат вече самия порок, който от дълго време се е вгнездил в душата и чрез навика е станал като естествено нейно свойство, тъй че тя вече доброволно и сама се стреми към него. От всички тези състояния първото е безгрешно; второто не е съвсем без грях; а третото се съди според състоянието на подвизаващия се; борбата става причина за венци или мъчения; пленяването иначе се съди във време на молитва, иначе в друго време, иначе по отношение на безразлични предмети, т. е. ни лоши, ни добри, и иначе в лошите помисли. А страстта, без съмнение, е осъдителна във всички случаи и подлежи или на съответно покаяние, или на бъдещи мъки! Но който се отнася към първото (т. е. към появяването на мисълта) безстрастно, той изведнъж отсича всичко следващо.

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ