И аз нещо ще те попитам, драги спътниче, и какъвто отговор ми дадеш -дал си го и на себе си. И така, кое е най-важно за едно новородено дете – храната, топлината, къпането или грижите? Може би ще кажеш, че някое от тези неща е по-необходимо от другите, но трябва да признаеш, че и четирите са твърде важни за правилното развитие на детето. Душата на повярвалия и покаял се човек е като току-що родено дете. Спомни си какво е казал Христос на Никодим за новото раждане на човека. За новородената душа е потребно и да се храни с Христовото учение, и да се очиства чрез поста и молитвата, и да се стопля от топлината на любовта към своя Създател, и да се пази от всички гибелни страсти чрез контрол на мислите и желанията. Но Спасителят не ни ли е заръчал чрез Своите апостоли: ако Ме любите, опазете Моите заповеди? Не е казал: „опазете една заповед”, а „опазете заповедите”, т.е. всички заповеди. А Христовите заповеди се отнасят до нашите грижи за собствената ни душа. Не една грижа, а много. Ти си известен овощар. Колко грижи трябва да положиш за една овошка? И нито една не пренебрегваш. Как тогава да пренебрегнем дори една грижа за нашата душа – единственото ни притежание, което гробът няма да погълне? Ето, ти си сметнал, че за твоята душа е необходим дори хаджилък до Йерусалим. Това не е изрична Божия заповед, но все пак, от любов към Бога и заради спасението на своята душа, ти си предприел и този труд. Как ли тогава бихме посмели да пренебрегнем като маловажна дори само една заповед на нашия Спасител? Мир и радост от Господа!