1.Разсъдителността у новоначинаещите е истинско познаване на своето душевно устройство; у средните тя е духовно чувство, което безпогрешно различава истинското добро от естественото и от онова, което е противно на доброто; а у съвършените разсъдителността е духовен разум, даден от Божественото просвещение, който със своя светилник може да просвещава и онова, което е тъмно в душите на другите.

 

2.Или пък: разсъдителността в общ смисъл се състои и се познава в това, да се постига точно и вярно Божествената воля във всяко време, на всяко място и във всяко нещо. То се намира само в чистите по сърце, по тяло и по уста.

 

3.Който благочестиво е победил първите три от главните страсти*, той заедно с тях е победил и последните пет**; но който е небрежен за унищожаването на първите, той нито една не ще победи.

 

Преяждане, сребролюбие и тщеславие

 

Блудство, гняв, скръб, униние и гордост

 

4.Разсъдителността е неосквернена съвест и чисто чувство*.

 

Под думата “чисто чувство” се разбира опазването на всички външни сетива. Поради това човек разсъждава както трябва тогава, когато пази своята съвест неосквернена, предпазвайки от вреда и външните си сетива, т.е. гледа на всичко с целомъдрено око, слуша само безопасното, говори само навременното и благопотребното.

 

6.Всички бесовски борби произлизат от три главни причини: или от нашето нерадение, или от гордост, или поради завист на дявола. Окаян е първият, всеокаян е вторият, а третият е преблажен.

 

7.Цел и правило във всички случаи е да ориентираме нашата съвест по Бога, и като видим откъде веят Божиите ветрове, по нейните указания да разпънем и платната.

 

8.Във всички деяния, с които се стараем да угодим на Бога, бесовете ни изкопават три ями. Първо, те се борят да попречат на нашето добро дело. Второ, ако при този пръв опит са победени, те се стараят извършеното да не е според Божията воля. Трето,  ако тези крадци нямат успех и в този замисъл, тогава, пристъпвайки тихо към нашата душа, ни облажават, че живеем напълно богоугодно. На първото изкушение се съпротивляват старанието и загрижеността за смъртта; на второто – послушанието и унижението; а на третото – непрестанното самоукоряване. Това е трудно за нас докато не влезе в нашето светилище онзи Божий огън. Тогава у нас ще изчезне насилието на злите навици, защото нашият Бог е огън, който изтребя всяко разпалване и движение на похотта, всеки лош навик, ожесточение и омрачаване, вътрешно и външно, видимо и мислено.

 

9.А бесовете, от своя страна, правят обикновено съвсем противното на това, което сега казахме. Когато те овладеят душата и помрачат светлината на ума, тогава в нас, окаяните, не ще има вече нито трезво внимание, нито разсъдителност, нито съзнание, нито срам, но тяхното място ще заемат безгрижието, безчувствието, безразсъдството и слепотата на ума.

 

11.Ако денят в нашата душа не помръкне и не потъмнее, то онези невидими крадци няма да я ограбят, убият и погубят. Ограбване на душата има когато ние считаме за добро едно нещо, в което няма добро; ограбване е незабележимо лишаване от духовното богатство; ограбването е незнайно пленяване на душата. Убиване на душата е умъртвяване на съзнанието чрез падане в непристойни дела; погубване на душата е падане в отчаяние след извършване на беззаконието.

 

12.Никой не бива да се извинява за неизпълнение на Евангелските заповеди поради лична немощ, защото има души, които са направили повече, отколкото повеляват заповедите. В справедливостта на казаното ще те увери оня, който възлюби ближния си повече от себе си и предаде за него своята душа, макар и да не беше получил за това заповед от Господа*.

 

Йоан Лествичник говори за авва Лъв – “Луг Духовний” от Йоан Мосх, гл 3

 

13.Нека благодушестват ония, които са били страстни и са се смирили. Защото те, макар и да са падали във всички ями, и да са били оплитани във всички мрежи, и да са страдали от всяка немощ, но след оздравяването си те за всички стават светила и лекари, пътеводители и наставници, обявявайки свойството и вида на всяка болест, и спасявайки със своята опитност ония, които са близо до падане.

 

14.Ако някои, измъчвани от по-рано придобити лоши привички, могат макар и с просто слово да поучат другите, то нека ги поучават, но само да не началстват; може би някога засрамени от собствените си думи да започнат деятелна добродетел. По този начин и за тях ще се сбъдне това, което както видях се случи с някои потънали в тиня: като изтърпяха нейната нечистота, те разказваха на минаващите как са паднали в тинята; те вършеха това за да ги предпазят да не паднат ония, които вървят по същия път; и за спасението на вторите, Всесилният избави и тях от от тинята на греха. А ако страдащите от пороци доброволно се предадат на наслади, то нека показват своето учение с мълчание. Защото Писанието казва: Иисус начена да върши и учи.

 

15.Ние, смирените монаси, плаваме наистина в свирепо и неукротимо море, пълно с много ветрове и скали, водовъртежи, разбойници, урагани и плитчини, чудовища и свирепи вълни.Скала в душата е свирепата и внезапна избухливост.Водовъртежът е безнадеждност, която обхваща ума и го увлича в бездната на отчаянието.Плитчини са незнанието, което съдържа зло под вид но добро.Чудовища са страстите на това грубо и  свирепо тяло.Разбойници са най-лютите слуги на тщеславието, които заграбват нашия товар и трудовете на добродетелите.Вълната е надменният и надут от ситост корем, който със своята ненаситност ни предава на ония зверове;а ураганът е съборената от небето гордост, която ни възнася до небето и ни сваля до бездните.

 

16.Ония, които се занимават с науки знаят какво учение подхожда за начинаещите, какво - за средните, и какво – за самите учители. Нека обсъдим внимателно дали ние не сме още при началните правила, макар да се обучаваме дълго време. Всички считат за срам да видят стар човек, който ходи в детско училище. Превъзходната азбука за всички е следната: послушание, пост, вретище, пепел, сълзи, изповед, мълчание, смирение, бдение, мъжество, студ, труд, страдание, унижение, съкрушение, незлопаметност, братолюбие, кротост, проста и нелюбопитна вяра, безгрижие за света, непорочна ненавист към родителите, безпристрастие, простота с незлобие, самоукоряване.

 

17.Указания и признаци на преуспяващия са: липса на тщеславие, безгневие, добра надежда, безмълвие, разсъдителност, твърдо помнене на Божия съд, милосърдие, страннолюбие, прилично вразумяване, безстрастна молитва, несребролюбие.

 

18.А предел, указание и закон за душите и телата, които в плътта са съвършени по благочестие, са следните: непленявано сърце, съвършена любов, извор на смиреномъдрие, възторг на ума, Христово присъствие, неограбване на светлината и молитвата, изобилие на Божиите озарявания, желание за съединяване с Христа чрез смъртта, ненавист към тленния живот, отчуждаване от тялото, молитва за света, настойчиво скланяща Бога за милост, съслужение на Ангелите, бездна на разума, дом на тайнствата, хранилище на неизказани откровения, спасение на човеците, което прави човека бог над бесовете, господар над страстите, владетел над тялото, повелител над естеството, чужд над греха, дом на безстрастието, подражател на Господа с помощта на Господа.

 

19.Немалко внимание ни е нужно тогава, когато тялото боледува. Защото бесовете като ни видят, че лежим на земята безсилни от изнемогване да се въоръжим против тях с телесен подвиг, се опитват да ни нападат с особена жестокост.

 

22.Ум, достигнал духовния разум, непременно се облича в духовно чувство*. Дали то е в нас или не, ние сме длъжни непрестанно да се грижим за него и да го търсим в себе си, защото когато то се яви, тогава външните чувства всякак ще престанат да действат съблазнително на душата и като е знаел това, някой от премъдрите е казал: и Божествено чувство ще намериш**.

 

Разумно чувство

 

Духовното чувство е в нас, съединено с ума у всеки човек, и то не е в нас така, когато е заглушавано от пороците в порочните, бездействено и непознаваемо. Умът сам по себе си, бидейки мислено око но душата, има голямо просвещаване и естествено разбиране и блага разсъдителност в себе си по отношение на всички предмети и може да ги изследва с чудна мъдрост и да знае кое е добро и кое – зло. И тази способност на разбиране е винаги в нас, тъй като тя е съединена с човешкия ум и е неразлъчна от него, а често по наша собствена вина тя не действа в нас, тъй като е засипана и покрита от нашите страсти и грехове като някаква покрита светлина, която гори, но не свети, защото е закрита и остава без действие, и ако я аткрием, тя отново светва. Така е и духовният разум в нас. Поради това никога да не преставаме да го откриваме, за да може да действа, защото когато той е открит, той свети и прогонва всички наши лоши желания, плътски действия, и както тъмнината се прогонва от светлината, така той леко побеждава и унищожава плътските движения и те повече не ни изкушават; и тогава Бог ни дава някакъв усърден стремеж и божествено желание, за да го имаме в себе си и то винаги да ни води към всяко добро,  както е казал премъдрият Св Нил, който е изпитал и узнал това.

 

23.Монашеският живот по отношение на делата и словата, мислите и движенията, трябва да бъде провеждан непременно чрез чувството на сърцето. Ако не е така, той няма да е монашески живот, а още по-малко Ангелски.

 

24.Едно е промисъл Божий, друго – Божия помощ, едно – закрила, друго – милост Божия, и друго – утеха. Божият промисъл се простира върху всяка твар. Божията помощ се дава само на верните. Божията закрила е над такива верни, които наистина са верни. С Божията милост се удостояват ония, които се трудят за Бога; а утеха от Бога получават ония, които Го обичат*.

 

Божият промисъл се простира върху всяка твар, т.е. върху цялото творение. Божията помощ се дава на верните, т.е. християните, които имат истинска православна вяра, но с недостатъчност в добрите дела. На такива Господ дава Своята помощ, та те при истинската вяра да осъществяват и добри дела. Божията закрила е над такива верни, които наистина са верни, т.е. над онези, които като държат истинската вяра, са усърдни и в добрите дела, доколкото им е възможно. С Божията милост се удостояват онези, които работят за Бога, т.е. които са посветили себе си в служение на Бога и усърдно Му служат през целия си живот. Утеха от Бога получават онези, които Го обичат, т.е. които са достигнали до пълната мярка на Божията любов и мярката на синовството. Защото, както казват Св Василий Велики и преп авва Доротей, можем да угодим на Бога по три начина: или чрез благоугаждане, страхувайки се от мъките, и тогава се намираме в положението на роб, или търсейки награда изпълняваме Божиите заповеди за собствена полза, поради което сме в положението на наемници, или правим добро заради самото добро и тогава сме в положението на син.

 

25.Понякога онова, което за един е лекарство, за друг е отрова; понякога едното и другото за единия и за другия е лекарство, когато се дава в подходящо време, а дадени ненавреме, те са отрова.

 

26.Аз видях неопитен лекар, който унизи един скърбящ, и с това не направи нищо повече за него, а само го хвърли в отчаяние. Видях и опитен лекар, който оперира надменно сърце с унижение и го изчисти от цялата му смрадна гной.

 

28.Някои, не зная защо, (защото аз не съм научен по свое мнение да любопитствам и да изследвам Божиите дарования) така да се каже, по природа са склонни към въздържаност или към безмълвие, към чистота или към скромност, към кротост или към умиление. А у други самата природа се съпротивлява на тези добри качества, но те насила принуждават себе си към тях и макар понякога да са побеждавани, аз ги похвалявам повече от първите като принудители на естеството.

 

29.О, човече, не се хвали много с богатството, което ти без труд си получил, но знай, че подателят на даровете, като е предвидял твоята голяма повреда, немощ и гибел, е поискал да те спаси някак с онези превъзходни дарби, които ти не си заслужил.

 

30.Наставленията, които сме получили от детство, нашето възпитание и занимания, когато станем на възраст способстват или ни пречат за придобиване на добродетели и в монашеския живот.

 

31.Светлина за монасите са Ангелите, а светлина за всички човеци – монашеският живот и поради това нека монасите да се подвизават да бъдат благ пример във всичко; ние никому с нищо не туряме препънка, ни с дела, ни с думи. Но ако тая светлина е тъмнина, то другата тъмнина, т.е. ония, които са в света, колко ли повече се помрачава.

 

33.С помощта на Светата Троица нека се въоръжим против трите главни страсти с три добродетели*. Ако не сторим това, ние сами ще си навлечем много мъки.

 

С въздържание - против сластолюбието, с нестяжателност – против сребролюбието, със смирение – против тщеславието.

 

34.Наистина, ако и в нас е Онзи, Който превърна морето в суша, то без съмнение и нашият Израил, т.е. умът, виждащ Бога, без тревога ще премине морето на страстите и ще види потопени мислените египтяни във водата на своите сълзи. Но ако Той не дойде в нас, то кой ще устои против шума на вълните на това море, т.е. плътта?

 

35.Ако Бог възкръсне в нас чрез дела, ще се разпръснат Неговите врагове, и ако се приближим към Него чрез духовно виждане, ще избягат от Неговото и от нашето лице ония, които ненавиждат Него и нас.

 

36.Нека се постараем да се научим да познаваме Божиите истини най-вече с пот, а не с просто слово, защото не думи, а дела трябва да покажем при излизането си от този живот.

 

37.Ония, които чуят, че някъде има скрито съкровище, го търсят усилено и като го намерят, усърдно пазят намереното; а ония, които са забогатели без труд, са разточителни.

 

38.Не е възможно да преодолеем без труд предишните си греховни навици и пристрастия, а който не престава да притуря към тях и нови, такъв или се е отчаял за своето спасение, или никак не се е възползвал от монашеския живот. Впрочем, аз зная, че Бог всичко може, за него няма нищо невъзможно.

 

39.Някои, недоумявайки, ми предложиха за разглеждане трудния за разрешаване въпрос, който превишаваше разума на всички подобни на мене и за който не бях намерил разсъждение нито в една от стигналите до мене книги. Какви изчадия, казваха те, се раждат от осемте главни страстни помисли и кой от трите най-главни е родител на всеки от останалите пет? И в отговор на това недоумение показах похвално незнание; тогава получих от ония преподобни мъже следното вразумление: “майка на блудството е преяждането, майка на унинието – тщеславието, скръбта и гневът се раждат от трите най-главни страсти*, а майка на гордостта е тщеславието”.

 

От сластолюбието, славолюбието и сребролюбието

 

40.На това вразумление от ония достойни за почит мъже аз отговорих с молба да ме научат какви грехове произлизат от осемте главни страсти. И кой от тях от коя именно се ражда; на това тези безстрастни отци благосклонно казаха, че в безумните страсти няма порядък или разум, но всякакво своеволие и неуредица. Блажените отци потвърдиха това с твърде убедителни доказателства, представяйки много най-достоверни примери, от които някои поместваме в това слово, та от тях да получим вразумление за правилно мнение и за останалото.

 

41.Ненавременният смях, например, понякога се ражда от блудния бяс, а понякога от тщеславието, когато човек вътрешно сам себе си безсрамно хвали, а понякога смехът се ражда и от наслаждение от храна.

 

42.Дългият сън произлиза понякога от насищане, а понякога от постене, когато ония, които постят, се превъзнасят; понякога от униние, а понякога и просто от естеството.

 

43.Многословието произлиза понякога от преяждане, а понякога от тщеславие.

 

44.Унинието произлиза понякога от това, че в човека няма страх от Бога.

 

45.Хулата е дъщеря на гордостта, а често се ражда и от това, че осъждаме ближния за същото, или от безвременна завист на бесовете.

 

46.Жестокосърдието се ражда понякога от насищане, понякога от безчувствие, а понякога от пристрастие. А пристрастието – понякога от блудство, понякога от сребролюбие, понякога от преяждане, понякога от тщеславие и от много други причини.

 

47.Лукавството произлиза от превъзнасяне и от гняв.

 

48.Лицемерието – от самоугаждане и своеволие.

 

49.Противоположните на тези страсти добродетели се раждат от противоположни родители. Не би ми стигнало време, ако започна да разсъждавам за всяко от тях поотделно, затова кратко ще кажа, че умъртвител на всяка от казаните страсти е смиреномъдрието, и който е придобил тази добродетел, той е победил всички.

 

50.Сластолюбието и лукавството са родители на всички злини; който е обхванат от тях, не ще види Господа; но и отдалечаването от първото без отдалечаването от второто не ни носи никаква полза.

 

51.Страхът, който чувстваме от началниците и от зверовете, нека ни бъде пример за страха от Господа; и любовта към телесната красота да бъде за тебе образ на любовта към Бога; защото нищо не ни пречи да взимаме примери за добродетелите и от противни на тях действия.

 

52.Днешният век твърде много се е развратил и е преизпълнен с превъзнасяне и лицемерие; може би той показва телесни трудове по примера на нашите древни отци, но не се удостоява с техните дарования; макар че, мисля аз, човешкото естество никога не се е нуждаело от дарования така, както сега. И справедливо търпим това, защото Бог отговаря не на трудовете, а на простотата и смирението. Макар Божията сила да се проявява в немощ, но Бог ще отхвърли несмиреномъдрения подвижник.

 

53.Когато видим някого от нашите Христови воини в телесно страдание и недъг, не бива лукаво да си обясняваме причината за неговата болест, но по-добре да го приемем с проста и незлобива любов и да се постараем да го лекуваме като собствен член и като воин, ранен в борбата.

 

54.Болестта се изпраща понякога за очистване на греховете, а понякога за да смири превъзнасянето.

 

55.Нашият благ и всеблаг Владика и Господ като види, че някой е твърде ленив към подвизи, смирява неговата плът с немощ като с най-утешително подвижничество; а понякога с това очиства и душата от лукави страсти и помисли.

 

56.Всичко, което се случва с нас, видимо или невидимо, може да се приеме трояко: както трябва (т.е. по добър и полезен за нас начин), пристрастно (т.е. със злоба и вредна мисъл) и средно; аз видях трима братя, които претърпяха загуба; единият от тях негодуваше, другият остана без скръб, а третият прие това с голяма радост.

 

57.Аз видях как земеделци хвърляха еднакво в земята семе, но всеки от тях имаше свое намерение. Един мислеше как да си изплати дълговете; друг искаше да забогатее; трети желаеше да поднесе дар на своя господар; а целта на друг бе да получи похвала за своето добро дело от минувачите по пътя на тоя живот; друг пък мислеше да ядоса своя враг, който му завиждаше; а друг се трудеше, за да не го подиграват, че бездейства. И ето кои са семената на тези земеделци: пост, бдение, милостиня, служби и други послушания; а различните намерения на сеячите нека всеки от братята в Господа усърдно да разгледа.

 

58.Когато черпим вода от кладенеца, понякога незабелязано загребваме и жаба с водата; така често при извършване на делата на добродетелите ние тайно изпълняваме сплетените с тях страсти. Например, с гостоприемството се сплита преяждане; с любовта – блудство; с разсъдителността – коварство; с мъдростта – хитрост; с кротостта – тънко лукавство, бавност и леност, противоречене, своеволие и непослушание; с мълчанието се сплита надменността на учителството; с радостта – превъзнасяне; с надеждата – отпуснатост; с любовта – осъждане на ближния; с безмълвието – униние и леност; с чистотата – чувство на огорчение; със смиреномъдрието – дързост. Към всички тези добродетели прилепва тщеславието като някакъв общ мехлем или по-вярно казано, отрова.

 

59.Нека не скърбим, когато в нашите прошения към Господа не винаги биваме чути. Господ би желал всички човеци в един миг да станат безстрастни*.

 

Но Неговата предвидливост не счита това полезно за тях.

 

60.Всички, които молят нещо от Бога и не получават, без съмнение не получават по някоя от следните причини: или защото молят преждевременно; или защото молят не по достойнство, а поради тщеславие; или защото, като получат просимото, биха се възгордели или биха изпаднали в нерадение.

 

61.Аз мисля, че никой не се съмнява в това, че бесовете и страстите се отдалечават от душата понякога временно, а понякога и завинаги; но малцина знаят по какви причини те ни напускат.

 

62.От някои, не само верни, но и неверни, всички страсти се оттеглят, освен една – гордостта. Нея те оставят като първенствуващо зло, което запълва мястото на всички останали страсти, защото тя е толкова вредна, че може да свали от самото небе.

 

63.Веществото на страстите, бидейки изнурявано от Божествения огън, се изразходва; а според мярката на това, доколко веществото се изкоренява и душата се очиства, се отдалечават и страстите ако човек сам не ги привлече пак със своя чувствен живот и леност.

 

64.Понякога бесовете и сами отстъпват от нас, за да ни въведат в безгрижие и после внезапно нападат върху бедната душа, разхищават я и до такава степен я приучават към пороците, че тя вече сама себе си клевети и на себе си противодейства.

 

65.Известно ми е и друго отстъпление на онези зверове; то става тогава, когато душата напълно се утвърди в греховните навици. Такъв пример ние виждаме у децата, които по дълговременна привичка смучат своите пръсти, когато майките не им дават да бозаят.

 

66.Зная и пето безстрастие, което се установява в душата от голяма простота и похвално незлобие. По справедливост на такива се изпраща помощ от Бога, Който спасява правите по сърце и незабелязано за самите тях, ги избавя от страстите, както и децата, които почти не забелязват своята голота, когато ги събличат.

 

67.По природа в човека няма зло и страсти, защото Бог не е творец на страстите. А добродетели той е дарил много на нашето естество, от които известни са следните: милостиня, защото и езичниците познават милосърдието; любов, защото често и безсловесните животни проливат сълзи когато ги разделят; вяра, защото всички ние от себе си я пораждаме; надежда, защото ние и в заем взимаме, и назаем даваме, и сеем, и плаваме* с надежда да се обогатим. И тъй, ако любовта е наша естествена добродетел, както показахме тук, а тя е свръзка на съвършенството и изпълнение на закона, то значи, че добродетелите не са далеч от нашето естество; нека се засрамят ония, които се позовават на своята неспособност да ги изпълняват!

 

По търговия

 

68.Но що се отнася до чистотата, безгневието, смиреномъдрието, молитвата, бдението, поста и постоянното умиление – тези добродетели са по-горе от естеството. На някои от тях ни научиха хората, на други – Ангелите, а на трети – учител и дарител е сам Бог Слово**.

 

Илия Критски казва: Наставници в целомъдрието са пр. Илия, Св. Йоан Кръстител и Св. Йоан Богослов; наставници в кротостта – Мойсей и Давид; наставници в молитвата – Син Божий и Ангелът, който се явил на Св. Антоний и Св. Пахомий; наставници в поста – Мойсей и Сам Спасителят; на бдение са учили много пустиножители, които чрез него са придобили съкрушение и духовно просвещение. Но на смирение ни учи само Самият Бог Слово, Спасителят на всички човеци, Който стана човек и обедня заради нас. А колко велика добродетел е смирението, щом Онзи, чието величие няма мярка, слезе до крайно унижение – кръстна смърт, само за да научи нас човеците на смирение. И понеже гордостта на дявола беше начало на нашия грях, необходимо беше смирението на Самия Бог да стане оръдие на нашето изкупление.

 

69.При сравняване на злините, трябва да избираме най-леката. Например, често се случва, че когато стоим на молитва, при нас идват братя; по необходимост ние трябва да се решим на едно от двете: или да оставим молитвата, или да оставим брата без отговор и да го наскърбим. Но любовта е повече от молитвата, защото молитвата е частна добродетел, а любовта е добродетел всеобхватна.

 

70.Веднъж, когато бях още млад, отидох в един град или село, и там във време на обяда изведнъж ме нападнаха помисли на преяждането и тщеславие. Но страхувайки се от изчадието на преяждането, аз разсъдих, че е по-добре да бъда победен от тщеславието, знаейки, че у младите бесът на преяждането много често побеждава беса на тщеславието. И не е чудно: у мирските хора корен на всички злини е сребролюбието, а у монасите – преяждането.

 

71.Нерядко Бог по Своя промисъл оставя в духовните хора някои от най-леките страсти, та заради тези леки и почти безгрешни немощи да се укоряват много, и така да придобият неукрадимото богатство на смиреномъдрието.

 

72.Който отначало не е живял в подчинение, за него е невъзможно да придобие смирение, защото всеки, който сам се е научил на изкуство, се хвали сам.

 

74.На благочестивите е свойствено да дават на всеки, който моли; на по-благочестивите – да дават и на ония, които не молят; само на безстрастните е свойствено да не искат да получат назад от длъжниците си, особено когато има възможност за това.

 

75.Нека непрестанно да изследваме сами себе си по отношение на всички страсти и добродетели, за да знаем къде се намираме: в началото, в средата или в края.

 

76.Всички бесовски борби против нас произлизат от тези три причини: сластолюбие, гордост или бесовска завист. Блажени са последните, всеокаяни – средните, а първите са негодни докрай.

 

77.Има едно чувство, или по-добре казано навик на неуморна търпеливост. Обхванатият от него не ще се уплаши никога от страданието, нито ще се отврати от него. Душите на мъчениците, изпълнени с това достохвално чувство, лесно презирали мъченията.

 

78.Едно е опазване на мислите, а друго – опазване на ума; и колкото изток отстои от запад, толкова последната дейност е по-висока от първата, макар и несравнено по-трудна от нея.

 

79.Едно нещо е да се молим против помислите: друго – да им противоречим; а друго – да ги унижаваме и презираме. За първото свидетелства онзи, който е казал: “Побързай, Господи, да ми помогнеш” и т.н. За второто – същият: “и аз ще дам отговор на тоя, който ме хули” т.е. слово на противоречие*; и още: направил си ни предмет на противоречие между нашите съседи. За третото свидетелства пак същият псалмопеец: “станах ням, не си отварям устата”; и: “ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене”; и още: “Горделивите ме хулеха докрай, но аз не се отклоних от Твоя закон”. Средният от тях често прибягва до първия начин, поради своята неподготвеност; но първият още не може да отхвърля своите врагове чрез противоречене; а онзи, който е достигнал третото устройство, той напълно ги презира.

 

Преп Исихий презвитер казва: “Онзи, който се подвизава вътрешно, трябва да има във всеки миг на живота си тези четири: смирение, голямо внимание, противоречие и молитва. Смирение, защото той се бори с гордите противни бесове и трябва да има Христовата помощ в своите сърдечни ръце, защото Господ ненавижда гордите. А внимание – сърцето да няма свой помисъл, та бил той и благ. Противоречие – когато скоро разбере дошлия, незабавно с гняв да се обърне към лукавия с думите на псалмопевеца: “само в Бога се успокоява душата ми”. А молитвата веднага след противоречието – да извика към Господа с мълчалива въздишка. И тогава сам подвизаващият се ще види врага сразен, или прогонен с името на Иисуса, като прах от вятър, или като изчезващ дим с неговите мечти”.

 

81.Както ония, които имат здраво чувство на обоняние могат да усещат ароматите, макар и някой да ги носи тайно у себе си, така и чистата душа познава в другите души и благоуханието, което сама е получила от Бога, и злосмрадието, от което е избавена напълно, макар другите да не чувстват това.

 

82.При все, че не е възможно всички да бъдат безстрастни, но не е невъзможно за всички да се спасят и примирят с Бога.

 

83.Да не те овладеят чуждоплеменниците – ония помисли, които ни подбуждат да изследваме неизказаните съдби на Божия промисъл и виденията на някои, които им внушават безразсъдното мнение, че у Бога има лицеприятие. Тези помисли са признаци и явни изчадия на превъзнасянето.

 

84.Има бяс на сребролюбието, който често приема лицемерния образ на смирението и има бяс на тщеславието, който подбужда към раздаване на милостиня; същото върши и бесът на сластолюбието. Ако ние можем да бъдем чисти от последните две страсти, не ще престанем да вършим дела на милосърдие навсякъде.

 

85.Някои са казали, че едни бесове се противопоставят на други; а аз се уверих, че всички бесове търсят нашето погубване.

 

86.Всяко духовно деяние, видимо или умствено, се предшества от собствено намерение и най-усърдно желание, при Божие съдействие в тях; защото ако няма първите, то и второто не ще дойде.

 

87.Има време за всяка работа под небето, казва Еклисиаст. Това изречение обхваща и ония неща и деяния, които стават в нашето свещено жителство. И тъй, ако е угодно, нека обсъдим кое е подходящо и свойствено за всяко време. Защото известно е, че за ония, които се подвизават, има време на безстрастие и има време на побеждаване от страстите поради това, че са още млади. Има време на сълзи и време на вкаменяване на сърцето; има време на подчинение и време на изповядване; има време за пост и време за приемане на храна; има време на борба с плътския враг – тялото и време на умъртвяване на разпалванията; време на душевна буря и време на тишина на ума; време на сърдечна скръб и време на духовна радост; време на учителство и време на ученичество; ...време на борба и време на здрав мир; време на безмълвие и време на безмълвна деятелност; време на непрестанна молитва и време на нелицемерна служба. И тъй, да не ни подмамва горделивото усърдие, подбуждайки ни преждевременно да искаме това, което ще дойде в свое време; не бива да искаме през зимата това, което е свойствено на лятото; нито във време на сеитба това, което пренадлежи на жътвата; защото в едно време се сеят трудове и в друго се жънат неизказаните дарове на благодатта. В противен случай ние и в свое време не ще получим това, което е подходящо и свойствено за него.

 

88.По непостижимия Божий промисъл някои са получили духовни дарби преди трудовете, други – в самите трудове; трети – след трудовете, а някои – вече при смъртта. Заслужава да се изследва кой от тях е по-смирен от останалите.

 

89.Има отчаяние, което произлиза от много грехове, утежняване на съвестта и непоносима скръб, когато душата се потапя в това множество рани и от тяхната тежест потъва в бездната на безнадеждността. Но има и друг вид отчаяние, което произлиза от гордост и превъзнасяне, когато падналите мислят, че те не са заслужили това падение. Ако някой вникне това ще види, че между тези два вида отчаяние има следната разлика: при първото човек се предава на нерадение, а при второто, в безнадеждността държи и подвига, което е противно едно на друго. Но от първия вид отчаяние ни изцеряват въздържанието и упованието на Божието милосърдие, а от втория – смирението и навикът никого да не осъждаме.

 

90.Ние не бива да се удивляваме като на нещо изключително когато видим, че някои вършат зли дела, а говорят хубави слова; защото и змията в рая, която говореше надуто, бе превъзнесена и погубена от гордостта*.

 

*Ние не бива да се удивляваме и не бива да ни се вижда странно, ако някои лукави хора вършат дяволски дела, а поради своето тщеславие говорят благи думи; защото и тези горди и безразсъдни хора, ако останат неразкаяни, ще бъдат свалени от небето както и лукавият демон, който е бил в рая, а от гордост се превъзнесъл и погинал, и от Ангел станал бяс и бил хвърлен в преизподнята. Така ще пострада и онзи, който поради своята гордост учи и другите на онова, което нито е изпитал по желание, нито е изпълнил на дело, и от тщеславен учител става лукав бяс; защото същото върши и лъжеучителят дявол, който много пъти се е явявал на светиите във вид на ангел и им говорил божествени думи с коварен умисъл, за да се подиграе с тях и да ги хвърли в гордост; той им се е явявал като добър според думите, но изпълнен с измама, бидейки зъл вътрешно и външно според дяволския злоумисъл и според своите дела. Той е вършил това винаги и го върши до ден днешен с нас, за да ни увлече в своите мрежи.

 

91.Във всички твои начинания и при всеки начин на живот, в подчинение ли се намираш или не, независимо дали твоят подвиг е видим или духовен, имай като закон и правило следното: изпитвай дали те наистина се вършат заради Бога. Например, ако ние като начинаещи вършим нещо с усърдие, но от това не се умножава в душата ни придобитото от по-рано смирение, аз не мисля, че нашият труд, малък или голям, е бил заради Бога. Защото в нас, младите, признак за това, че делото ни е съгласно с Божията воля, е напредъкът в смирението, у средните – прекратяване на вътрешната борба, а у съвършените – умножаване и изобилие на Божествената светлина.

 

92.Малкото може да бъде и немалко у великите, а великото у малките без съмнение е несъвършено.

 

93.Когато въздухът се изчисти от облаци, слънцето се показва в целия си блясък; така и душата, която се е удостоила с опрощаване на греховете и предишните й навици, без съмнение вижда Божествената светлина.

 

94.Едно е грях, друго е празност, друго е нерадение, друго е страст, а друго – падение. Който може да разпознава това в Господа, нека разпознава*.

 

Грехът е нарушение на закона, малко или голямо, което става с дело, с думи или с мисъл. Празност имаме тогава, когато човек е в бездействие и не върши Божиите дела, които е длъжен да върши. Нерадение – когато човек върши Божиите дела, но нехайно, без любов и усърдие. Страстта е зло и трудно изкоренимо устройство на помисъла и желание на сърцето, което се стреми към душевредни пожелания и греховни дела. Падението е изпадане на душата в неверие или на тялото в плътски грях. (Новогр превод на Лествицата от Атанасий Критски)

 

95.Някои облажават повече от всичко чудотворството и други видими духовни дарби не знаейки, че има много по-превъзходни дарби, които са скрити и поради това не са застрашени от падение.

 

96.Очистилият се напълно от страстите вижда даже душата на ближния, макар не самото нейно същество, но в какво устройство се намира и какви са нейните склонности и чувствувания; а още преуспяващият съди за душата по телесните действия.

 

97.Често малкият огън унищожава всички предмети на дадено място; така и малката пукнатина похабява целия ни труд.

 

99.Ако видим, че някои ни обичат в Господа, пред тях ние най-вече трябва да бъдем скромни; защото нищо не опропастява любовта и нищо толкова скоро не причинява ненавист, както волността в държанието.

 

100.Окото на душата е проницателно и прекрасно, тъй че след безплътните същества то по проницателност превъзхожда всяко творение; поради това често и ония, които са побеждавани от страстите, могат да четат мислите в душите на другите от голяма любов към тях и особено когато още не са затънали в плътски нечистотии; щом нищо не е така противно на нематериалното естество както материалното, то нека онзи, който чете, да разбира.

 

101.Суеверните признаци у светските хора се съпротивляват на вярата в Божия промисъл, а у нас монасите – на духовния разум.

 

102.Немощните по душа трябва да познават Божието посещение и Неговата милост към тях по телесните страдания и външни беди и изкушения (изпитания). А съвършените познават Божието посещение по идването на Духа и по умножаване на дарбите.

 

104.Между злите духове има бяс, наречен предвестник, който веднага след пробуждането ни от сън, се явява да ни изкушава и осквернява първите наши мисли. Посвещавай началото на деня на твоя Господ, защото на когото най-напред посветиш твоите мисли, негови и ще бъдат. Един от най-опитните подвижници ми каза това достойно за внимание слово: “Сутрин аз разбирам как ще протече целият ми ден.”

 

105.Много са пътищата на благочестието и много – пътищата на погиването, и често се случва, че даден път, неудобен за някого, става успешен за друг, а същевременно намерението на някои да вървят и по двата пътя е угодно на Бога.

 

106.В изкушенията, които ни се случват, бесовете ни насилват да кажем или да извършим нещо безразсъдно, и ако не могат да ни победят те, като пристъпят тихо, влагат в нас тайно горда благодарност към Бога.

 

107.Ония, които мислят за горните (духовните) неща, след смъртта отиват горе, а ония, които мислят за долните (тленните), отиват долу; защото за душите, които се разделят с телата, няма трето средно място. От всички Божии създания само душата е получила своя живот в друго създание (тялото), а не в самата себе си; и удивително е как тя може да съществува без това, в което е получила живот.

 

108.Благочестиви дъщери се раждат от благочестиви майки, а майките са от Господа; съобразно този пример може справедливо да заключим и за противното на това.

 

Страхливият да не излиза на борба, заповядва Моисей, или по-точно – Бог, да не би това последно съблазняване на душата да бъде по-лошо от първото телесно падение; и справедливо е.

 

Светлина за всички телесни членове са физическите очи, а светлина за мислените божествени добродетели е разсъдителността.

 

от "Лествица", стъпало 26