Свети Йоан Лествичник - За благодатно-проницателната разсъдителност

Свети Йоан Лествичник - За благодатно-проницателната разсъдителност

Както еленът, горящ от жажда търси вода, така монасите желаят да постигнат Божията блага воля и не само това, но и да познават кога към нея се примесва нашата собствена воля и кога действа само последната, противейки се. За това ни предстои пространно и трудно слово, т.е. кои от нашите дела ние трябва да изпълняваме неотложно според казаното: горко на отлагащия от ден на ден и от едно време за друго; и, от друга страна, кои дела да изпълняваме с търпение и разсъждаване (анализиране) по съвета на мъдрия, който е казал: с обмисляне води войната си и още: всичко да става с приличие и ред. Защото, повтарям, не всички могат скоро и благоразумно да разсъждават за тези трудно изясними случаи и богоносният Пророк, който е имал в себе си Светия Дух, говорещ чрез неговите уста, често се е молил за своя дар, викайки: Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; и друг път: Насочи ме към твоята истина; и още: Посочи ми, Господи, пътя, по който да вървя, защото към Тебе, като се освободих от всички страсти и житейски грижи, издигнах и възвисих душата си.
 
Всички, които искат да узнаят Божията воля, трябва най-напред да умъртвят своята собствена воля, и като се помолят на Бога с вяра и не лукава простота, да попитат отците и братята със смирено сърце и без всяко съмнение в мислите, и да приемат съветите им като от Божията уста, макар те и да са противни на техния собствен разум, и макар запитваните да не са твърде духовни. Защото Бог е праведен и не ще допусне да се измамят ония души, които с вяра и незлобие смирено са покорили себе си на съвета и съда на ближния; затова, макар запитваните да нямат просветен разум и голям дар на словото, но чрез тях говори Невещественият и Невидимият. С много смиреномъдрие са изпълнени ония, които се ръководят от това правило без да се съмняват, защото ако някой е откривал своята гатанка на псалтир, т.е. изяснявал тайнствения смисъл на притчите, то колко, мислите вие, предсказанието на словесния ум и разумната душа е по-превъзходно от предсказанието на бездушните звукове.
 
Мнозина, които поради самоугаждане не достигнали описаното от нас леко и съвършено благо, но са се опитали сами за себе си и в себе си да постигнат онова, което е угодно на Бога, ни съобщиха твърде много и различни мнения по този предмет.
 
Мнозина от изпитващите Божията воля са освободили своята мисъл от всяко пристрастие към един или друг съвет на своята душа, т.е. и към подбуждащия я към дело, и към внушаващия й противоположното; т.е. с гореща молитва в предназначените дни представяли пред Господа своя ум, лишен от собствена воля, и достигали познаване на Неговата воля или с това, че безтелесният Ум тайнствено е проговорвал нещо на техния ум, или с това, че единият от онези помисли напълно изчезвал в душата им.
 
Други, след скърби и затруднения, които съпътствали тяхното начинание заключавали, че тяхното дело е съгласно с Божията воля по думите на Апостола: и веднъж, и дваж поискахме да дойдем при вас, но попречи ни сатаната.
 
Други, напротив, по неочаквания успех в своята работа разбирали, че тя е приятна на Бога, спомняйки казаното, че Бог съдейства на всеки, който желае да върши добро.
 
Който чрез просвещаване свише е придобил в себе си Бога, той се уверява в Божията воля по втория начин както в неотложните работи, така и в неспешните, само без определен срок от време*.
 
*Който е придобил в сърцето си Бога и Неговото просвещение, той обикновено познава Божията воля в делото, което иска да върши – независимо дали то е трудно и се извършва със забавяне, или е леко и се изпълнява бързо, той не гледа на затрудненията и продължителността на времето, които му пречат и забавят делото и поради това не го изоставя, но гледа на помощта и съдействието, които, както той вижда, Бог му дава, и на своето усърдие да извърши работата; защото и светите Апостоли при много затруднения и големи изкушения са научили хората на светото Евангелие и ги привели в истинската вяра; но те гледали не на пречките и на продължителността на времето, а на Божествената сила и на голямата помощ, която им била изпращана, и с която те победили всички противни сили, та делото им преуспяло към по-добро и по-силно се утвърдило. И тук ясно се е проявила Божията воля, защото ако имаше само едни изкушения и пречки, а не беше налице Божието съдействие, то би се показало, че Божията воля не е била за това. Поради това и онзи, който има в себе си Бога, не гледа пречките и забавянето но Божията помощ, която го укрепява да се подвизава с голямо усърдие и да извърши делото, като не се съмнява и не се отегчава поради дължината на времето и затрудненията, и не изоставя делото неизпълнено.
 
Да се съмняваме в съжденията и дълго време да не се решаваме да изберем едно от двете, е признак на непросветена свише и славолюбива душа.
 
Бог не е неправеден и не заключва вратата на своето милосърдие за ония, които чукат със смирение.
 
Във всички наши дела, спешни и неспешни, Господ винаги гледа целта, и затова всичко, което е чуждо на пристрастието и на всяка нечистота, и се върши единствено за Бога, а не за някого другиго, ще ни се вмени за добро, макар то и да не е било напълно добро.
 
Да изпитваме онова, което е по-горе от нас, довежда до небезопасен край; защото Божият съд е непостижим за нас и Господ често промислително скрива от нас Своята воля като знае, че ние, макар да сме я познали, може да я престъпим и с това да заслужим по-голямо наказание.
 
Праведното сърце е свободно от различаване на нещата и безопасно плава в кораба на незлобието*.
 
*Сърце чисто, справедливо и нелукаво, което се старае само в това как да угоди на Бога и да опази Неговите заповеди, е свободно и чуждо на всяка друга грижа, и не желае да изследва сложните дела, които превишават неговата сила, и по такъв начин плава без смущение, без опасности и без страх в кораба на незлобието и безмълвието, докато благополучно достигне в небесното пристанище. (Новогр. превод на Лествицата от Атанасий Критски)
 
Има смели души, които от силна любов към Бога и със смирено сърце се залавят за дела, които надминават тяхната сила; но има и горди сърца, които се осмеляват да вършат същото. А нашите врагове често нарочно ни подбуждат към такива дела, които са свръх силите ни, та като не получим успех, да паднем в униние и да оставим и ония дела, които са по силите ни, и по този начин да станем за смях пред нашите врагове.
 
Аз съм виждал немощни по душа и тяло, които поради многото си съгрешения се опитваха да вършат подвизи, превишаващи тяхната сила, но не можеха да ги понесат. Аз им казах, че Бог съди за покаянието не по мярката на труда, а по мярката на смирението.
 
Понякога възпитанието става причина за извънредни злини, а понякога лошото съжителство; но често и собственото развращение на душата е достатъчно за нейното загиване. Избавилият се от първите две злини се е избавил може би и от третата, а в когото господства третата, той е непотребен за никое място. Защото няма място по-безопасно от небето, но дяволът и там не е устоял, а бил низвергнат.
 
Неверниците или еретиците, които на драго сърце спорят с нас, за да защитят своето нечестие, след първо и второ увещаване ние трябва да оставим; напротив, онзи, който желае да се научи на истина, не бива да се леним да покровителстваме до края на живота си. Впрочем, и в двата случая ние ще постъпваме така, че да утвърдим нашето собствено сърце.
 
Твърде неразумен е онзи, който, като слуша за свръхестествените добродетели на светите мъже, се отчайва. Напротив, те ти преподават едно от двете полезни наставления: или чрез свято мъжество те подбуждат към ревност, или чрез всесвято смирение те довеждат до дълбоко познаване на твоята немощ и до строго самоукоряване.
 
Между нечистите духове има такива, които са по-лукави от другите; те не се задоволяват с това, че въвеждат в грях само нас, но ни съветват да имаме и други съучастници в злото, за да ни причинят най-жестоки мъки. Аз видях един човек, който предаде на друг своята греховна привичка, а после като се осъзна, започна да се разкайва и се освободи от греха; но понеже наученият от него не преставаше да греши, то покаянието на първия беше недействително.
 
Многообразно, наистина многообразно и нелесно постижимо е лукавството на нечистите духове, и се вижда от малцина, а мисля, че и тия малцина не го виждат напълно. Например, защо понякога, и наслаждавайки се, и насищайки се, ние бдим трезво, а когато сме в пост и страдания, наляга ни сън? Защо, когато сме в безмълвие, ние чувстваме сърдечна сухост, а когато сме с други хора се изпълваме с умиление? Защо, когато сме гладни, претърпяваме изкушения насън, а когато сме сити нямаме такива изкушения? Защо при оскъдица и въздържание сме мрачни и без умиление, и напротив, когато пием вино сме радостни и лесно идваме до умиление? Който е силен в Господа, нека научи на това непросветените, защото ние не знаем това. Но можем да кажем, че тези промени невинаги произлизат от бесовете, а понякога и от тази дадена ми и не зная как свързана с мене сластолюбива, нечиста и груба плът.
 
Нека усърдно и смирено да се помолим на Господа за всички тези трудно понятни изменения, които стават с нас. И ако и след молитвата, и след още много време ние усещаме в себе си същите действия, тогава ще познаем, че това не е от бесовете, а от естеството. А често Божественият промисъл иска да ни облагодетелства и чрез противното, смирявайки нашето превъзнасяне с всички средства.
 
Опасно е да любопитстваме за дълбочината на Божиите съдби; защото любопитстващите плават в кораба на гордостта. Впрочем, потребно е да кажа нещо заради немощите на мнозина.
 
Някой попитал едного, който имал дар на виждане: “Защо Бог, който е предвидял падането на някои, ги е украсил с дарби и чудотворна сила?” Онзи отговорил: ”Първо, с техния пример да утвърди (да предпази) другите духовни; второ, да покаже свободата на човешката воля; и накрая ония, които падат след като са получили такива дарби, да не могат да дадат оправдание на Страшния съд.”
 
Ветхият закон, като още несъвършен, е казвал: пази себе си. А Господ като Всесъвършен ни заповядва да се грижим още за изправянето на брата си, като казва: ако съгреши против тебе брат ти и пр. И тъй, ако твоето изобличаване или по-точно твоето напомняне е чисто и смирено, не се отказвай да изпълниш тази заповед на Господа, особено пък по отношение на ония, които приемат твоите думи. Ако още не си постигнал това, поне изпълнявай ветхозаветната заповед.
 
Не се удивлявай като видиш, че и ония, които обичаш, враждуват против тебе поради твоите изобличения. Защото лекомислените хора стават оръдие на бесовете и особено против техните (на бесовете) врагове, т.е. против Божиите раби.
 
Аз много се удивлявам на едно странно действие в нас: защото ние, като имаме за помощници в добродетелите – и Всевишният Бог, и Ангелите, и светите човеци, а в греха – само лукавият бяс, по-удобно и по-скоро се скланяме към страстите и пороците, отколкото към добродетелите. За това аз не мога и не искам да говоря подробно.
 
Ако всичко сътворено остава такова, каквото е създадено, то как, както говори Григорий Велики (Двоеслов), аз съм и образ Божий, и съм съединен с това тление? Ако пък някои от творенията са станали не такива, каквито са били създадени, те неудържимо желаят сродното на себе си. Поради това и всеки от нас е длъжен да употреби всички възможни средства, та като очисти и възвиси тая тленност на тялото, да го постави, така да се каже, на Божия престол. И никой не бива да се отрича от такова издигане, защото пътят към него е открит и вратата е отворена.
 
Слушането на повествованията за подвизите и добродетелите на духовните отци подбужда ума и душата към ревност, а слушането на техните поучения наставлява и ръководи ревнителите към подражание.
 
Разсъдителността е светилник в тъмнината, възвръщане на заблудилите се към правия път, просвещение за слепите. Разсъдителният мъж е унищожител на болестта и възстановител на здравето.
 
Ония, които се удивляват на незначителни неща, правят това по две причини: или поради крайно невежество, или с мисъл за смиреномъдрие, като възвеличават и възвишават делата на ближния.
 
Нека се стараем не само да отблъскваме бесовете, но и да ги нападаме; защото който само ги отблъсква, той понякога разбива неприятеля, а понякога и сам бива разбит; но които воюват настъпателно, те винаги гонят своя враг.
 
Който желае да представи пред Господа чисто тяло и чисто сърце, той трябва да запази безгневие и въздържание; защото без тези две добродетели целият наш труд ще бъде безполезен.
 
Както светлината е различна за телесните очи, така и озаренията на мисленото слънце в душите са различни и многообразни. Едно от тях произлиза от телесните сълзи, друго от душевните; едно от наблюдаване с телесните очи, а друго – с духовните; една радост произлиза от слуха, друга сама от себе си се движи; една е от безмълвие, друга – от послушание. Освен всичко това има още и особено състояние, при което издигнатият застава мислено пред Христа в светлина по неизказан и непостижим начин.
 
Има добродетели, и има майки на добродетелите. Разумният се подвизава най-вече за придобиване на добродетели майки; на добродетелите майки учител е Сам Бог със собствения пример, а за научаване на добродетелите дъщери има много наставници.
 
Трябва да внимаваме върху себе си и в това, да не запълваме липсата на наслада от храната с излишен сън; както и обратно: защото така постъпват безразсъдните.
 
Аз видях смели подвижници, които по някаква причина, като даваха на стомаха малко повече храна, след това изморяваха това грешно тяло с цяло нощно стоене и така го научиха с радост да се отвращава от пресищането.
 
Бесът на сребролюбието се бори с нестяжателните и когато не може да ги надвие, им представя бедственото състояние на бедните и ги увещава, под предлог на милосърдие, от незанимаващи се с материални въпроси, да се заемат отново с вещественото.
 
В скръбта за греховете, когато сме теглени от отчаяние, да не преставаме да си спомняме, че Господ е заповядал на Петър да прощава седемдесет пъти по седем на съгрешилия; а Този, Който е предал такава заповед другиму, Сам Той без съмнение ще извърши несравнено повече. Напротив, когато ни бори превъзнасянето, нека си спомним казаното от Св апостол Яков: който опази целия духовен закон, а съгреши в една страст – от високоумие – той бива виновен във всичко.
 
Между лукавите и завистливи духове има и такива, които умишлено отстъпват от светиите с цел боримите да не получат венци за победите в борбите.
 
Понякога нарушават една заповед заради друга. Например, аз съм виждал млади, свързани със съюза на любовта по Бога, но за да не съблазнят другите и да не наранят тяхната съвест, те се уговориха помежду си и се отделиха временно един от друг.
 
Както бракът и смъртта са противоположни един на друг, така гордостта и отчаянието са несъвместими; но по коварството на бесовете тези две страсти могат да се видят в един човек.
 
Между нечистите духове има и такива, които в началото на нашия духовен живот ни тълкуват Божествените писания. Обикновено те правят това в сърцата на тщеславните и още повече у обучените във външните науки, та съблазнявайки ги, малко по малко накрая да ги хвърлят в ереси и хули. Ние можем да узнаем това бесовско богословие или по-точно казано богоборство по смущението, по разстроената и нечиста радост, която обхваща душата при такива тълкувания.
 
Всички творения са получили от създателя битие и начало, а за някои е определен и краят; но краят на добродетелта е безпределен. Видях предела, казва псалмопевецът, на всяко съвършенство, но Твоята заповед е твърде широка и безкрайна. И наистина, ако някои добри подвижници тръгват от силата на делото към силата на духовното виждане; ако любовта никога не престава и ако Господ пази влизането на твоя страх и излизането на твоята любов, явно е, че тази любов няма предел и ние никога не ще престанем да преуспяваме в нея, нито в тоя век, нито в бъдещия, непрекъснато приемайки светлина към светлина. И макар за мнозина да е странно това, което говорим, но опирайки се на предложените свидетелства ще кажа, о блажени отче, че и Ангелите, тези безтелесни същества не живеят без преуспяване, но винаги получават слава към слава и разум към разум.
 
Не се удивлявай на това, че бесовете често влагат тайно в нас и добри мисли, а после им противоречат с други помисли. Тези наши врагове имат намерение само да ни убедят с тази хитрост, че знаят и нашите сърдечни помисли.
 
Не бъди строг съдия на ония, които на думи учат за великите добродетели, ако ги видиш, че самите те са лениви за доброто дело; защото липсата на делото често се запълва от ползата от онова научаване. Не всички ние сме придобили всичко в еднаква мярка; някои имат по-голямо превъзходство в словото, отколкото в делото, а други, напротив, делото е по-силно от словото.
 
Бог не е нито виновник, нито творец на злото. Поради това ония, които казват, че някои от страстите са естествени за душата, се заблуждават; те не разбират, че ние сме превърнали в страсти естествените свойства към добро; например, по природа ние притежаваме семе за раждане на деца, но го употребяваме за незаконно сладострастие; по природа в нас има и гняв, но против оная древна змия, а ние го употребяваме против ближния; дадена ни е ревност към добродетелите, а ние имаме ревност към пороците; по природа в душата ни има желание за слава, но само за небесна. Естествено е и да се гордеем, но само над бесовете; по същия начин естествено е да се радваме, но в Господа, и за благите дела на ближния. Ние сме получили и злопаметност, но само против враговете на нашата душа; по природа ние желаем храна, но за да поддържаме живота, а не за сластолюбие.
 
Трудолюбивата душа предизвиква бесовете на борба против себе си; с умножаване на борбите се умножават и венците. Неуязвеният от враговете не получава никакъв венец, а който не пада духом от случващите се падения, ще бъде възхвален от Ангелите като храбър воин.
 
Христос, като престоя три нощи в гроба, възкръсна, за да не умира вече никога. Не ще умре и онзи, който устои против трите различни страсти като победител*.
 
славолюбието, сластолюбието, сребролюбието
 
Ако по устройството на наказващия ни Божий Промисъл, духовното слънце, след своя изгрев в нас, знае своя заник; Той именно простря тъмата, и стана нощ, през нея идват при нас отдалечилите се по-рано диви лъвове, и всички горски зверове на трънливите страсти, ревящи да отвлекат нашата надежда за спасение, и искат от Бога храна за себе си – страстите или в помислите, или в делата; но когато из тъмната дълбочина на смирението пак възсияе за нас онова слънце, зверовете се събират и лягат в своите леговища, т.е. в сърцата на сластолюбивите, а не в нас; тогава бесовете ще кажат помежду: си велико нещо извърши Господ пак над тях. А ние ще им кажем: велико нещо извърши Господ с нас; ние се радвахме, а вие сте прогонени. Ето, Господ ще седне на лек облак, т.е. на душа, издигната по-горе от всяко земно желание и ще дойде в Египет, т.е. в сърце, по-рано помрачено, и ще потреперят идолите египетски, т.е. суетните помисли на ума.
 
Щом Христос, макар и всемогъщ, телесно побягна в Египет от Ирод, нека смелите да се научат да не се предават безразсъдно на изкушения. Защото е казано: Той не ще даде да се поклати ногата ти, няма да задреме Оня, който те пази – твоят Ангел.
 
Високомерието се сплита с мъжеството, както растението, наречено смилакс*, се сплита с кипариса.
 
*Растение, подобно на хмела. Казват, че то със своята отрова, изсушава кипариса, около който се е увило.
 
Нашата непрестанна работа трябва да се състои в това, да не вярваме на нашия помисъл, когато ни се струва, че сме придобили някакво благо; но като изследваме усърдно свойствата на това добро да видим дали го има в нас? Като изпълним това ще познаем, че то ни липсва.
 
Изпитвай също непрестанно и признаците на страстите и ще видиш, че в тебе се намират много страсти, които ние, бидейки в душевни недъзи, не можем да разпознаем или поради нашата немощ, или поради дълбоко вкоренилия се у нас греховен навик.
 
Истина е, че Бог във всичко гледа на нашето добро намерение; но в онова, което е по нашите сили, той човеколюбиво иска от нас и дейност; велик е този, който не пренебрегва никакво добро дело, отговарящо на неговите сили, а още по-велик е онзи, който със смирение се решава и на дела, които превишават силите му.
 
Бесовете често ни забраняват да извършим най-лекото и полезното, а същевременно ни подбуждат да предприемаме най-трудното.
 
Аз намирам, че Йосиф е облажаван заради отвращението му от греха, а не за това, че в него имало вече безстрастие. Ние трябва да изследваме отвращението от какво и колко грехове заслужава венец. Защото едно е да се отвращаваме и да се отклоняваме от греховния мрак, а друго, и при това най-превъзходно е да се стремим към Слънцето на чистотата.
 
Помрачаването става причина за препъване, препъването – за падане, а падането – за душевна смърт.
Помрачените от вино изтрезняват с вода, а помрачените от страстите – със сълзи.
 
Едно е размътване, друго е помрачаване, и друго – заслепяване. Първото се лекува с въздържание, второто – с безмълвие, а третото се лекува с послушание и с помощта на Бога, Който заради нас бе послушен.
 
Две места, в които се очистват земните неща, могат да служат като образец за ония, които мислят за небесното.
 
Общежитието, организирано по Бога, е духовна пералня, която изпира всяка нечистота и грубост, и цялото безобразие на душата. А отшелничеството може да се нарече работилница за боядисване на ония, които са се очистили от страстни желания, злопаметство и раздразнителност, и после са се отдалечили в безмълвие.
 
Някои казват, че паденията в същите прегрешения произлизат от недостатъчно покаяние, което да е подходящо, и да се равнява на предишните беззакония. Но трябва да изследваме всеки ли, който не пада в един и същи грях, истински се е покаял; някои падат в същите съгрешения или защото са забравили напълно своите предишни падения, или защото поради сластолюбие безразсъдно си представят Бога за прекомерно човеколюбив, или защото са се отчаяли за своето спасение; не зная дали не ще ме порицаят ако кажа, че някои от тях не могат вече да вържат своя враг по силата на навика, утвърдил своята мъчителна власт над тях.
 
Заслужава също изследване как душата, безтелесно същество, не може да види идващите към нея духове какви са по естество. Не е ли за това, че тя е свързана с тялото? Това знае само Онзи, Който ги е свързал.
 
Някой от разсъдливите мъже, желаейки като че ли да се поучи от мене, веднъж ме запита: “Кажи ми кои от духовете смиряват нашия ум чрез греховете, и кои го възгордяват?” Но понеже не знаех какво да отговоря на този въпрос и с клетва го уверих в моето незнание, той, който искаше да се научи, сам мен научи, като каза: “В малко думи ще ти дам закваската на разсъдителността и ще предоставя на тебе сам да се потрудиш да изследваш останалото. Бесът на блудството и бесът на гнева, бесът на чревоугодието, бесът на унинието и бесът на сънливостта нямат свойството да превъзнасят нашия ум; а бесовете на сребролюбието, началстването, многословието и много други, към злото на греха обикновено прибавят и злото на превъзнасянето; и бесът на осъждането е подобен на тях в това.”
 
Ако монахът, след като посети светски хора или ги приеме в килията си, час или ден след раздялата с тях е наранен от стрелата на скръбта, вместо да се радва за своето избавление от заплитащите мрежи, такъв бива поруган или от тщеславие, или от блудна страст.
 
Нека изследваме преди всичко откъде вее вятърът, за да не разпънем платната в противоположна посока.
 
Утешавай с любов деятелните старци, изморили телата си в духовни подвизи, и им давай прилично успокоение. Младите, които са обременили душите си с грехове, убеждавай към въздържание, като им напомняш за вечната мъка.
 
Невъзможно нещо е, както вече казах, в началото на монашеството да бъдем напълно чисти от преяждане и тщеславие. Но ние не бива да се въоръжаваме с наслаждението против тщеславието, защото побеждаването на тщеславието чрез чревоугодие ражда в начинаещите ново тщеславие. По-добре е да поразяваме тая страст с пост и молитва. Защото иде час, а за желаещите е и сега, когато Господ ще покори и тщеславието под нашите нозе.
Встъпвайки в монашество, младите се борят не с такива страсти, с каквито се борят остарелите монаси. Често те имат съвсем противоположни недъзи. Поради това, блажено и преблажено е светото смирение; защото то дава твърдост и сила в покаянието както на младите, така и на остарелите.
 
Да не те смущава словото, което искам да кажа сега. Срещат се, макар и рядко, души праведни и не лукави, свободни от всяко зло, лицемерие и коварство, за които пребиваването в обществото с други хора съвсем не е полезно; но същите могат с помощта на наставник от безмълвието, като от тихо убежище, да се издигнат до небето и нямат нужда от опит да познават шума и съблазните, които съществуват в общежитията.
 
Блудните могат да бъдат поправяни от хора, лукавите (злите) – от Ангелите, а гордите – само от Бога. Един от видовете на любовта често може да се състои в това, когато ближният дойде при нас, да му дадем свобода да върши всичко, каквото му е угодно, и при това да му показваме радостно лице. Трябва да изследваме по какъв начин, до каква степен, кога и така ли разкаянието (съжалението) за добрите дела ги унищожава, както и разкаянието за злите унищожава тези последните.
Ние трябва да разглеждаме с голяма разсъдливост кога, в какви случаи, и докога е необходимо за нас да стоим против предметите на страстите и да се борим с тях, и кога да отстъпим; защото понякога, поради немощ, може да предпочетем и бягство, за да не умрем душевно.
 
Нека разгледаме и отбележим (може би своевременно ще можем да унищожим злобата и с понасяне на огорчения) кои бесове ни довеждат до гордост, кои ни смиряват, кои ни ожесточават, кои ни утешават, кои причиняват мрак, кои ни съблазняват с лицемерно просвещение, кои ни правят мудни, кои – коварни, кои – радостни и кои – печални.
 
Не бива да се ужасяваме като виждаме, че в началото на монашеския подвиг ние повече сме вълнувани от страстите, отколкото когато сме живели в света; защото е необходимо най-напред да се появят всички причини на болестите, а после да дойде здравето. Може би и по-рано тези зверове са се криели някъде в нас, но ние не сме ги забелязвали.
 
Когато ония, които се приближават до съвършенство, по някакъв случай биват победени от бесовете в нещо, макар и малко, те незабавно трябва да вземат всички мерки стократно да си възвърнат това от враговете.
Който е победил страстите, той ранява бесовете: като се преструва, че все още е изложен на предишните страсти, той измамва своите врагове и те не го нападат. Един брат, бидейки опозорен веднъж, без да се засегне никак, само се помолил мислено, а после започнал да плаче задето го опозорили и с престорена страст укрил своето безстрастие. Друг брат, който никак не искал да председателства се престорил, че силно желае това. А как да ти опиша чистотата на оня мъж, който влязъл в блудилището уж с греховна цел, а всъщност довел намиращата
Както ветровете в тихо време раздвижват само повърхността на морето, а в друго време раздвижват самата дълбочина, така трябва да заключаваме и за ветровете на тъмнината. Защото в порочните хора те раздвижват самото чувство на сърцето (сърдечната дълбочина), а в преуспяващите вече – само повърхността на ума; затова последните по-скоро чувстват своята обикновена тишина, защото тяхната вътрешност остава неосквернена.
 
Само съвършените могат винаги да разпознават каква мисъл възниква в душата от нейната собствена съвест, каква мисъл произлиза от Бога, и каква от бесовете. Защото отначало бесовете влагат тайно в нас не всичко противно. Поради това този предмет е твърде тъмен.
 
С двете телесни очи се просвещава тялото, а с мислената и видима разсъдителност се просвещават сърдечните очи.
 
Кратко съдържание на предишните стъпала:
 
Твърдата вяра е майка на отричането от света; противоположното на нея действие е явно само по себе си.
 
Непоколебимата надежда е врата на безпристрастието; а онова, което е противно на нея, е ясно само по себе си.
 
Любовта към Бога е причина за отдалечаването от света; а обратното на нея е известно всекиму.
 
Подчинението се ражда от самоосъждането и от желание за душевно здраве.
 
Въздържанието е майка на здравето, а майка на въздържанието е мисълта за смъртта и твърдото помнене за жлъчката и оцета, които вкуси нашият Владика и Бог.
 
Помощник и начало на целомъдрието е безмълвието; угасяване на плътското разпалване е постът; а враг на скверните и нечисти помисли е съкрушеното сърце.
 
Вярата и отдалечаването от света е смърт за сребролюбието; а милосърдието и любовта предават на ближния и самото си тяло.
 
Прилежната молитва е гибел за унинието; а споменът за последния Съд ражда усърдие.
 
Желанието за безчестене е изцеряване на раздразнителността; а псалмопението, милосърдието и безкористието са убийци на скръбта.
 
Безпристрастието към веществените предмети възвежда към виждане на духовните.
 
Мълчанието и безмълвието са врагове на тщеславието; но ако се намираш в общежитие, понасяй безчестене.
 
Скръбните обстоятелства изцеряват видимата гордост, а невидимата я изцерява  Предвечният и Невидимият.
 
Унищожител на видимите змии е еленът, а на невидимите – смирението.
 
От това което виждаме в природата можем да получим ясна поука и за духовния живот.
 
Както змията не може да свлече от себе си старата кожа, ако не пропълзи през тясна пукнатина, така и ние не можем да отхвърлим предишните зли навици и вехтостта на душата си, и ризата на вехтия човек, ако не минем по тесния и труден път на поста и безчестенето.
 
Както охранените птици не могат да летят високо, така и оня, който угажда на своята плът, не може да се изкачи на небето.
 
 Пресъхналата тиня не привлича свинете и плътта, увехнала от подвизи, повече не привлича бесовете.
 
Както често пъти прекалено многото дърва потушават и изгасят огъня и произвеждат много пушек, така често и прекалената скръб прави душата като че опушена и тъмна, и изсушава водата на сълзите.
 
Както слепецът е неопитен стрелец, така и ученикът, който противоречи, погива.
 
Както закаленото желязо може да наточи незакаленото, така и усърдният брат често спасява ленивия.
 
Както яйцата, стопляни под крилете оживяват, така и помислите, които не се изповядват пред духовния отец, преминават в дела.
 
Както конете при надбягване се стараят да се изпреварят един другиго, така и в доброто братство се подбуждат един другиго в доброто.
 
Както облаците закриват слънцето, така и греховните помисли помрачават и погубват ума.
 
Както осъденият на смърт, отивайки към мястото на наказанието не говори за театрални представления, така и онзи, който искрено оплаква своите грехове, не ще угажда на корема си.
 
Както бедните, като видят царските съкровища, още повече съзнават своята беднотия, така и душата, като чете разкази за великите добродетели на светите отци, става по-смирена в своите мисли.
 
Както желязото неволно се подчинява на магнита, така и загрубелите в злите навици неволно се увличат от тях.
 
Както морето неволно се укротява от маслото, така и постът изгасява и неволните разпалвания на плътта.
 
Както водата, ако бъде стеснявана се издига нагоре, така и душата, угнетена от нещастия, чрез покаяние възлиза към Бога и се спасява.
 
Както носещият аромати се познава по благоуханието и против неговата воля, така и носещият в себе си Господния Дух се познава по думите и по смирението си.
 
Както ветровете раздвижват морската бездна, така и яростта повече от всички страсти смущава ума.
 
Което очите не са видели, него и гърлото не желае много да вкуси само от слух, така и частите на тялото получават от своето незнание голямо облекчение в духовната борба.
 
Както крадците не съвсем свободно отиват да крадат в ония места, където е царското оръжие, така и мислените разбойници не могат лесно да ограбят онзи, който е свързал молитвата със сърцето си.
 
Както огънят не ражда сняг, така и търсещият земна слава не получава небесната.
 
Както една искра често предизвиква голям пожар, така и едно добро дело изглажда множество големи съгрешения…
 
Както не е възможно без оръжие да убиваш зверове, така не е възможно без смирение да придобиеш безгневие.
 
Както по природа не е възможно да преживеем без храна, така и до края на живота си ние не можем нито за минута да се предаваме на нерадение.
 
Слънчевият лъч, проникнал през пукнатината в дома, осветлява всичко в него така, че се вижда и най-лекият прах, който се носи във въздуха; подобно на това, когато Господният страх идва в сърцето, му показва всички негови грехове.
 
Както раците се ловят лесно, защото плуват ту напред, ту назад, така и душата, която понякога плаче, понякога се смее, и понякога се наслаждава, не получава никаква полза.
 
Както спящите лесно биват ограбвани, така е и с ония, които се стремят към добродетелта, бидейки близо до света.
 
Както онзи, който се сражава с лъва, веднага загива ако отклони погледа си от него, така и онзи, който се бори със своята плът – ако я успокоява.
 
Както изкачващите се по гнила стълба са изложени на опасност, така и всяка чест, слава и могъщество се противят на смиреномъдрието.
 
Както не е възможно гладният да не говори за хляб, така не е възможно да се спаси онзи, който не помни смъртта и последния Съд.
 
Както водата заличава буквите, така и сълзата може да очисти съгрешенията.
 
Както се заличават букви и по друг начин когато няма вода, така и душата, лишена от сълзи, очиства и изглажда своите грехове със скръб и въздишки, и много жал.
 
Както в много нечистотии се раждат червеи, така и от множество ястия произлизат много падения, лукави помисли и съновидения.
 
Както ония, които имат на краката си окови, не могат удобно да вървят, така и ония, които събират пари, не могат да се изкачат на небето.
 
Както прясната рана се лекува лесно, така и противното на това става с дълговременни душевни рани, които трудно се лекуват, макар и да се лекуват.
 
Както за умиращия е невъзможно да ходи, така и за отчаялия се е невъзможно да се спаси.
 
Който казва, че има правилна вяра, а същевременно греши, той прилича на човек без очи. А този, който без да има истинска вяра извършва някои добри дела прилича на човек, който черпи вода и я влива в лош съд.
 
Както кораб, който има добър капитан, при Божията помощ безбедно влиза в пристанището, така и душата, която има добър пастир, лесно се издига до небето, макар някога да е извършила много грехове.
 
Както този, който няма пътеводител, лесно може да се загуби по своя път, макар да е твърде умен, така и онзи, който върви самоволно по пътя на монашеството, лесно погива, макар да знае цялата светска мъдрост.
 
Ако някой е слаб физически и е извършил много тежки беззакония, нека върви по пътя на смирението и свойствените на него добродетели; защото той не ще намери друго средство за спасение.
 
Както боледуващият дълго време не е възможно да оздравее за един миг, така не е възможно в кратко време да победим страстите, или дори само една от тях.
 
Разглеждай доколко силно действа в теб всяка страст и всяка добродетел, и ще узнаеш своето преуспяване.
 
Както ония, които сменят злато за глина, имат голяма загуба, така и ония, които за придобиване на телесни изгоди, издават и изказват духовното.
 
Мнозина скоро са получили опрощаване на греховете, но никой скоро не е придобил безстрастие; защото за неговото придобиване е необходимо дълго време, голямо усърдие, много труд на любовта, и помощ от Бога.
 
Нека изследваме как животни или птици ни причиняват вреди във време на сеитба, кои – по време на растежа на посевите, и кои – по време на жътва, та според вида на животните, да употребим и подходящи средства, за да ги уловим.
 
Както за боледуващия от треска няма справедлива причина да се самоубива, така и никой не бива да се отчайва до последния си дъх.
 
Както за онзи, който е погребал баща си, е срамно веднага след погребението да се жени, така и плачещите за своите грехове не е прилично да търсят в тоя век спокойствие, чест и слава от хората.
 
Както жилищата на гражданите се отличават от жилищата на осъдените престъпници, така и начинът на живот на плачещите за своите грехове трябва да бъде напълно различен от начина на живот на невиновните.
 
За войник, който е получил във време на бой тежки рани по лицето, царят не само че не дава заповед да бъде уволнен, но напротив, награждава го, и с това го подбужда към още по-голяма храброст; така и Небесният Цар увенчава монаха, който изтърпява много беди от бесовете.
 
Чувството на душата е нейно естествено свойство, а грехът е заглушаване на чувството. Осъзнаването причинява или прекратяване на злото, или неговото намаляване. А съзнанието е рожба на съвестта; съвестта пък е слово и изобличаване от Ангела пазител, който ни е даден при кръщението. Именно поради това ние забелязваме, че непросветените чрез кръщението не са измъчвани в душата си за своите зли дела толкова, колкото верните, но някак си неясно*.
 
*На душата е свойствено да размишлява и да познава своя грях, и като го съзнае, да се вразумява по подходящ начин, да се разкайва, да поправя всичко необходимо и да се старае да намалява и напълно да премахва злото, да изпълнява добродетелите с благ разсъдък, и да приема просвещение, идващо от Ангела, който е получила при кръщението, и който я пази, наставлява и просвещава в богоугодното и я изобличава за да се отдалечава от дела, които са ненавистни на Бога. А некръстената душа не е получила такъв Ангел, поради което тя е сляпа и не чувства извършваните от нея най-големи грехове, но упорства и неразумно се радва за своите зли дела и изобщо не помисля за тях, не се съкрушава, не се умилява, за да се умие със сълзи, и не се вразумява от големи злострадания, както това става с кръстената душа. (Новогр превод на Лествицата от Атанасий Критски)
 
От намаляването на злото се ражда отдалечаване от него, а отдалечаването от злото е начало на покаянието. Началото на покаянието пък е начало на спасение, а началото на спасението е благото намерение; благото намерение ражда трудовете, а началото на трудовете са добродетелите. Начало на добродетелите е цветът на добродетелите; начало на този цвят е подвигът, а плод на подвига е постоянството; плод и рожба на постоянното обучение е навикът, а от навика произлиза  укореняване в доброто. От това укореняване се ражда страхът Божий, а от страха Божий – опазване на заповедите – и небесни, и земни. Опазването на заповедите е знак на любовта, а началото на любовта е голямото смирение. Голямото смирение е майка на безстрастието, а придобивка на безстрастието е съвършената любов, т.е. пълното вселяване на Бога в онези, които чрез безстрастие са станали чисти по сърце, защото те ще видят Бога. Нему слава во веки веков. Амин.
 
от "Лествица", стъпало 26

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ