Някои ми казват, че изпадат в съблазън, понеже виждат много нередности в Църквата, а аз им отговарям: Ако попи­таш някоя муха дали тук наоколо има цветя, ще отговори: „Не знам, там, долу в дерето има консервени кутии, тор, нечисто­тии“, и ще ти изреди всички мръсотии, върху които е кацала. Обаче, ако попиташ една пчела дали е видяла някоя нечисто­тия наоколо, ще ти отговори: „Нечистотия ли? Не съм видяла такова нещо; тук мястото е пълно с миризливи цветя“, и ще ти изброи един куп градински и полски цветя. Значи мухата знае само къде има нечистотии, а пчелата знае, че ей там има една лилия, по-нататък – зюмбюл и т.н.

 

Доколкото съм разбрал, някои хора приличат на пчелата, а други – на мухата. Подобните на мухата във всяко нещо тър­сят да намерят лошото и се занимават с него. Те не виждат никъде нищо добро. А подобните на пчелата търсят навсякъде да намерят нещо добро. Повреденият човек мисли по повре­ден начин, възприема всичко „отляво“, всичко вижда наопаки. А който има добри помисли, каквото и да види, каквото и да му кажеш, ще го възприеме е добър помисъл.

 

Веднъж едно дете на 16 години дойде до килията ми и удари желязото при външната порта1. Имах да чета цял чувал с писма, но реших да изляза и да видя какво иска. Казвам му: „Какво има, момчето ми?“ А то ме пита: „Това ли е килията на отец Паисий? Искам да говоря с него.“ „Това е, но той не е тука. Отиде да купи цигари“, казвам аз. „Явно е отишъл да услужи на някого“, казва то с добър помисъл. Аз му казвам: „Отиде да купи за себе си, защото му свършиха и полудя за цигари. Мен ме остави тук сам и не знам кога ще се върне. Ако видя, че се бави, ще си тръгвам.“ Очите му се насълзиха и то отново с добър помисъл каза: „Толкова много изморяваме Стареца.“  „За какво ти е?“, питам го. „Искам да получа благословението му.“ „Какво благословение, бре! Той е в прелест, няма полза от него, познавам го добре. Недей да чакаш напразно, защото и да се върне, ще бъде изнервен, а може и да е пиян, защото освен всичко друго и пие“ Но момчето непрекъснато посрещаше всичко с добър помисъл. Накрая му казвам: „Аз ще го почакам още малко. Какво искаш да му кажа?“ „Имам да му предам едно писмо, но ще почакам да получа и благословението му.“ Видяхте ли? Каквото и да му казвах, то го посре­щаше с добър помисъл. Като му казах, че е полудял за цигари, то въздъхна и очите му се насълзиха. Други четат толкова кни­ги, а това момче, девети клас в гимназията, всичко посрещаше с добър помисъл! Ти нарочно му разваляш помисъла, а то съз­дава по-добър помисъл и прави по-добро заключение. Възхи­тих му се! За първи път виждах такова нещо!

 

Из “Духовна борба: Слова Том 3″  Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”