Най-необходимо за нас е да управляваме добре и правилно езика си и да го обуздаваме. Двигател на езика е сърцето. С каквото е пълно сърцето, то се излива чрез езика. И обратно, сърдечните чувства, изливайки се чрез езика, се засилват и вкореняват в сърцето. Ето защо езикът е един от главните деятели за формиране на нашия характер.Добрите чувства са мълчаливи. Повече егоистичните чувства търсят да се проявят чрез словото, за да изкажат онова, което лъсти тяхното самолюбие, и което може да ни изтъкне, както ни се струва, от добрата страна. Многословието най-често произхожда от някое горделиво самомнение, според което, като смятаме,че ние сме най-компетентни и че нашето мнение за предмета на разговора е най-удовлетворително,чувстваме нужда да се изкажем и с обширен разговор и многократни повтаряния да втълпим нашето мнение в сърцето на другите, като се натрапваме по този начин като неканени учители и като мечтаем да имаме понякога за свои ученици хора, които разбират работата по-добре от учителя.Това, което казахме по-горе, се отнася за случая, когато предметите на разговора заслужават повече или по-малко внимание. Но най-често многословието е равнозначно на празнословие: няма думи за изразяване на онези големи злини, които произлизат от този лош навик. Въобще многословието отваря вратата на душата, през която веднага излиза сърдечната топлина на благоговението, толкоз повече това става от празнословието. Многословието отвлича нашето внимание от себе си, и в сърцето, което по този начин не се пази, започват да се промъкват крадешком обичайните страстни чувства и желания, и понякога с такъв успех, че когато свършим празнословието, в сърцето се оказва не само съгласие, но и взето вече решение за страстните дела. Празнословието е врата за осъждане и за клевети, разпръсквателна станция на лъжовни известия и мнения, сеячка на разногласия и кавги. То потиска желанието за умствена работа и почти винаги служи за параван срещу липсата на основно познание за нещата. След празнословието винаги остава като утайка едно чувство на тъга и на леност. Не е ли това доказателство, че душата, без да иска, съзнава, че е ограбена?

 

Свети апостол Яков, искайки да посочи колко е трудно за онзи, който обича да приказва много, да се удържи от нещо неполезно, греховно и вредно, е казал, че сдържането на езика в необходимите граници е присъщо само на съвършените мъже: Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло (Иак. 3:2). Езикът, щом започне да говори за свое удоволствие, тича в разговора като разюздан кон,и бърбори не само хубавото и необходимото, но и лошото и вредното. Ето защо същият апостол го нарича неудържимо зло... пълен със смъртоносна отрова (Иак. 3:8). Съгласно с това и Соломон още в древността е казал: При много говорене не се избягва грехът (Прит. 10:19).Не се впускай в дълги разговори с този, който те слуша с недобро сърце, защото като му досадиш, ще те намрази, както е писано: Бъбрица омръзва, и който си присвоява право да говори, намразяват го (Сир.20:8). Пази се да не говориш строго и надменно, защото и едното, и другото е крайно омразно и кара да те подозират, че си суетен и мислиш високо за себе си. Никога не говори за себе си, за своите дела или за своите роднини, като изключим случаите, когато това е необходимо. Но и тогава говори, по възможност, кратко и набързо. Когато виждаш, че другите говорят за себе си много, принуждавай себе си да не им подражаваш, макар техните речи да ти се струват смирени и самоукоряващи. Що се отнася до твоя ближен и до неговите работи, не се отказвай да говориш, но винаги говори по възможност кратко даже и тогава, когато това се изисква за негово добро.

 

Когато говориш, припомняй си и се мъчи да изпълниш заповедта на св. Таласий, която гласи: “От петте вида разговор с други, три употребявай с благоразумие и без страх; четвъртия употребявай рядко; а от петия напълно се откажи” (Добротолюбие, т. 3). Един от тези, който предава думите на свети Таласий, под първите три вида разбира: да, не, разбира се от себе си, или ясно; под четвъртия разбира съмнителното; а под петия - напълно неизвестното. С други думи казано: за онова, за което знаеш положително, че е истина или лъжа, или за онова, което е очевидно само по себе си, за такива неща говори решително като истина или лъжа, или като за нещо очевидно; за онова, което е съмнително, по-добре нищо да не говориш, а когато ти се налага да кажеш, говори за него като за съмнително, без да предрешаваш въпроса. А за онова, което на тебе не ти е известно, не говори нищо. Друг, тълкувайки същото, казва: ние имаме пет начина за изказване, или пет вида на речта; звателен, когато викаме някого; въпросителен, когато запитваме; желателен и просителен, когато искаме или просим нещо; определителен, когато изказваме решително мнение за нещо; заповеден, когато началствено и властно заповядваме. От тези пет първите три употребявай винаги свободно; четвъртия - по-рядко, доколкото ти е възможно; а до петия не се докосвай. За Бога говори с цялата си готовност, особено за Неговата обич и благост, но със страх да не съгрешиш, като кажеш нещо непристойно за божественото, с което ще смутиш простите сърца на слушателите. 

 

Затова обичай повече да внимаваш в разговорите на другите, като пазиш техните думи в дълбочината на своето сърце. Когато пък говорят за нещо друго, нека само звукът на гласа да достига до ушите ти, без мисълта да занимава ума, който да бъде неотклонно насочен към Бога. Даже и тогава, когато е необходимо, онзи, който говори, да бъде изслушан, за да разбереш в какво се състои работата и да му дадеш необходимия отговор, и тогава не забравяй, между думите, които слушаш и изговаряш, да насочваш своя ум към небето, където се намира твоят Бог, като размисляш за Неговото величие и за това, че Той не отклонява Своето око от тебе и винаги гледа на тебе с одобрение или не, в зависимост от това, което става в мислите на твоето сърце, в твоите разговори, движения и дела. Когато ще стане нужда да говориш, първо добре обмисляй това, което искаш да кажеш. Нека то премине през твоето сърце, преди да дойде на езика. И ще видиш, че много от това, което искаш да кажеш, по-добре ще бъде да не излиза от устата ти. Трябва да знаеш, че и от онова, което ти се струва да е хубаво, понякога би било по-добре да остане погребано в гроба на мълчанието. Това “понякога” ти сам ще разбереш веднага след завършване на разговора. Мълчанието е велика сила в делото на нашия стремеж към съвършенство и е сигурна надежда за успешен победен край. Мълчанието е мило за онзи, който не се надява на себе си, а на Бога. То е пазач на свещената молитва и е дивен помощник при упражняване в добродетелите; а заедно с това е и признак за духовна мъдрост. 

 

Свети Исаак казва, че “пазенето на езика не само кара ума да се издига към Бога, но и в явните дела, които се извършват от тялото, тайно доставя голяма сила за тяхното извършване. То просвещава и при тайния подвиг, ако само някой пази мълчанието разумно” (Слово 31). На друго място свети Исаак така възхвалява мълчанието: “Когато на едната страна сложиш всичките дела на своя уединен живот, а на другата - мълчанието, тогава ще видиш, че то натежава на везните. За нас има много добри съвети, но когато някой възприеме да пази мълчание, за него става излишно спазването на всички добри съвети” (Слово 41). А на друго място той нарича мълчанието “тайнство на бъдещия век; а думите, казва, са оръдия на този свят” (Слово 42). А свети Варсануфий поставя мълчанието по-високо от богословстването, като казва: “Ако си стигнал дотам,че вече можеш да богословстваш, то трябва да знаеш, че мълчанието заслужава по-голямо учудване и слава” (Отговор 36). Случва се някой да мълчи, защото няма какво да каже или защото очаква по-удобен момент, за да се изкаже; друг мълчи поради някои други причини, “заради човешка слава или заради усърдие към тази добродетел - мълчанието, или затова, че води тайно разговор с Бога в сърцето си, от който не иска да бъде откъснато вниманието на неговия ум” (Свети Исаак, слово 7), но общо може да се каже, че онзи, който е мълчалив, показва, че е благоразумен и мъдър” (Слово 19). За да свикнеш на мълчание, ще ти посоча едно най-добро и просто средство: залови се за това дело и то само ще те научи какво да правиш. А за да бъдеш усърден към този труд, по-често размисляй за лошите последствия от безразборното бърборене и за спасителните последствия от благоразумното мълчание. И когато вкусиш от спасителните плодове на мълчанието, тогава не ще имаш нужда от никакви уроци за това.