- Това монашество днес..., какво да кажа! Свети Атанасий Атонски е носел дебела дреха и един много тежък кръст, за да се подвизава, а днес докъде стигнахме! Когато бях в Австралия, видях един клисар по къси панталони. Казвам му: “С тия дрехи си само за плаж. “Така ми е по-удобно”, отговаря ми. Така се започва и някои постепенно стигат дотам, че казват: “Да захвърлим расата, за да не ни гори слънцето!” Пречи ти мантията ли? Ами захвърли я. Пречи ти монашеската забрадка, защото те изпотява? Захвърли и нея. Натам отиваме. Всеки да преценява за себе си и ако трябва, нека облече по-малко дрехи отдолу.

 

 

- А свещениците да свалят подрасниците и да останат по панталони? Какво да ти кажа? Мантията е монашеска одежда. Дава се на монах, приемащ малка или велика схима. По време на пострижението я носи възприемникът и когато облекат в расо новопостригания, възприемникът сваля мантията и му я облича.Направи ми впечатление в Александрия, където е и доста горещо, как някои жени бяха облечени изцяло в черно, понеже такава беше традицията им. А ние да не можем да търпим расото, което сме наследили от Отците си?

 

 

- Виж например две маслинови дървета, на едното има листа, а на другото - няма. Кое от двете ще ти хареса? Когато бях в колибата на Честния кръст, веднъж обелих кората на едно маслиново дърво, което беше на двора и написах: “Дърветата захвърлиха облачението си, нека видим докъде ще стигнат!”... и до него: “Свещеник безрасен е свещеник безразсъден”. По онова време много се обсъждаше въпросът дали свещениците да носят раса и там при мен идваха някои, за да им дам... благословение за това!

 

 

- Как ще взимаш благословение? Трябваше да кажете на този, който го е довел, който и да е той: “Простете ни, но в манастира имаме правило да даваме расо. Не подобава да дойде православен свещеник без расо в женски манастир”. След като не се срамува този, който го е довел или самият свещеник, че е дошъл без расо, ти ли ще се срамуваш да му дадеш едно расо? Веднъж на летището срещнах един млад архимандрит, облечен със светски дрехи. Отиваше в чужбина и ми се представи: “Аз съм отец еди-кой си”. “Къде ти е расото?”, попитах го, и естествено не взех благословение от него.

 

 

- Когато Вселенският патриарх Димитрий отишъл в Америка в Богословския факултет на Честния кръст при него дошли някои благочестиви американски студенти и му казали: “Ваше Светейшество, необходимо е в наше време духовенството да се осъвремени”. А патриархът отвърнал: “Свети Козма Етолийски казва: “Когато духовниците станат миряни, миряните ще станат демони!” Нали добре им отговорил? Приготвили му една най-луксозна стая с разкошно легло и т.н. Щом видял стаята, попитал: “Къде ще се настаня? В тази стая ли? По-добре ми донесете едно походно легло. Когато духовникът заживее по светски, превръща се в кандидат дявол”.

 

 

- Би ви правило чест да кажете: “Ние шием прости одежди. Можем да правим и с по-богата везба, но избягваме, защото ни смущава мисълта, че хората се съблазняват поради одеждите. А после от това се възползват и онези, които не вярват. Чуваме да казват: “Ние нямаме хляб да ядем, а поповете имат цял куп одежди”.Ако правите одежди с проста везба, тогава от вас ще идват да купуват и по-благоговейни свещеници. Ако при вас идват свещеници със светско мислене, и те ще стават за смях, и вие ще ставате за смях с натруфените одежди. На покривките на светия Престол и светите Дарове можете да слагате повече везани украшения. И избягвайте да слагате кръстове ниско по стихарите и фелоните. Слагайте някой друг символ. Получава се тъй, че свещениците сядат върху светиите, върху кръстовете... Това е неуважение.