- Дяволът отива и го ръчка да се държи лошо с нас и да ни накара да се възмутим, за да загубим извършеното от нас добро.  Човекът не е виновен, дяволът го подмушва, за да ни накара да изгубим всичко. Когато вършите някаква добрина, винаги чувствайте в себе си, че това, което правите, сте длъжни да го правите, и бъдете готови да посрещнете изкушението. Така няма да изгубите извършеното добро, но ще го спечелите изцяло.

 

Например човек дава някому милостиня, без да има за цел това да стане известно. Изкусителят се намесва и подтиква други да му кажат: “Ти си сребролюбив, нищо не си направил, а еди-кой си направи това, еди-кой си - това”, и т.н.  Иска да го принуди и той да каже “смирено”: “И аз направих нещичко - една болница”. Или да го накара да се възмути и да каже: “Кой, аз ли? Аз направих това и това..”, и така да изгуби всичко. Или пък изкусителят подбужда онзи, който е получил помощ от него, да му каже: “Неблагодарник, използвач и т.н.”,за да му отговори: “Аз ли съм използвач? Аз, който ти направих еди кое си добро, еди-кое си благодеяние?”. А след това казва: “Какъв неблагодарник! 

 

Не исках да ми каже “благодаря”, но поне да признае доброто,което е получил”. Обаче когато човек очаква признание, тогава край - губи всичко. А ако успее да вложи в ума си добър помисъл и си каже: “По-добре, че е забравил доброто, което му сторих”, или: “Може да е бил разстроен или уморен и затова ми говори по този начин”, тогава оправдава другия и не понася загуби. Когато не очакваме отплата, тогава имаме чиста награда. Христос направи за нас всичко, а ние Го разпънахме. Нали пеем: “Вместо манна - жлъчка” . 

 

Да се стремим винаги да вършим добро без да чакаме отплата.