Нищо няма по-велико, от чистото сърце, защото такова сърце става престол Божий. Има ли нещо по-славно от престола Божий? Разбира се, не. Така казва Господ за тези, които имат чисто сърце: „Ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ". (2 Кор. 6:16). И тъй, кой е по-щастлив от тези хора? И от кое благо те са лишени? Не са ли всички блага и всички дарове на Светия Дух в техните блажени души? Какво още може да не им достига? Нищо, наистина нищо! Защото в сърцето си те имат най-голямото благо - Самия Бог.

 

Колко много се заблуждават тези хора, които търсят щастие вън от себе си самите - в чужди страни и пътешествия, в богатство и слава, в големи притежания и наслади, в удоволствия и преизобилие и в празни неща, чийто край е горчивина! Да издигаме кулата на щастието вън от нашето сърце - е все едно че да строим къща на място, подложено на постоянни земетръси. Твърде скоро такава сграда ще рухне...

 

Братя и сестри! Щастието е в нас самите, и блажен е този, който е разбрал това. Изпитвайте вашето сърце, и следете неговото духовно състояние. Може би, сте изгубили дръзновението си пред Господа? Може би, съвестта ви изобличава в престъпване на Неговите заповеди? Може би, тя ви изобличава в несправедливост, лъжа, неизпълнение на нашите задължения пред Бога и ближния? Изпитвайте, може би, злото и страстите са напълнили вашето сърце; може би, то се е отклонило по пътища криви и непроходими...

 

За нещастие, този, който е оставил без внимание своето сърце, се е лишил от всички блага и е изпаднал в множество злини. Прогонил е радостта и се е изпълнил с горчивина, скръб и душевна теснота. Прогонил е мира и придобил потиснатост, безпокойство и ужас. Прогонил е любовта и придобил омраза. И, накрая, прогонил е всички дарования и плодове на Светия Дух, които е придобил при своето Кръщение, и се е се сродил с всички злодеяния, които правят човека жалък и проклет.

 

Братя и сестри! Всемилостивият Бог иска за всички нас щастие в този живот, и в следващия. За това Той е основал Своята света Църква, за да ни очиства тя от греха, за да ни освещана тя, примирява с Него и ни дарява небесно благословение.

 

Църквата винаги има отворени обятия за нас. Да побързаме тогава в тях по-скоро всичи ние, чиято съвест е обременена.  Да побързаме - и Църквата ще понесе тежестта на нашия живот, ще ни подари дръзновение към Бога, ще напълни сърцето ни с щастие и блаженство.