Oт самолюбието и самомнението у нас се поражда и друго зло, което ни причинява вреда, именно строгият съд и осъждане на ближния, след което ние не го считаме за нищо, и при случай го презираме и унижаваме. Този лош навик произхожда от гордостта. От нея се храни и расте, и, обратно, той я храни и увеличава. Като се надценяваме и като мислим за себе си високо, естествено е, че ще гледаме отвисоко и на другите, осъждаме ги и ги презираме, понеже ни се струва, че сме далеч от такива недостатъци, към които, както ни се струва, другите не са чужди. ... спомни си истината, че на тебе не ти е дадена власт за това, и че ти, присвоявайки си тази власт, сам в този момент ставаш достоен за осъждане не пред немощните човеци, но пред всесилния Съдия на всички - Бога.

 

+++

 

Не влизай в спор с дявола, а си спомни вярата в това, което той напада, и му кажи със свято негодувание: "Махни се от очите ми, сатана, баща на лъжата! Не искам да те слушам! Всякога съм вярвал и вярвам от цялата си душа във всичко онова, в което вярва и моята майка – Св. Църква.

 

+++

 

Тогава само ще се научиш да се молиш, когато се научиш добре да постъпваш в подвига на запазването на вътрешния си мир. Тук насочвай своето внимание, обмисляйки как да постигнеш това, че всяко твое дело да се извършва с мир на сърцето, с удоволствие и радост.