Бог допуска сега да стане едно здраво разтърсване. Идват трудни години. Ще имаме големи изпитания...

 

Нека приемем това сериозно, да заживеем духовно. Обстоятелствата ни принуждават и ще ни принудят да работим духовно. Добре е обаче да го правим с радост и доброволно, а не принудени от скърбите.Мнозина светии биха желали да живеят в нашето време, за да се подвизават. И аз се радвам, когато някои ме заплашват, че ще ми видят сметката, понеже говоря и им провалям плановете. И когато някоя вечер в колибата чувам да прескачат оградата, сърцето ми започва да бие сладостно. Но когато се развикат: “Дойде телеграма, да се молиш за еди-кой си болен”, си казвам: “Това ли било? Отиде и тая възможност...” Не че животът ми е омръзнал, но все пак се радвам за това. Нека се радваме, че днес ни се дава тази възможност.Наградата е много голяма.Някога, когато започвала война, човек, за да се защити, отивал да се бие, да воюва, за да защити Родината си, народа си. 

 

Сега не отиваме да защитаваме Родината си или да се бием, за да не изгорят къщите ни варварите или да не вземат сестра ни и ни опозорят, нито отиваме да защитим един народ или някоя идеология. Сега отиваме или за Христа, или за дявола. Войната е ясна. При окупацията човек ставаше герой,ако не поздрави някой германец. Сега ставаш герой, ако не поздравяваш дявола.Във всеки случай ще сме свидетели на страшни събития. Ще се разразят духовни битки. Светите ще станат още по-святи и нечистите ще станат още по-скверни (вж. Откр. 22:11).Чувствам в себе си едно утешение. Ще има буря, но борбата има стойност, защото сега наш враг не е Али паша, Хитлер или Мусолини, но дяволът. Затова ще имаме и небесна награда.Бог, като добър Бог, нека обърне злото на добро. Амин!