- Нека големите да бъдат великодушни. Нека те да прочетат повечерието, а на малките деца да кажат: “Ако искате, останете замалко”. Когато децата са малко по-големи, вече могат да имат някакъв ред. Например възрастните да четат петнайсет минути, а децата - от две до пет минути, а ако сами пожелаят повече, нека стоят колкото поискат. Ако родителите ги държат със себе си през цялото повечерие, после негодуват. Не трябва да ги насилват, защото те още не са разбрали силата и стойността на молитвата. Да речем, че родителите могат да ядат и фасул, и месо, и каквато и да е твърда храна. Обаче, когато детето може да яде само мляко, ще го карат ли да яде месо, понеже е по-силна храна? Може да е по-силна храна, но горкото не може да я смели. Затова в началото му дават малко парченце месо с бульон, за да поиска да опита отново.

 

 

- Когато са много изморени или болни, нека прочетат половината повечерие или да кажат поне “Отче наш”. Да не изоставят съвсем молитвата. Както ако по време на война се озовеш сам на някой хълм и си обкръжен от врагове, от време на време даваш по някой единичен изстрел, за да се плашат враговете и да не предприемат атака, така и те нека дават по някой изстрел, за да се плаши дангалакът и да бяга. Молитвата в семейството има голяма сила. Познавам двама братя, които с молитвата си успяха не само да удържат родителите си от развод, но направиха така, че те още повече да се обикнат. Нашият баща ни казваше: “Правете каквото правите, но два пъти на ден трябва да се явявате пред Бога, за да знае къде се намирате”. Всяка сутрин и всяка вечер се молехме всички заедно пред иконостаса - баща ми, майка ми и ние, децата, а накрая се покланяхме пред иконата на Христа. Когато пък в семейството имахме някакъв проблем, молехме се, за да се разреши. Помня, веднъж, когато се разболя най-малкият ни брат, баща ни каза: “Елате да помолим Бога или да го излекува, или да го вземе, за да не се мъчи”. Помолихме се всички и той се оправи. Но и на масата сядахме всички заедно. Първо казвахме молитва и след това започвахме да ядем. Ако някой започнеше да яде, преди трапезата да е благословена, казвахме: “Този падна в блудство”. Считахме за блудство липсата на въздържание. Семейството се разпада, ако всеки идва по което време си

иска и яде сам, без да има нужда.

 

Източник: За Семейния живот, Слова – том 4