Днес Църквата празнува паметта на един от най-почитаните съвременни светци и чудотворци – св. Нектарий Егински. Този прочут днес в целия православен свят епископ на Александрийската патриаршия потвърждава в наши дни вечната актуалност на думите на Иисус Христос: „Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил“ (Иоан 15:20-21). Позналите Христовия дух и следващите Неговия път винаги са отпивали от горчивата чаша на мъченичеството, а най-горчиво е гонението от своите си – от тези, които са призвани да ръководят Христовата църква и сами да свидетелстват за истината. По Божи промисъл от св. Йоан Златоуст до св. Нектарий Егински, и до наши дни, стотици пастири на Христовото стадо не само са свидетелствали за своята собствена вярност на Христос, духовно благородство и незлобие, но и пророчески, със самото свое свидетелство, са изобличавали конформизма, светския дух, интригантството на човешките страсти, които разкъсват Христовия хитон – Неговата Църква.

Св. Нектарий е роден в 1846 г. в Силиврия, Тракия (днес гр. Силиври на брега на Мраморно море в Турция), в многобройно семейство, с името Анастасий. Още на 13 години, поради бедността на родителите си заминава да работи в Константинопол. Започва работа във фабрика за тютюн, където неговият работодател го тормози и бие. Анастасий обаче търпи това отношение без ропот. Младият работник намира интересен начин да говори за това, което е горяло в сърцето му: поставя в кутиите с тютюн листчета с евангелски думи... Един ден случаен търговец забелязва как го бие собственикът, съжалява го и го взема в магазина си. Оставя му свободно време да ходи на училище и на църква.

На 20-годишна възраст Анастасий заминава на о-в Хиос и десет години работи като учител. Именно там в него узрява желанието да стане монах. В 1877 г. е ръкоположен за дякон, като приема името Нектарий. Същата година заминава за Атина, където продължава обучението си.

След това се озовава в Александрия, в обкръжението на патриарх Софроний, който е впечатлен от неговата личност и който го връща обратно в Атина, за да следва в Богословския факултет на Атинския университет. Там отец Нектарий се отличава сред останалите студенти с любознателността си. По-късно, обратно в Александрия, последователно става йеромонах и архимандрит, патриаршески секретар и проповедник, а в 1889 г. е хиротонисан за Пентаполски епископ.

Сравнително бързото му израстване предизвиква завистта на мнозина епископи, които го възприемат като заплаха за своите амбиции да наследят патриаршеския трон след смъртта на вече много стария Софроний. От това време епископ Нектарий става жертва на ужасни интриги, невероятни дори за слуха на съвременните „църковници“, свикнали, за съжаление, на всякакви „прицърковни“ истории...

Преследван, прогонен от катедрата си, без възможност да се оправдае, св. Нектарий заминава за Атина. Но и там, въпреки симпатиите на един или друг висш йерарх, църковните интриганти не го оставят на мира. Останал без работа и препитание, стига до състояние на крайна бедност и глад! Няма пари да плаща наема на съвсем малката си стаичка, нито за хляб...

Атинският архиепископ му симпатизира, но не смее да се опълчи открито срещу враговете му, които му оказват силен натиск да не помага, нито да приема на някаква работа светеца. Най-накрая св. Нектарий успява да получи длъжността проповедник в гр. Халкида, на о-в Евбея, но и там го намират враговете му и започват да го гонят, освиркват го пред амвона и всячески го тормозят.

Най-накрая след две години, в 1891 г., клеветите срещу него са опровергани, донякъде светецът е „реабилитиран“, и това дава възможност на иначе доброжелателните, но малодушни Халкидски епископ и клирици да покажат истинското си възхищение към личността му. Славата на св. Нектарий излиза извън острова и достига до Атина.

В 1894 г. е избран за ръководител на Ризариевата църковна семинария в Атина, където пастирската му дейност дава обилен и свят плод сред учениците и учителите. През този благословен и мирен период светецът работи, преподава, сам учи, пише и се моли с часове. Студентите и преподавателите го обичат много. На това място на служението си той прекарва 14 години, до 1908 г., когато на 62 се пенсионира поради здравословни проблеми. 

Оттегля се на о-в Егина, в един изоставен манастир, заедно с четири благочестиви жени, негови духовни чеда от Атина. Там се изпълнява неговото старо желание да се подвизава в монашеска аскеза и молитва, започват да се проявяват и първите свидетелства за неговата святост. Излекува един местен бесноват, който три години тормози острова с поведението си. Славата му привлича хора от цялата страна, но и тук човешката злоба и завист не спят. Атинският митрополит Теоклит отказва да узакони манастира му и не прави това до края на живота на св. Нектарий. Майката на едната от монахините пък го обвинява в безнравственост... За Божията намеса в тази драматична история и възстановяването на правдата и до днес си спомнят с трепет в манастира.

Гоненията, аскетичният и труден живот подкопават здравето на светеца. В 1920 г. той постъпва в Атинска болница, където му откриват рак на простатата. След няколко дни, на 9 ноември, той почива. Бог ярко свидетелства за светостта на Своя угодник – тялото на св. Нектарий остава нетленно 30 години, въпреки трите негови препогребения. Безкраен брой чудеса се извършват по неговите молитви. На 20 април 1961 г. е канонизиран за светец и паметта му се празнува в деня на неговото блажено успение – 9 ноември. 

Многострадалният св. Нектарий е един от най-големите съвременни църковни автори и богослови, трудовете му носят печата на изповедничеството, страданието и Христовия мир. Както пише един съвременен гръцки богослов, мастилото, с което са написани трудовете му, е смесено със сълзите на несправедливото страдание, белязало целия му живот.

Източник: dveri.bg